Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1718 от 11.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2363/2023
Вид
Решение № 1718
Подписан
11.12.2024
Състав
Диляна Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 306 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100902363 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът - Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, твърди, че на 22.12.2022 г. сключил след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с ответника - „П.Г.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който последният се задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на закрити спортни зали и открити спортни площадки, находящи се на територията на гр. Кърджали. Ищецът поел насрещно задължение да заплати възнаграждение за извършване на възложените СМР. В договора е уговорен срок, в който ответникът трябва да изпълни строителните работи, който е от 4 месеца, считано от датата на подписване на двустранен протокол, с който възложителят предава на изпълнителя обекта за изпълнение на СМР и му предоставя достъп до него. Предвид датата на съставяне на този протокол, която е 15.06.2023 г., срокът за изпълнение на възложената работа е 15.10.2023 г. По силата на описания договор ищецът заплатил при сключването му авансово сумата от 187 197, 67 лв., представляваща 80 % от уговореното възнаграждение. Твърди, че ответникът не изпълнил в срок никаква част от възложени му с договора за изработка строителни дейности, като това се дължи на неговото поведение, а не на обективни причини. С оглед на така допуснатото забавено изпълнение на договора от ответника за ищеца е възникнало правото да го развали, което той е упражнил с изявление, обективирано в писмо от 24.11.2023 г., към която дата е било ясно, че изпълнителят няма да изпълни задължението си нито в договорения срок, нито през зимния сезон, когато климатичните условия не са подходящи за извършване на СМР и ремонт на покрива. В резултат на осъщественото разваляне на договора сумата от 187 197, 67 лв., която е платена от ищеца на ответника като част от уговореното възнаграждение за изпълнената 1 работа, се явява получена от последния на отпаднало основание за това и той дължи да я върне на ищеца. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума от 187 197, 67 лв. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „П.Г.” ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди, че неизпълнението в срок на задължението му за извършване на възложената работа се дължи на външни за него обстоятелства, които са забавата в доставката на определени строителни продукти, които е следвало да бъдат вложени в строежа. Посочва, че с изявлението за разваляне на договора ищецът не му е предоставил подходящ срок за доброволно изпълнение и не доказва безполезност на изпълнението, поради което правото за разваляне на договора не е надлежно упражнено и развалянето не е настъпило. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника за получаване на сумата от 187 197, 67 лв., посочени в исковата молба, съдът счита, че тази претенция следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор, че от страна на ответника, който е едната страна по този договор, е налице неизпълнение на задълженията му по сделката, както и че в резултат на това ищецът е упражнил правото си да развали договора и претендира връщане на сумата, дадена по него, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.

По делото не е спорно, че между Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като възложител, и „П.Г.” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 22.12.2022 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа.

2

По силата на този договор в тежест на ответника „П.Г.” ЕООД е възникнало задължение да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на закрити спортни зали и открити спортни площадки, находящи се на територията на гр. Кърджали, които работи са описани в два документа, представляващи неразделна част към договора, а именно техническа спецификация на възложителя - приложение № 1 към договора, и предложение за изпълнение на поръчката на изпълнителя - приложение № 2 към договора. Със сключения договор насрещната страна Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е поела задължение да заплати възнаграждение за изпълнение на възложените СМР в размер на 194 997, 58 лв. без ДДС, съответно 233 997, 10 лв. с ДДС, като е уговорено , че част от това задължение в размер на 187 197, 67 лв. с ДДС се изплаща от възложителя авансово, а останалата част от него в размер на 46 799, 42 лв. с ДДС се дължи от възложителя в срок до 30 дни след представяне на фактура и окончателен приемопредавателен протокол за действително извършени и приети количества и видове работи /чл.

12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора/.

В производството е безспорен фактът, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение за извършване на възложените с договора строителни работи ищецът е престирал на ответника сума в размер на 187 197, 67 лв. Ищецът се позовава на настъпването на този факт в исковата молба, а ответникът не го оспорва в нито един момент в хода на производството. Това се и установява от приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 23.12.2022 г., което удостоверява извършен превод на сума в размер н а 187 197, 67 лв. о т Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ по сметка на „П.Г.” ЕООД, като от вписаното в този документ основание се налага изводът, че преводът на паричната сума е направен точно в изпълнение на паричното задължение на ищеца по процесния договор за изработка.

На следващо място съдът трябва да отговори на въпросите дали за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнението му от страна на ответника, както и дали това право е надлежно упражнено.

В ЗЗД са предвидени специални правила, при които в полза на възложителя възниква потестативното право да развали договора за изработка, които изключват приложението на общата норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в частта относно предпоставките, при които това право се поражда. Те са регламентирани в нормите на чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД. В чл. 262, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че правото за разваляне на договор за изработка възниква за възложителя тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение. В чл. 265, ал. 2 ЗЗД е уредено правото на възложителя да развали сключения договор за изработка в хипотезата на допуснато от изпълнителя неточно изпълнение, което се изразява в допуснато отклонение от поръчката и в изпълнение на работата с недостатъци. Отклонение от поръчката може да се получи както в хипотезата на извършване на работи, които по вид са различни от уговорените между страните по договора за изработка, но така също и в хипотезата на 3 изпълнени работи, които са в количество по-малко от това, възложено с договора за изработка. При извършване на работата с недостатъци е налице некачествено изпълнение на задължението на изпълнителя. Следователно допуснато от изпълнителя неточно в количествено отношение изпълнение, както и некачествено изпълнение на задължението му за извършване на възложената работа могат да бъдат основание за възникване в полза на възложителя на правото да развали договора за изработка, ако бъде установено, че са настъпили и останалите предпоставки за това, предвидени в чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

От твърденията на ищеца, на които той основава предявения иск, формулирани в исковата молба, е видно, че той заявява като правопораждащ факт на правото му да развали процесния договор за изработка забавеното изпълнение на това задължение, доколкото сочи, че възложената работа изобщо не е започната и завършена в уговорения между страните срок за това. Следователно при отговор на въпроса дали за ищеца е възникнало правото да развали процесния договор, съдът трябва да се произнесе по това дали от ответника е допуснато неточно във времево отношение изпълнение на основното му задължение, което възниква в неговата тежест по сключения договор за изработка, което е да извърши възложената работа.

С ъ д ъ т съобразява, че в съдържанието на сключения договор за изработка от 22.12.2022 г. страните по него изрично са уговорили предпоставките, при които за възложителя възниква правото за разваляне на договора, като в чл. 24, ал. 1 от него е предвидено, че това става когато стане явно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението на възложените СМР с повече от 30 дни или няма да извърши тези работи по уговорения начин и с нужното качество. При тълкуване на волята на страните, изразена в тези договорни клаузи, се налага изводът, че те са се съгласили, че правото на възложителя да развали сключения договор при допуснато забавено изпълнение от изпълнителя на договорното му задължение да изпълни възложената работа ще възниква не при всяка забава, а само тогава когато забавата в изпълнението продължава повече от 30 дни. Съдът намира, че тези уговорки имат действие в отношенията между страните по сделката и следва да се зачетат, защото нормите, с които в закона е предвидено при какви предпоставки възниква и се упражнява правото на разваляне на договора при неизпълнение, са диспозитивни и е допустимо страните да уговарят отклонение от тях, както е направено в случая с цитираните клаузи. Това се приема в практиката на ВКС по отношение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, уреждаща общите правила, при които се разваля всеки един договор. В Решение № 86 от 10.05.2016 г., постановено по т.д. № 595/2015 г. по описа на ВКС, I г.о., е застъпено становището, че тази норма е диспозитивна и страните могат да уговарят отклонение от нея.

Трябва да се счете, че това се отнася и за специалната норма на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, която също е диспозитивна и страните могат да уговорят по-тежки предпоставки, при които за възложителя възниква правото да развали договора, като постигнат съгласие, че това става не при всяка допусната забава от изпълнителя да извърши работата, а само при забава, имаща конкретна продължителност. Ето защо правото на ищеца да развали договора при допуснато забавено изпълнение от ответника на задължението му за извършване на 4 възложените с процесния договор строителни дейности ще възникне само когато се докаже, че такава забава е допусната и тя продължава повече от 30 дни.

От съдържанието на договора от 22.12.2022 г. се установява, че ищецът и ответникът са постигнали съгласие за определяне на срок, до който последният трябва да изпълни задължението си за извършване на всички възложени с договора СМР. Това е направено с клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора, с която е уговорен срок за изпълнение на това задължение от 4 месеца, който се брои от датата на подписване на двустранен протокол, с който възложителят предава на изпълнителя обекта за извършване на СМР и му предоставя достъп до него. От събраните в производството писмени доказателства се установява, че такъв протокол за предаване на обекта от ищеца на ответника и за предоставяне на последния на достъп до него е подписан от двете страни по сделката на 15.06.2023 г.