Решение № 1062 от 07.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Бургас, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Р. Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501992 по описа за 2021 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е по чл.

258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Д. Х. Г. , чрез адв. Грета Калчева от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „Черни връх“ № 32, ет.5, против решение № 2778 от 30.10.2019 г., постановено по гр. дело № 9494/2018 г. по описа на БРС в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца В.Г.Г. .

ЕГН ********** и Х.Г.Г. , ЕГН ********** са предоставени на бащата Г. Г.

Г. ЕГН **********, като съдът е определил местоживеене на децата при бащата и е определил режим на лични отношения на майката с ненавършилите пълнолетие деца, както и досежно предоставяне ползването на семейното жилище в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.** ап.** на бащата Г. .

Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му част изразява въззивницата, която го намира за неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуалноправните норми и необосновано.

Излага подробни съображения. Моли съда за отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на друго, с което съдът да предостави 1 упражняването на родителската права по отношение на децата на майката, определи местоживеене на родените от брака деца при майката, като постанови режим на лични отношения между децата и бащата всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск и разпредели ваканциите, коледните и новогодишните празници съобразно посоченото във въззивната жалба, както и да определи издръжка за всяко едно от децата в размер на 200 лева.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца-въззиваем Г. Г. , чрез адвокат Невена Чайпек, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 9, с което счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения. Моли за присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените искове пред първата инстанция са с правно основание чл.

49 ал.1 и ал.3 от СК, чл.322 ал.2 от ГПК във вр. с чл.59 ал.2, чл.143 ал.2 във вр. с чл.146 ал.1, чл.56 и чл.53 от СК.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба за развод, подадена от ищеца Г. Г. Г. , който е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца – В. и Х., да бъде определено местоживеенето на децата при бащата при подробно посочен режим на лични отношения с майката, осъждане на ответницата да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на 150 лева, предоставяне за ползване на семейното жилище и произнасяне по въпроса относно ползването от ответницата на фамилното име след развода. В исковата молба ищецът е посочил, че ответницата е поддържала връзка с друг мъж, което е довело до непоправимо влошаване на семейните отношения.

Ответницата Д. Г. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила твърденията на ищеца за нейно противобрачно поведение. Заявила е, че е била подложена на физически и психически тормоз от страна на съпруга си, а децата са 2 били манипулирани от него, с цел майка им да бъде злепоставена пред тях.

Предявила е насрещни искове срещу ищеца за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, за предоставяне на родителските права на родените от брака деца, за определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на 200 лева, за предоставяне ползването на семейното жилище и за запазване на брачното фамилно име след развода.

На свой ред ищецът Г. е оспорил предявените насрещни искове.

Бургаският районен съд е допуснал развод между страните, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца на бащата Г. Г. . при определен режим на лични отношения с майката Д. Г.. Съдът е определил местоживеенето на децата при бащата, като му е предоставил и ползването на семейното жилище в гр.*** , а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 150 лева. Постановил е, че след развода съпругата Д. Г. запазва брачното си фамилно име. По отношение предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът е приел, че преди раздялата на страните само майката е полагала грижи за децата, поддържайки домакинството и грижейки се за тях, като след напускане от майката на семейното жилище, основно грижи за децата е полагал баща им, подпомаган от бабата по бащина линия. Съдът е посочил, че между бащата и децата е установена видима емоционална връзка, която се дължи на целенасочено психическо въздействие от страна на бащата, насочено към отчуждаване на децата от майката. Констатирал е обаче, че за това е допринесло и поведението на майката, свързано с грубо отношение към децата след влошаването на отношенията й с бащата.

Следователно и двамата родители имат пропуски в родителския си капацитет. Ето защо в случая съдът е приел, че следва да се зачете желанието на децата, които са от мъжки пол, да живеят със своя баща.

Междувременно , в хода на производството детето В.Г.Г. е навършило пълнолетие.

Делото е за втори път висящо пред настоящата инстанция ,след отмяната на въззивното решение от 23.07.2020 г. постановено по в-гр.д.№ 1980/2019 г. на БОС в частта ,с която е било потвърдено първоинстанционното решение за 3 предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие Х.Г.Г. на бащата Г. Г. ,определен е режим на лични отношения на майката Д. Г. с ненавършилото пълнолетие дете и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. ,а ползването на семейното жилище в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.** ап.** ,е предоставено на бащата Г. Г. .

Категорична и безспорна е съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите,обобщена и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ВС ,което дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно ,т.е. от значение са не отделните обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелстваТази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на съотносимите и съпоставими към тях факти ,но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост

:възпитателските качества на всеки от родителите ,моралния облик ,начина ,вида ,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи към детето ,на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление ,но и като реално предприети действия за това ;пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди ,изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо ,разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да разчита;включително ,макар и допълнително ,следва съобразяване със социалната среда ,в която предстои да живее детето ,не само като финансови и материални възможности ,но и начина на живот.

Изхождайки от тези критерии и след анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се посочи следното :

Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Г.Т. и Д.Х. , допусната е и изслушана от съда съдебно-психологична експертиза, децата са изслушани по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет, а при първоначалното гледане на 4 делото от въззивния съд е допусната до разпит свидетелката Н.М. – **** на въззивницата, а по реда на чл.59 ал.6 от СК са изслушани двамата родители.Родителите и ненавършилото пълнолетие дете Х. са изслушани и от настоящия съдебен състав ,като е била изслушана и допълнителна съдебнопсихологическа експертиза /с оглед и на дадените указания в отменителното решение на ВКС /,със задача налице ли е все още родителско отчуждение на ненавършилото пълнолетие дете Х. от майката Д. и да бъдат предложени конкретни мерки за преодоляване развитието на родителското отчуждение.

От разпитаните двама свидетели пред първата инстанция се установява, че само майката се е грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал често от града. Децата са били добре гледани, обслужвани, чисти и спретнати в периода когато майката е полагала грижи за тях. В последствие, след възникналите сериозни конфликти между двамата родители, честото викане на полиция в дома, заведеното дело по реда на ЗЗДН и първоначалното отстраняване на майката Д. от семейното жилище, майката на практика не е имала достъп до децата, включително и възможност да полага грижи за тях.

Според свидетелката Т. същата е видяла синини по тялото и по ръцете на въззивницата, която поради това, че има неприятности у дома, съпругът й и големият й син са я били и обвинили в контакт с други мъже. В този смисъл са и показанията на свидетелката Х., при която въззивницата е живяла няколко месеца. Според свидетелката достъпът на въззивницата до децата е бил ограничен от мъжа й. Тя е нямала ключ от семейното жилище, бил й нанесен побой. Според свидетелките причина за това бил интернет контакт на Д. с мъж на име П.. В тази връзка по делото е представено медицинско удостоверение от 07.10.2018 г., от което е видно, че лицето Г. е получила охлузване на дясната буза, контузии на дясната мишница, лявото бедро, лявата подбедреница и двете седалищни половини, получени в резултат на удари с твърд, тъп предмет, както и с човешки ръце, крака и други предмети.

При първоначалното гледане на делото от въззивния съд е била изслушана и свид. М. , която през целия период на съществуващия брак между Д. с мъжа й Г. е имала преки впечатления от съвместното им съжителство. Според свидетелката през седемнадесетте години на брака им майката изцяло се е грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал по 7 – 8 месеца в годината. Когато последният е бил у дома си, той често не се е 5 прибирал. Страните през цялото време са имали много конфликти, като при възникване на проблема с интернет връзката на майката с лицето П., тя буквално е била изхвърлена от жилището в края на м. октомври 2018 година.

Свидетелката твърди, че думите с които е била наричана от децата и бившия си съпруг са били провокирани от бащата. Децата са били инструктирани да не ядат храната й, да не я слушат и по този начин тя да бъде дистанцирана от тях. Според свидетелката майката не е говорила лоши думи по отношение на бащата на децата си, но счита, че децата са били манипулирани от бащата, който е използвал възникналата ситуация във връзка с П. И. . Свидетелката М. твърди, че майката имала чудесни отношения преди инцидента с децата, а след това е настъпила коренна промяна в тяхното отношение към нея.

Пред настоящата съдебна инстанция по реда на чл.59 ал.6 от СК и двамата родители изявяват желание да полагат грижи за децата.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза се установява, че и при детето Х. се наблюдава синдром на родителско отчуждение в отношенията им с майката. Това се дължало на отблъсване на майката, както и омаловажаването й като родител, чрез създадено почти напълно избледняване на предишните хубави спомени и общи преживявания с нея. Според вещото лице това се дължи на формирани у децата специфични нагласи на дистанциране, отхвърляне и отблъсване на майката, манипулативно изопачаване на представата на децата за нея, включително и чрез въвличане на децата в спорове касаещи само двамата родители.