Решение № 40 от 03.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. *, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: О. Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261600600021 по описа за 2026 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 42 от 11.11.2025 г. на РС * по НОХД № 313/2025 г. по описа на същия съд подсъдимата Д.Д. от гр.*, била призната за виновна за извършено престъпление от общ характер по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК; На основание чл. 54, ал. 1 НК я осъдил на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност - два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок от три години, както и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разгласяване на присъдата в населеното място, в което живее; възложил разноските по делото за сметка на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата Д.Д., чрез упълномощения защитник – адв. М. М. – АК *, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, довели до съществено накърняване правото на защита. Моли съдa да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимата. В условията на алтернативност, моли да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде осъдена, но да бъдат изключени м. 07, 09, 10,11 и 12.2023 г. и месец май 2024 г. – от 1 първия инкриминиран период и м. февруари и март 2025 г. – от втория инкриминиран период, като излага доводи и за липса на чл. 26 от НК.

Повереникът на частния обвинител – адв. М. К. от АК *, депозира писмено възражение против въззивната жалба на подсъдимата.

В открито съдебно заседание прокурорът счита постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Поддържа, че определеното наказание отговаря на тежестта на извършеното деяние, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Процесуалният представител на частния обвинител – адв. М. К., поддържа подаденото възражение, като взема становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и справедлива, като излага доводи в тази насока.

Защитникът на подсъдимата поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъда. Навежда доводи за необоснованост, неправилност, незаконосъобразност, както и за обективна невъзможност за плащане.

Жалбоподателката се явява лично, в последната си дума моли да бъде оправдана.

Окръжен съд *, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество – същата е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС *. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин, че подсъдимата Д.Д. от гр.*, е призната за виновна в това, че за периода от м. 11.2022 година до м 03.2025 година, в условията на продължавано престъпление, след като е била осъдена с решение на Районен съд гр. * № 260174/29.04.2021 година, по гр. дело № 112/2021 година, влязло в сила на 14.05.2021 година, изменено с решение на РС * № 414/02.09.2024 година, по гр. дело № 1565/2024 година, влязло в сила на 25.09.2024 година да издържа свои низходящи Л.Ц. и М.Ц., както следва:

За периода от м.11.2022 година до м.08.2024 година след като е била осъдена с решение на Районен съд гр. * № 260174/29.04.2021 година, по гр. дело № 112/2021 година, влязло в сила на 14.05.2021 година да издържа свои низходящи Л.Ц. и М.Ц., като изплаща месечна издръжка в размер на 162,50 2 лева за всяко дете, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 19 пълни месечни вноски и една непълна по 162,50 лева;

За периода от м.09.2024 година до м.03.2025 година след като е била осъдена с решение на РС * № 414/02.09.2024 година, по гр. дело № 1565/2024 година, влязло в сила на 25.09.2024 година да издържа свои низходящи Л.Ц. и М.Ц., като изплаща месечна издръжка в размер на 240 лева за М. и 250 лева за Л., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 7 пълни месечни вноски или общо 3430 лева или дължи общо сумата от 9764 лева по двете решения за двете деца, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с присъда на РС * по НОХД 125 /2023 година за същото деяние – престъпление по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.

Безспорно установената фактическа обстановка по случая е следната:

Подсъдимата живее и работи в гр. * като *. Подсъдимата Д. се намирала във фактическо съжителство с частния обвинител Н.Ц., като в резултат на съвместното си съжителство имат две деца – Л.Ц., родена на * г. и М.Ц., роден на * г. Разделили се през 2019 г., като на 06.11.2019 г. РС-* одобрил споразумение по ГД № 1595/2019 год. за упражняването на родителските права върху двете деца. Били предоставени на Ц., а Д. била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева за всяко от децата до 5 число на текущия месец.

С Решение от 29.04.2021 г. постановено по ГД № 112/2021 г. състав на РС* изменил размера на месечната издръжка, определена по ГД № 1595/2019 г., като осъдил Д. да заплаща по 162,50 лева за всяко от двете деца, считано от 13.01.2021 г., като решението влязло в сила на 14.05.2021 г.

Поради неплащане на издръжката за двете деца в периода от 01.08.2020 г. до 01.02.2021 г. подсъдимата Д. била осъдена от РС * по НОХД № 388/2021 г. с присъда, влязла в сила на 25.09.2021 г. на Пробация за извършването на престъпление, съставомерно по чл.183, ал.1 от НК.

На * година подсъдимата Д. родила третото си дете - Н.Н. в резултат на съжителство с друго лице.

Отново поради неплащане на издръжката за двете деца в периода от 01.02.2021 г. до 01.11.2022 г. подсъдимата била осъдена от РС-* по НОХД № 125/2023 г. с присъда, влязла в сила на 05.05.2023 г. на пробация за извършването на престъпление по чл.183, ал.4, във връзка с ал.1 от НК.

С Решение № 414/02.09.2024 г. на РС-*, постановено по ГД № 1565/2024 г. били изменени размерите на месечните издръжки за двете деца, като вместо 162,50 лева били определени 240,00 лева за М. и 250,00 за Л., считано от 20.06.2024 г., като решението на съда влязло в сила на 25.09.2024 г.

В този период подсъдимата Д. преустановила всякакви контакти с двете си деца - не се виждала с тях и не полагала каквито и да било грижа за тях. За 3 отглеждането, финансовото обезпечаване и възпитаването им отговарял изцяло частния обвинител Ц..

На 15.11.2024 г. подсъдимата сключила трудов договор с „ККБД“ ЕООД със седалище в гр.* за изпълнение на длъжността * в с месторабота в гр.*.

За периода от месец ноември 2022 година до месец август 2024 година Д. не изплатила 19 пълни месечни вноски и една непълна по 162,50 лева, дължими съгласно решение на РС *, по гр. дело № 112/2021 година, а за периода от месец септември 2024 година до месец март 2025 година, подсъдимата не изплатила 7 пълни месечни вноски, дължими съгласно решение на РС * № 414/02.09.2024 година, по гр. дело № 1565/2024 година.

По повод неплатените издръжки за този период било образувано ДП № 1208/2024 година. В резултат на проведеното разследване на 10.03.2025 г. Д.Д. била привлечена като обвиняемо лице в наказателното производство за извършването на престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебноикономическа експертиза. В последствие е изпълнена и допълнителна експертиза. Контролиращият съд споделя доводите на районния за кредитирането на приетите експертни заключения. От заключението на вещото лице е видно, че размерът и броят на неизплатените вноски през инкриминираните периоди изцяло съвпада с диспозитива на ОА. В допълнителната експертиза с оглед възникналите въпроси на страните, изрично е отбелязано, че подсъдимата е заплатила във втория обследван период /м. 11.2022 г. – м. 08.2024 г./ сумата от общо 1971.66 лева, като е направено изричното уточнение, че 1124.00 лева е сума, заплатена за дължими издръжки за стар период – 01.02.2021 г. до 24.09.2021 г., а сумата от 847.66 лева е заплатена за периода от м. 11.2022 г.до м. 08.2024 г.

В хода на разследването и на проведеното съдебно следствие са приобщени писмени, и гласни доказателства, назначени и изготвени са експертизи.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин, като подробно РС * е изложил мотиви защо приема за установена тази фактическа обстановка. Първостепенният съд правилно е кредитирал с доверие двете приети експертни заключения, изготвени в хода на съдебното следствие. Вещото лице е компетентно в съответната област, незаинтересовано и е дало обосновани и задълбочени заключения.

Правилно РС * е обсъдил свидетелските показания, като им дал вяра, предвид, че се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Св.

Л.Ц. потвърждава, че не поддържа контакт с майка си от около 2 години, а след раздялата на родителите си, са се виждали общо 4-5 пъти за целия период.

Правилно първостепенният съд обсъдил дадените обяснения от 4 подсъдимата, като отчел двойствената им природа. ОС * се солидализира с изводите на съда, че обясненията на Д., че е била в обективна невъзможност да заплаща издръжката на децата, се явяват нейната естествена защитна позиция.

Контролираният съд правилно анализирал фактическата обстановка като отчел, че след раздялата между подсъдимата и частния обвинител, майката е преустановила полагането на каквито и да било грижи към двете си деца. Д. е в трудоспособна възраст, с *образование и не са били налице обективни причини за незаплащането на издръжката.

Абсолютно неотносими са отправените възражения в жалбата за обективна невъзможност за заплащане на издръжка. Изтъкването на доводи, че подсъдимата е родила трето дете на * г. е ирелевантен факт за законовото задължение за заплащане на издръжка към другите си две деца. Следва да се отбележи и че инкриминираният период по настоящето производство е от месец ноември 2022 година до месец март 2025 година – т.е. след раждането на третото дете. Предназначението на издръжката е да осигури ежедневните потребности на нуждаещия се и по своето естество е безусловно, не е обвързано с трудов стаж, трудово правоотношение, материално състояние и др. Правилно първостепенният съд приел, че раждането на трето дете и липсата на имущество на името на подсъдимата, не налага извода за наличие на обективна невъзможност за изплащане на присъдената издръжка, а следва да бъде взето предвид единствено при индивидуализация на наказателната отговорност.

На следващо място, релевирани са възражения от защитата, за незачитане от РС * на представени 6 броя пощенски записи за заплащане на дължими издръжки. След анализ, въззивният съд намира, че представените по делото пощенски записи са за дължими издръжки за периоди, различни от инкриминираните по настоящето дело. Същото се потвърждава и от изготвените експертни заключения, като за вноските, за които се твърди, че са за процесния период изрично в платежните нареждания е записано, че са за друг период, невключен в предмета на настоящето обвинение. /стр. 3-4 от допълнителната експертиза/ За други две посочени вноски събрани от ДСИ също изрично е посочено, че са събрани също за друг период. /стр. 4 от допълнителната експертиза/.