Решение № 8929 от 20.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8929

Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЧО ДИЧЕВ

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20267180701402 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Б. ПЛОД ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Калояново, [населено място], [улица], с управител Г. Д. М., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-634- 0177517 от 21.11.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложено „запечатване на търговски обект" и „забрана за достъп до него" за срок от 30 дни - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица]. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяната и. В съдебно заседание страните не се представляват.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Установява се от преписката, така е посочено в заповедта, както и не е спорно между страните, че за процесното нарушение е образувано и административнонаказателно производство, като на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, съответно е издадено и НП.

Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел.

Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу сдружението за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се явява непропорционално.

Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

С образуване на административнонаказателното производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и действията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 187 от ЗДДС, доколкото производството по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.

Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Така изложените по-горе аргументи обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-634- 0177517 от 21.11.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, е основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-634- 0177517 от 21.11.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�