Определение № 939 от 03.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. гр. Добрич, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500760 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. “Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК 131134023, представлявано от А.Д. и Н.С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт С.С. , против разпореждане №5274/05.10.2023г. по ч.гр.д. №2521/2023г. по описа на РС Добрич, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в частта, с която се претендира сумата от 1232,08 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022г. до 07.02.2023г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок (съобщението за постановеното разпореждане в връчено на 18.10.2023г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператов на 25.10.2023г.).

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление с вх.

№3933/25.08.2023г. на Районен съд Радомир, подадено от заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.

“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК 131134023, представлявано от А.Д. и Н.С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт С.С. , за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителе лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК за вземания въз основа на извлечение от 1 счетоводни книги към 15.08.2023г. по партидата на Договор за потребителски кредит №7053288681 от 10.05.2022г., сключен с кредитополучател физическо лице, К. И. К., ЕГН **********.

С определение №527/25.08.2023г. по ч.гр.д. №694/2023г. по описа на Районен съд Радомир, съдът е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Добрич, тъй като е намерил, че предвид наличието на особена подсъдност по заявления, подадени срещу потребители, съгл. чл.411, ал. 1, изр. второ от ГПК, компетентен да разгледа заявлението се явява Районен съд Добрич, тъй като настоящият адрес на длъжника е в гр. Добрич.

Делото е било прието от Районен съд Добрич и образувано като ч.гр.д.

№2521/2023г.

С разпореждане №5274/05.10.2023г. по ч.гр.д. №2521/2023г. по описа на Районен съд Добрич, е отхвърлено заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, за сумата от 1232,08 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022г. до 07.02.2023г.

Разпореждането е законосъобразно.

За да отхвърли заявлението, в частта за претендираната възнаградителна лихва, районният съд е приел, че макар законодателят да не е ограничил изрично размера на максималния допустим процент на договорната лихва, т о съдът дължи да извърши отделна проверка относно действителността на клаузата на плоскостта на спазването на закона и добрите нрави при уговарянето й. Съдът се е позовал и на релевантна съдебна практика, която е в смисъл, че дори и след измененията в чл. 19 от ЗПК, за съда не е отпаднало изискването служебно да следи за съответствие на отделните клаузи на всеки договор с добрите нрави.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените правни изводи от районния съд в обжалваното разпореждане и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 21, т. 2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Обстоятелството, че законодателят е уредил изричен максимален праг на стойността на ГПР, не изключва правото и задължението на съда да извърши преценка за законосъобразността на отделните и самостоятелни компоненти, които го сформират, като при извод за тяхното противоречие с императивни правни норми, да приложи съответната санкция.

В настоящият случай уговорената договорна лихва по сключения договор за потребителски кредит е в размер на 41,12%, който размер значително надвишава трикратния размер на приетата с ПМС лихва за просрочени вземания, като константната съдебна практика приема, че този факт е достатъчен, за да обоснове извод за наличие на недобросъвестност в кредитодателя. Доколкото изискването за добросъвестно упражняване на права е основен принцип в гражданското производство, то нарушаването му е 2 проява на нарушение на добрите нрави, влечащо извод за нищожност на тази клауза от договора.

Водим от изложеното Окръжнен съд Добрич,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5274/05.10.2023г. по ч.гр.д.

№2521/2023г. по описа на Районен съд Добрич , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, в частта, с която се претендира сумата от 1232,08 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022г. до 07.02.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3