Решение № 1373 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110160276 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Л. Д. М., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът Л. Д. М. бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, находящ се в /адрес/т, абонатен № ******, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за 1 която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с /фирма/. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 12515 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Л. Д. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК такъв е постъпил. Ответната страна оспорва релевираните от ищеца в исковата молба фактически и правни твърдения, като счита предявените искове за изцяло неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. С отговора са оспорени приложените към исковата молба частни документи и е направено възражение за изтекла спрямо процесните вземания погасителна давност.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Д. М., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в/адрес/, абонатен № ******, дължи на /фирма/ сумата от 5450,05 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2017 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 504,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., и сумата от 1,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 31.01.2021 г., начислена върху такса за дялово разпределение, за които на 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 12515/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно 2 доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С исковата молба по делото са представени Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 153, том VІІІ, рег. № 7433, нот. дело № 1410, от 08.12.2004 г., удостоверение за наследници от 07.05.2012 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 15, том ІІІ, рег. № 6560, 3 дело № 371, от 26.11.2012 г. От посочените документи е видно, че през 2004 г. собствеността върху процесния имот е придобита от р.с. М.а, смъртта на която е настъпила на 22.06.2008 г., а ответникът Л. Д. М., в качеството си на единствен наследник по закон на Р. М.а, е учредил договорна ипотека върху находящия се в /АДРЕС/ през 2012 г. Въз основа на така установените факти се налага изводът, че ответникът Л. М. е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот на основание настъпило наследствено правоприемство. Доколкото не са ангажирани доказателства за учредено право на ползване върху имота или за облигационни отношения касателно същия между ищеца и трето за спора лице, ответникът, в качеството си на собственик, съответно – потребител на топлинна енергия за битови нужди, носи отговорност за задълженията, натрупани за потребената в собствения му апартамент топлоенергия.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на претендираните задължения, се установяват от изслушаните по делото съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.

Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия, са извършени в съответствие с действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са извършвани плащания на задължения за процесния период.

Вещото лице констатира, че за същия са изготвени изравнителни сметки. Общото задължение за цената на потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 5450,05 лева, след съобразяване на прогнозно фактурираните суми (6096,77 лева) и разлика в цените от 141,59 лева, на сумата за доплащане от изравнителните сметки (+ 930,29 лева) и приспадане на извършени плащания в размер на 1435,42 лева. Сумите за дялово разпределение са заплатени. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава, начислена върху главниците по изравнителните сметки за периода на забава с начален момент 15.09.2018 г. до 31.01.2021 г., съобразно установеното в чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия, е в размер общо на 506,09 лева, а лихвата за забава за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 1,38 лева.

Направените от ответника оспорвания на експертизите по делото като такива, изготвени въз основа единствено на представени от ищеца документи, съдът намира за 4 неоснователни, поради следното: Крайният размер на задълженията за потребена топлинна енергия се формират не въз основа издаваните от ищцовото дружество фактури, които отразяват само прогнозни сметки, а след отчитане на реалното количество потребена енергия. Отчитането се извършва от дружество, различно от ищцовото, като се съобразяват данните по монтираните при всеки абонат уреди за топлинно измерване. Именно на база реално отчетеното количество топлинна енергия фирмата за дялово разпределение изготвя индивидуални справки и изравнителни сметки, въз основна на които се формират крайните задължения за потребителите, съобразно действащите цени за продажба на топлинна енергия, утвърдени от държавния регулатор.

Предвид изложеното, ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, дължи заплащането на цената за потребената енергия в размера, посочен от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С отговор на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.