Решение № 5391 от 25.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5391

Пазарджик, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

Членове:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА канд № 20257150701199 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. С. с [ЕГН], чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл. „Б“, ет. 1, ап. 10, против Решение № 74 от 22.08.2025 год. постановено по а.н.дело № 35 от 2025 год. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0367-001060 от 09.10.2024 год., издадено от Началник група в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за осъществяване на административно-наказателния състав на чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за осъществяване на административно-наказателния състав на чл. 175, ал. 1 във вр. с чл. 103 от ЗДвП.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се моли за отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изразява становище. По делото е постъпило Писмено становище с вх. № 10600 от 04.11.2025 год. от адвокат М., в което се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение с искане да бъде отменено, респективно издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник група РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, не изразява становище.

Административен съд – Пазарджик, Х-и касационен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, имащо право на касационно оспорване, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд – Велинград е потвърдил Наказателно постановление № 24-0367-001060 от 09.10.2024 год., издадено от Началник група в РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за осъществяване на административно-наказателния състав на чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за осъществяване на административно-наказателния състав на чл. 175, ал. 1 във вр. с чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 21.06.2024 год., около 11:55 часа, на общински път PAZ1062, посока на движение от село Медени поляни към село Побит касаторът е управлявал мотопед марка „FLEX TECH“, с рама LZG2F4C4G1700558, което не е регистрирано по надлежния ред и е без табели с регистрационни номера отговарящи на изискванията в Наредба І - 45 от 24.03.2000 год., което представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Водачът, при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец, не е спрял плавно в най-дясната част на пътното платно за движение, което представлява нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

По този повод е образувано ДП № 352 от 2024 год. по описа на РУ –Велинград, по което била извършена проверка, завършила с постановление от 04.07.2024 год. за прекратяване на наказателно производство, поради което материалите по преписката били изпратени на РУ – Велинград при ОД на МВР - Пазарджик за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност на касатора по реда на ЗДвП. Въз основа на установеното административнонаказващият орган по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление.

Въз основа на така установените факти, решаващият съд приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, с оглед събраните доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, санкционираното лице е извършило нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна и правилно наказващият орган е приложил санкцията по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

По отношение на приложението на материалния закон първостепенният съд е установил нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Подаденият сигнал за спиране на МПС от полицейския служител е бил ясен за възприемане и своевременен, поради което не е съществувала обективна пречка водачът да не възприеме подадения сигнал. Счел е, че за извършеното нарушение правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето по чл. 103 от ЗДвП и органът законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че в случая не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не може да се квалифицира като маловажен случай. Този извод съдът е извел въз основа на описаната от свидетелите дързост на нарушителя, да управлява мотоциклета непосредствено след като е забелязан от полицейските служители, а и с оглед на факта, че освен него на мотопеда се е возело и дете.

По отношение на разноските е присъдил юрисконсултско възнаграждение, съобразено с правната и фактическа сложност на казуса, в минимален размер от 100,00 лева в полза на ОД на МВР - Пазарджик.

Решението е правилно.

При проверка на обжалваното решение, настоящата съдебна инстанция счита, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от касационния състав. В резултат на един обективен анализ на събраните по делото доказателства РС - Велинград правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

Районен съд – Велинград, в оспореното решение, е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на НП обстоятелства и факти, описват в достатъчна степен вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че управлявал МПС, което не е регистрирано по реда на Наредба № І-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Приел е, че са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. По направените възражения във въззивното производство районният съд е обсъдил всички релевантни за спора въпроси, изложил е подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Законът въвежда императивно изискване движението на моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, да се извършва при спазване на изискванията на ЗДвП - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и при нарушение на посочената разпоредба е предвидено ангажиране на отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на санкционираното лице по придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е знаел, че МПС-то не е регистрирано и въпреки това го е управлявал.

Следва да се посочи, че законодателят е уредил деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като престъпление и като административно нарушение, като в този случай наказуемостта е според обществената опасност. В случая прокурорът е преценил, че обществената опасност не е достатъчно висока, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, но тя не изключва административнонаказателната отговорност. Деянието, макар и да не разкрива висока обществена опасност, не се отличава с липсата на такава или тя да е явно незначителна.

Настоящият касационен състав намира, че в процесния случай правилно районният съд е приел, че водачът е нарушил чл. 103 от ЗДвП. От събраните доказателства по делото се установява че на въпросната дата и място касаторът не се е подчинил да спре шофираният от него автомобил, след като му е подаден отчетлив светлинен сигнал и сигнал със стоп-палка така е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Сигналът е ясно подаден и възприет от водача, за което сочат свидетелските показания на актосъставителя и изготвената докладна записка, включително и това, че униформеният служител е бил облечен със светлоотразителна жилетка. Последният не е изпълнил сигнала за спиране, подаден от контролните органи със стоп-палка, което е негово задължение съгласно чл. 6 от ЗДвП. При управлението на МПС всеки водач трябва да следи пътната обстановка и да обръща необходимото внимание към всички обстоятелства на пътя, включително да забележи ясно подаден му сигнал от полицай. Обстоятелството, че за санкционираното лице това са първите му нарушения по ЗДвП, не водят до по-ниска степен на обществена опасност, тъй като се засягат защитавани обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

С оглед на това настоящият касационен състав намира, че наложените наказания са съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено, отговарят на личностните данни на самия нарушител, поради което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че оспореното решение е правилно, постановено е при отсъствие на релевираните отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. В решението си първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно определения размер на наложените санкции, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, както и мотивите, въз основа на които първостепенният съд е достигнал до извод за потвърждаване на процесното наказателно постановление.