Решение № 2382 от 15.10.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 317/2026
- Вид
- Решение № 2382
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Ивелина Велчева
Цитирани разпоредби
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18д, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 45, ал. 3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 80, ал. 2 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
№ 2382
Добрич, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20267100700317 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена жалба от „2012 ФИШ ДИОНИСОПОЛИС“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П., против Заповед № РД-169/15.04.2026 г. на изпълнителния директора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в частта, с която на дружеството са присъдени 3 точки по реда на чл. 18д от ЗРА и Наредба №3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точковата система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008.
В жалбата и в представеното становище от дружеството се настоява оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби на българското и европейското законодателство и в несъответствие с целта на приложимия закон.
Навежда се отсъствие на конкретни фактически и правни мотиви в оспорения административен акт. Релевира се неизясняване от административния орган на относимите факти и обстоятелства от значение за издаване на атакуваната заповед, такива като: констатации за наличието или липсата на недеклариран улов, наличие на невярно деклариране или укриване на риболовната дейност, а също и вреди за рибните ресурси, наличие на умисъл, повторност и др. Оспорващият подчертава отсъствието на индивидуална преценка относно конкретната степен на обществена опасност, тежестта на нарушението и неговите последици. Възразява срещу заключението влязлото в сила наказателно постановление автоматично да води до квалифициране на нарушението като тежко, респ. до присъждане на точки. Коментира несъответствието на този автоматизъм с Регламент № 1005/2008, Регламент № 1224/2009 г. и Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999. Противопоставя неправилното и формалното квалифициране на процесното нарушение като тежко без извършване на индивидуална преценка на конкретния случай. Инвокира нарушение на правото на защита на ползвателя на риболовния кораб, тъй като едва с атакувания акт административният орган за първи път формално приема, че нарушението, като тежко обуславя присъждане на точки по реда на Наредба № 3 от 19.02.2013 г. Твърди, че в производството по издаване на наказателното постановление, не му е съобщено за евентуалната възможност да бъде третиран неблагоприятно при попадане на нарушението в квалификацията тежко нарушение по смисъла на цитирания подзаконов нормативен акт и не е организирал защитата си в тази насока. Намира, че принципите за правната сигурност, правната предвидимост и ефективна защита са накърнени с това поведение на административния орган.
Според оспорващият е нарушена целта на закона при издаване на процесната заповед. От една страна, правната уредба на ЕС в областта на контрола на рибарството има за цел предотвратяване и санкциониране на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, който застрашава морските биологични ресурси, заобикаля системата за контрол и компрометира устойчивото управление на риболовната дейност. От друга страна, автоматичното присъждане на точки на притежателя на разрешително за стопански риболов противоречи на изложената цел и прави обжалвания акт незаконосъобразен.
При тези аргументи жалбоподателят настоява отмяна на атакуваната заповед.
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за правилен и законосъобразен административен акт. В представените по делото становище и писмени бележки той се противопоставя на въведените в жалбата доводи и възражения, като заявява, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е с посочване на причините, които налагат издаването ѝ, а релевираното нарушение приема, че кореспондира с описаното тежко нарушение по смисъла на чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 1005/2008 г. – неизпълнение на задължение да отчете и декларира данни, предадени чрез Системата за наблюдение на риболовните кораби.
Административен съд-Добрич след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид направените възражения и доводи на страните, при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок, при връчена заповед на 27.04.2026 г. и подадена жалба по пощата на 11.05.2026 г.; от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от атакуваната заповед, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „2012 ФИШ ДИОНИСОПОЛИС“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. В. П., с разрешително за стопански риболов, е ползвател на риболовен кораб с външна маркировка БС 041 и име „БС 041“.
С влязло в сила на 04.11.2025 г. Наказателно постановление № Ц03-01/05.02.2025 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност на „2012 ФИШ ДИОНИСОПОЛИС“ ООД, затова че на 12.08.2024 г. от ЦНР по данни от Системата та наблюдение и контрол па риболовните кораби /СНРК/, експортна снимка на следа е установено, че риболовният кораб с външна маркировка БС 041 и с ползвател-оспорващия е позициониран в пристанище Балчик с последни данни от активност от бордовото оборудване за сателитно проследяване в 18:48 часа на 10.08.2024 г. След проверка в алтернативна система за наблюдение на корабите оборудвани с AIS (система за автоматично разпознаване) е констатирано, че БС 041 е напуснал пристанище Балчик в 05:48 часа /CLT/ на 12.08.2024 г. с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване и е извършил риболовен рейс, приключил в 21:12 часа на 12.08.2024 г. с акостиране в пристанище Балчик. Устройството е включено в 20:35 часа на 12.08.2024 г., след позвъняване от дежурния оператор в ЦНР. Данните за извършения риболов с изключено оборудване за проследяване са описани в Декларация № Е-08160306-001-001-00011. Прието е, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 45, ал. 3 от ЗРА – забранява се напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗРА на ползвателя на корала е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Наказателното постановление е влязло в сила.
Според ответника по жалбата след влизане на наказателното постановление в сила, за констатираното нарушение трябва да бъдат присъдени точки за извършване на незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов съгласно разпоредбите на чл. 3, пар. 2, във връзка с пар. 1, б. „б" от Регламент /ЕО/ № 1005/2008 г. на Съвета от 29 септември 2008 г. Възприето е, че конкретният риболовен кораб извършва HНН – риболовни дейности, тъй като в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният кораб не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира данни, предадени чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби, което представлява нарушение на забраната за напускане на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване. Обосновано е, че според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.022013 г., за всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, пар.1, буква „а" от Регламент /ЕО/ № 1005/2008 г. на Съвета притежателят на разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно приложението към същата Наредба – в конкретния случай, съгласно т. 1 от Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата са 3 точки.
При тези мотиви е постановена процесната заповед.
Атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия съгл. чл. 3, ал. 2 от Наредба №3/19.02.2013 г.
Нормата на чл.18д, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури повелява, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл.42, пар. 1, б „а“ от Регламент (ЕО) №1005/2008 се прилага точковата система за нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл.92 от Регламент (ЕО) №1224/2009. По силата на чл.18д, ал. 3 от закона, начинът на прилагане на точковата система се опредeля с наредба на министъра на земеделието храните и горите. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 и 2 от Наредба №3/2013 г. за всяко нарушение по смисъла на чл. 42, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета, със заповед на изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, на притежателя на разрешителното за стопански риболов се присъждат съответен брой точки съгласно приложението, от деня на влизане в сила на наказателното постановление за съответното нарушение. В случая относима е разпоредбата на чл.3, §1, б.“б“ от Регламент /ЕС/ №1005/2008, „Риболовни кораби, извършващи ННН риболовни дейности“: 1. За риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният кораб: б) не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира улова или свързаните с него данни, включително данни, предадени чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби. Съобразно приложимият чл. 3, §2 във връзка с §1, б.„б“ от Регламент ЕС №1005/2008, дейностите, посочени в параграф 1, се считат за тежки нарушения съгласно чл. 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост.
Съдът намира, че преценката относно характера на извършеното нарушение и определянето на неговата тежест е част от правомощията на изпълнителния директор на ИАРА по чл. 42, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 и тя следва да се извърши с оглед на установените в чл. 3, §2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 критерии. Както правилно отбелязва жалбоподателят изпълнителният директор на ИАРА не действа в условията на обвързана компетентност и следва да преценява тежестта на извършеното нарушение (В тази насока е соченото от жалбоподателя Решение № 8319/31.07.2025 г. по адм.д. № 10810/2024 г. на ВАС). Оттук може да заключим, че съответният брой точки се присъждат не за всяко нарушение, свързано с дейности, представляващи ННН риболов, а само за тежките такива, като преценката дали нарушението е тежко е предоставена на изпълнителния директор на ИАРА, с чиято заповед се присъжда установения за съответното нарушение брой точки.
В разглеждания казус административният орган е приел, че извършеното от ползвателя на риболовния кораб представлява тежко нарушение. Процесната заповед е издадена в противоречие с чл. 42, § 2, във връзка с чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, където тежкият характер на нарушението се определя от компетентния орган на съответната държава-членка, като се отчитат критериите като нанесена щета, стойността на нанесената щета, степента на нарушението или неговата повторяемост. Видно от съдържанието на оспорения акт националният наказващ орган не е обсъдил нито един от описаните в приложимата норма критерии. В този смисъл квалифицирането на извършеното нарушение от оспорващия като тежко съдът счита за немотивирано. Липсват обективни данни, че административният орган е извършил преценка относно наличието на щета и нейната нетна стойност. Този критерий е особено важен в конкретния случай, тъй като установеното от административният орган нарушение следва да бъде определено като формално (безрезултатно) доколкото се изразява в неспазване на реда за подаване на данни чрез системата за наблюдение на кораби, но без да е съпроводено с осъществен риболов. Отсъства също и обсъждане относно степента на нарушението или неговата повторяемост – в представената административна преписка няма данни за предходни нарушения на същия извършител. Преценката относно характера на извършеното нарушение е част правомощията по чл. 42, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 на изпълнителния директор на ИАРА и за осъществяване на ефективен съдебен контрол върху законосъобразното им упражняване е необходимо обективиране на недвусмислени конкретни мотиви. В този смисъл възпроизвеждане на текстовото съдържание на приложимата правна норма не покрива изискванията на закона. Нарушението на изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изразяващо се в липса на мотиви относно тежестта на нарушението, в случая е съществено, защото определянето на три точки за жалбоподателя е обусловено именно от необоснованото му квалифицирането като тежко.( Така Решение № 12939 от 28.11.2024 г. по адм. д. № 6584/2024 г., V о. на ВАС) При тези мотиви съдът намира атакуваната заповед за незаконосъобразна и като резултат следва да я отмени.