Решение № 260461 от 10.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260461 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 01.12.2021г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 945 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът - „Аабакус Солар” ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2, офис 265, представлявано от управителя Б.П., чрез адв. И.П.Д. *** твърди, че експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWp, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 2, масив 017, по КВС на с. Дуванлии, м. “Юртлука“, общ. Калояново и в качеството си на производител на електрическа енергия e сключил с ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 978/30.01.2013 г.

В договора било уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект, който се определял от продавача, чрез подаване до купувача на Декларация по образец - Приложение 2 и дължимата по предоставената фактура сума се дължала срок до десет работни дни от получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена ел.енергия. След сключването на договора между страните, с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Решението било отменено с влязъл в сила съдебен акт на Върховния административен съд, поради което последиците от решението на КЕВР следвало да се считат също за отменени с обратна сила. На основание § 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) е прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с което Комисията (КЕВР) установила нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Произвежданата от фотоволтаичната централа на ищцовото дружество ел.енергия се изкупувала на цена 567,41 лв./MWh без ДДС (електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW) и същата попадала в обхвата на т. 2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.

Твърди, че на тази цена ответното дружество изкупувало произведената енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh, а количеството произведена енергия над този размер се изкупувала на по - ниски цени, позовавайки се на посоченото решение на КЕВР. Сочи, че размерът на разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото количество произведена електрическа енергия от централата била, както следва: за месец ноември 2016г. - 4043.29 лв.; за месец декември 2016г. - 4036.25 лв.; за месец септември 2017г. – 3052.38 лв.; за месец октомври 2017г.

- 6338.91 лв.; за месец ноември 2017г. - 3135.96 лв.; за месец декември 2017г.

- 3632.88 лв.; за месец септември 2018г. - 1998.35 лв.; за месец октомври 2018г. - 5954.32 лв.; за месец ноември 2018г. - 2519.83 лв.; за месец декември 2018г. - 2982.09 лв., за месец септември 2019 г. - 5037.80 лв. или в общ размер за периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019 г. -

42 732.06 лв. Дължимата мораторна лихва върху забавеното плащане на главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните задължения възлизали на сумата от общо 6642.70 лв за периода 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г. Твърди, че решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.14, с която било установено нетното специфично производство на електрическа енергия за посочения тип централи, било обжалвано по съответния ред и отменено. Сочи, че в практиката на ВКС се приема, че отмяната на незаконосъобразно издаден от КЕВР индивидуален административен акт, извършена с влязлото в сила решение на ВАС, има обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР. Това според ищеца означава, че цялото произведено количество електрическа енергия от съответните производители следва да бъде заплатена по преференциални цени, а не само до определен размер, както било при действието на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 42 732,06 лв., представляваща дължима цена на продадената и неплатена ел.енергия по горецитирания договор между страните за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда до датата на плащането на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 6642.70 лв., представляваща дължимата мораторна лихва за периода от

01.01.2017г. до 07.11.2019 г. върху забавеното плащане на главниците, представляващи дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договора, посочена от сбора на вземанията, съгласно молба вх. № 35776/29.11.2019 г. Претендира направените в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД (ЕВН ЕС), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 4000 Пловдив, ул.

"Хр. Г. Данов" № 37, чрез юрк. Щ.Р. депозира отговор на исковата молба, с който признава сключването на договор № 978 от 30.01.2013г. между страните, както и факта, че ищецът е производител на електрическа енергия и експлоатира обект ФЕЦ в с. Дуванлии. Признава и факта, че с Решение № СП-1 от 13.07.2015г.

КЕВР е отменено в частта му, касаеща ФЕЦ на ищеца. Твърди обаче, че след отмяната на Решение СП-1, КЕВР приела ново решение, с което се определяло нетно специфично производство (НСП) за обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца и то било в същия размер, както това, прието с Решение СП-1, а именно 1 188кWр - Решение № СП-2/06.3.2019 г. (Решение СП-2), с което се определяло НСП за обекта на ищеца, считано от 31.7.2015 г. и затова сочи, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че към настоящия момент за ищцовия ФЕЦ нямало определено НСП. На следващо място се сочи, че от всички посочени периоди, договорът за изкупуване действал само през следните периоди - м. ноември и м. декември 2016; от 01.9.2017 до 15.9.2017; от 01.9.2018 до 22.9.2018 и от 01.9.2019г. до 11.9.2019г. (“първи период“), както и че за останалите посочени периоди (от 16.9.2017 до 31.12.2017; от 23.9.2018 до 31.12.2018 и от 12.9.2019 до 30.9.2019 – “втори период“) – дружеството е продавало произведената електрическа енергия на трети лица - търговци на електрическа енергия, т.е. през тези периоди договорът за изкупуване не бил действащ, ЕВН ЕС изобщо нямали задължение да изкупуват произведената от обекта енергия и съответно - не са я изкупували. Твърди, че приложима за процесните количества, произведени през “първия период“ била цената по чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, тъй като НСП се прилагало по отношение на обекта на ищеца, дори и след отмяната на Решение №СП-1, освен това сумите, изплатени на ищеца били заплатени въз основа сключения между страните договор за изкупуване, а не на основание на Решение №СП-1. Сочи, че в сключения между страните договор била определена цената, по която се изкупува произвежданата от ФтЕЦ на ищеца ел.енергия съобразно нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ към датата на сключване на договора, като последният предвиждал също, че освен решението на КЕВР за определяне не преференциалната цена, приложима за обекта, следвало да се вземат предвид и другите законови разпоредби, които влияят върху цената, в случай че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията, при които се сключва договорът (срок, преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за страните, то те щели да се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение, като в настоящия случай било налице точно такова законово изменение, което променяло условията на договора, като били предвидени различни цени, по които се изкупувала електрическата енергия преди достигане на НСП и след този момент. След отмяна решението КЕВР приела ново Решение №СП-2, с което считано от 31.07.2015 г. било установено същото НСП за процесния ФЕЦ , а и НСП дори и да липсвало, можело да бъде определено от КЕВР. Оспорва исковете като неоснователни, тъй като

КЕВР била определила НСП в същия размер като този, определен с отмененото Решение №СП-1, както и че обжалването на решенията на КЕВР не спирало изпълнението им, нещо повече - искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение било недопустимо в настоящия случай, поради което исковете за “първи период“ били неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Сочи съдебна практика, според която средногодишното производство се прилагало и при липса на конкретно решение на КЕВР, с която то се определяло, като по инициатива на съда се назначавала съдебно-техническа експертиза, която да го определи, като дори и ако бъде отменено Решение СП-2, то пак нямало логика да се приеме, че цялата електрическа енергия, произведена от процесния обект следва да се изкупува по преференциална цена, а НСП можело да се определи по изчислителен път, тъй като били налице всички необходими за това стойности. Ответникът е направил изчисления, които достигат до резултата, че НСП за година било 116 424 kWh. Това количество електрическа енергия било достигнато от процесния ФЕЦ, както следва - през 2016 г. на 15.09.2016 г.; през 2017 г. на 15.9.2017 г.; през 2018г. на 22.9.2018 г. и през 2019г. - на 08.9.2019 г., поради тази причина били извършени извънредни отчитания на средството за търговско измерване, отчитащо електрическата енергия, произвеждана от ФЕЦ на ищеца, като количеството произведена енергия над прага на НСП било заплатено по “цена за излишък“. По тези съображения ответното дружество счита, че дори да бъде отменено решението, с което се определя НСП, това не означавало автоматично, че цялото количество произведена ел.енергия трябвало да се заплаща по преференциални цени, а напротив. На следващо място, в отговора на ИМ се твърди, че за посочения “втори период“ договорът за изкупуване между страните не действал, тъй като за това време ищецът бил сключил договор на основание чл. 100, ал. 1 ЗЕ с избран от него търговец на електрическа енергия и продавал количествата електрическа енергия по свободно договорени цени и не бил член на балансиращата група на ЕВН ЕС и не е продавало произвежданата електрическа енергия на последните, а на друго лице - търговец на електрическа енергия - по свой собствен избор. В заключение считат претенциите за неоснователни и настоява да бъдат отхвърлени. Претендират сторени в производството по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ААбакус Солар“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството, с която изразяват становище, че възраженията на ответника в ОИМ са изцяло неоснователни, в т.ч. че не се касаело за множество обективно съединени искове, а за 2 обективно съединени такива - за заплащане на дружеството ищец сумата, представляваща дължима цена на продадена и неплатена ел.енергия по Договора за изкупуване на енергия № 978/30.01.2013 г. за посочения в ИМ период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ, както и за заплащане на дължимата мораторна лихва върху гореописаната главница за посочения в ИМ период. Счита, че съдът следва да извърши инцидентен съдебен контрол за законосъобразност Решение № СП-2/06.03.2019 г. и да бъде съобразено обстоятелството, че то е нищожен съдебен акт, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, и като такъв не бил породил правно действие. Сочи, че оспорваното решение било постановено във връзка и по повод Решение № 4923/20.07.2017 г. на АССГ по адм. д. №3247/2016г., потвърдено с Решение № 14886/03.12.2018 г. по адм д. №10757/2017г. на ВАС, с което била отменена т. 2.14 от Решение № СП -1 от 31.07.2015 г., в която било определено нетното специфично производство на електрическа енергия за електрически централи с фотоволтаични модули над 30kWp до 200 kWp в размер на 1 188 kWh, въз основа на което били определени, считано от 01.07.2011г. преференциални цени за продажба на електрическа енергия от електрически централи с фотоволтаични модули, определени в т. 14 на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР на 567.41 лв./MWh без ДДС. В решението си съдът отменял решение №СП-1, поради нарушение на изискването за форма на административните актове – липса на мотиви и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че Решение №СП-2 е постановено с оглед отменителното решение на АССГ, но то било издадено отново, без да се съберат конкретни доказателства за собствените нужди от ел.енергия на производителите. Установеното в решението НСП не било определено съобразно законовото изискване на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а на базата на показатели, технически и икономически параметри, критерии, послужили за определяне на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия в решение № Ц - 18 от 20.06.2011 г., или без данни за размер/стойност на енергията за собствени нужди. По този начин се преразглеждал въпрос, разрешен с влязъл в сила административен акт, поради което новият административен акт бил нищожен, поради излизане извън рамките на административната компетентност и липса на материалноправно основание за издаването на повторен акт по разрешен вече въпрос. КЕВР не притежавала компетентност да придава обратна сила на своите актове, аргумент за нищожност на решението поради липса на времева компетентност. КЕВР черпила своята материална компетентност за установяване НСП по силата на пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., обаче законодателят бил ограничил времево това законово правомощия – до 31.07.2015 г., като след изтичането на този срок, тя не можела да се сезира служебно.