Акт № 481 от 09.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- 161/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 167, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 59 · Закон за електронните съобщения
- чл. 15, ал. 6 · Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
- чл. 23 · Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
- чл. 67, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. Пазарджик, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Мария К. Петкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20265200100161 по описа за 2026 година
Предявена е искова молба вх. № 2111/20.02.2026 г. от С.Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В Б“ № *, ет. *, ап.*, чрез адв. Д. Т. от **, със съдебен адрес: гр. С, р-н Т, кв. М Л, ул. „Л А“ № **, срещу Община Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета П. К., за заплащане на обезщетение от 20 000 евро за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на инцидент, настъпил на 03.03.2021 г. на пешеходната зона на ул. „П А З“ № * в гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 03.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
На 03.03.2021 г., около 12:00 часа, ищцата С. М., вървейки заедно със сина си И М и Т С по тротоара на ул. „П А З“ № * на около метър и половина от витрината на бившия магазин „****“ в централната част на гр. Пазарджик, стъпва върху липсваща плочка – част от тротоарната настилка, спъва се и пада на земята. Към момента на събитието е имало свидетели очевидци. От произшествието ищцата е получила счупване на горния край на лявата раменна кост, охлузвани, кръвонасядания и отоци. Ищцата била приета веднага в Спешно отделение към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, където претърпяла оперативна интервенция за закрито наместване на фрактурата и мека имобилизация. След изписването от болницата ищцата продължила лечението си в домашни условия. Твърди, че била в болничен отпуск за два месеца. Обобщава, че физическото състояние е увредено, но по-голямата травма е отразяването на произшествието върху психическото й здраве.
1
Излага подробна хронология на проведените прегледи в ДПБ – Пазарджик, където е диагностицирана с ****, сегашен епизод – ***. Била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, изпитвала страх да ходи сама по улиците, изпитвала и силно безпокойство. Претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 евро.
Посочва, че всички вреди са причинени от неизпълнение на задълженията на ответната община, изразяващо се в бездействие да обезопаси опасните участъци по пътя и тротоара към него, като има задължението да ги поддържа в добро състояние, съгласно чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, които са нейна собственост според § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА. В този смисъл е и чл. 167 от ЗДвП. Твърди, че тротоарът, на който се е случил инцидентът, е публична общинска собственост – чл. 31 от ЗП. Моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва за забава от датата на инцидента – 03.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочва банкова сметка на основание чл.
127, ал. 4 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Пазарджик, чрез юрисконсулт С. Г., подава отговор на исковата молба. Поддържа, че искът е недопустим по довод за липса на пасивна легитимация на общината. Излага аргументи, че ответникът не носи отговорност за увреждането, доколкото не е собственик на участъка, на който е настъпил инцидентът. Отговорност следва да носи операторът на електронни съобщителни мрежи, който се явява възложител на строителството на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи – чл. 59 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), след като в случая се касае за кабелна шахта, която съгласно чл. 23 от ЗЕСМФИ следва да бъде обезопасена от оператора, а не от общината, независимо, че инцидентът се случва в градската част. Това е така, т. к. общината не придобива собствеността върху разположените в имота инфраструктури или мрежи, съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЕСМФИ. Самата шахта представлява елемент от физическата инфраструктура по смисъла на т. 10 от ДР на ЗЕСМФИ, т. е. дружеството – собственик следва да има задължението да поддържа същата, вкл. и прилежащата към шахтата площ съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, като осигурява техническата безопасност и предприема мерки за недопускане на щети. Това задължение е вменено и съгласно чл. 13 вр. чл. 11 от Наредба № 6/13.06.2019 г. за сервитутите, които възникват в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи по ЗЕСМФИ. В условие на евентуалност, ако съдът приеме искът за допустим, оспорва същият по основание и размер.
Отделно от това се излага, че не са доказани твърденията в исковата молба, като се прилагат доказателства във връзка с друг инцидент от 21.02.2022 г., за което общината вече е заплатила обезщетение на ищцата въз основа на влезли в сила решения – по гр. д. № 653/2024 г. на ОС – Пазарджик, потвърдено с решение на ПАС по в. гр. д. № 442/2025 г. Отбелязват се противоречия в издадени болнични листове. Представени са и медицински документи, които нямат връзка с инцидента. Не били верни и твърденията за травма на носа, за 2 гипсова имобилизация, за постелен режим, които противоречат на представената медицинска документеция. Няма доказателства за неправилно зарастване на ставата. Твърди се, че всички представени от психиатър документи касаят инцидента от 21.02.2022 г., както и че се установява, че ищцата има *** проблеми още от 2000 година. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата не е действала адекватно, била е непредпазлива, тъй като инцидентът е настъпил през светлата част на деня и при суха настилка. Правят се доводи и за несъобразен размер на претендираното обезщетение, което следва да се определи въз основа на публичните данни на НСИ за средния годишен доход на едно лице в България и минималната работна заплата. Относно претенцията за лихва се твърди, че същата е погасена с тригодишната давност, тъй като исковата молба е подадена на 26.02.2026 г., а инцидентът е настъпил на 03.03.2021 г.
Моли се за отхвърляне на иска.
По допустимостта на производството:
Активната и пасивна процесуална легитимация на страните по настоящото дело се определя от твърденията на ищцата в исковата молба и обуславя допустимостта на производството. Материалната легитимация се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. По нея съдът се произнася с решението си. Дали общината (или друго лице) е пасивно материално легитимирана по иска е въпрос по основателност на иска, а не на допустимост.
В случая претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищцата не е длъжна да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл е и Решение № 193 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От изслушаното заключениe по допуснатата от съда комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:
След преглед в Спешно отделение на „МБАЛ – Пазарджик АД ищцата е хоспитализирана в ортопедично отделение на 03.03.2021 г. и изписана на следващия ден – 04.03.2021 г. с окончателна диагноза: Закрито счупване на горния край на лявата раменна кост /хумерус/. На 03.03.2021 г. й е било извършено закрито наместване на счупената хирургична шийка на лявата мишнична кост без вътрешна фиксация под локална анестезия. След изписването била имобилизирана с раменна ортеза за период от 2 месеца.
Провела курс по рехабилитация в „МБАЛ – Хигия“ АД за 10 дни. Процесът на възстановяване е преминал през няколко етапа: първоначален период на пълно 3 обездвижване за около 3 – 4 седмици; първичният костен калус се формира от 6-та до 8-ма седмица, а пълното костно срастване отнема 10 – 12 седмици, т. е. около 3 месеца. Към момента на прегледа на ищцата за целите на експертизата тя е напълно функционално възстановена в соматичен и психиатричен аспект.
Ищцата е изпитвала болки със средна интензивност непосредствено след получаване на травмата, като възстановяването на движенията на левия горен крайник е било съпроводено с болки с намаляващ интензитет. Няма данни по делото за наличие на усложнения. Не се откриват негативни психиатрични последици за здравословното й състояние вследствие на увреждането. Няма видими белези от процесната травма. Счупената лява мишнична кост е лекувана консервативно с раменна ортеза, което принципно се използва при неразместени или минимално разместени фрактури.
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят И К М, син на ищцата, дава показания, че е запознат с инцидента, тъй като е присъствал при настъпването му, като си спомня и че тогава е бил националният празник на България – Трети март 2021 г. Излага, че доката се разхождали в посока „тортата“ – той, майка му и тяхна съседка Т С, преминавайки в близост до магазин на „****“, ищцата се спъва в счупена плочка и пада на земята. Настилката наподобявала павета, според свидетеля.
Мястото е тротоар, пешеходна зона. Придружителите на ищцата я вдигнали веднага. Седнали на пейка в близост до тях. Ищцата се оплакала, че много я боляла ръката, не можела свободно да си я движи. Притекли се и други хора.
Била си одрала и носа. Свидетелят твърди, че я откарал до „МБАЛ – Пазарджик“ АД - в Спешното. Там разбрали, че има счупване отляво на раменната кост. Коляното също я боляло. Имала и синини по бедрото.
Наместили й ръката, сложили ортеза и я задържали за една вечер. След прибирането от болницата ищцата имала нужда от придружител, тъй като било трудно да се справя с ежедневните нужи – обличане, събличане, да си готви и т. н. Съседката Т С се грижела за това. Свидетелят сочи, че майка му е падала и друг път, но това е първият й инцидент. Има още две падания – второто е зимата на същата 2021 г., а третото на 21.02.2022 г. със счупен крак.
Счита, че причина за тези инциденти е лошо поддържаната настълка от общината в централната градска част. И до момента майка му се оплаквала от болки при студено време. Раздвижването продължило повече от рехабилитацията, може би около половин година. Не знае дали ищцата има заболяване на костите.
Свидетелят Т А С излага, че е съседка на ищцата. Спомня си за инцидента на 03.03.2021 г., тъй като се е разхождала заедно с нея към момента на настъпването му. Случва се в близост до магазина на „****“ в централната градска част. Докато ищцата си вървяла и изведнъж паднала при спъване в някаква плочка („като дупчица си беше“). Лявата ръка си ударила, ожулила си и лицето. Седнали на една пейка в близост до мястото на падането. Ищцата казала, че много я боли. Линейка не са викали, синът й И я закарал до Спешното. Свидетелката поддържа, че през ден – два била при пострадалата, 4 за да й помага с ежедневните работи. Ищцата изпитвала неудобство, че не може да се справя сама. Притеснявала се дали ще се оправи.
Установява се, че с влязло в сила решение на ОС – Пазарджик по гр. д.
№ 653/2024 г., потвърдено в тази част с решение № 43 от 05.03.2026 г. на ПАС по в. т. д. № 442/2025 г. ответната Община Пазарджик е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати обезщетение в полза на ищцата С. М. в размер на 40 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на падане на 21.02.2022 г., от което същата си счупила дясната бедрена кост.
В първото реално проведено открито съдебно заседание от 16.10.2026 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал указания на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдението си, че мястото на което е настъпил инцидентът представлява кабелна шахта, чийто собственик е оператор на електронни съобщителни мрежи. Въпреки дадените указания, доказателства не са представени от ответната община.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД.
Разпечатката съдържа 36 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b39ba645-be8f-4919-aecf-1730ecf486aa