Определение № 5115 от 22.10.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3089/2026
- Вид
- Определение № 5115
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Яна Вълдобрева, Борис Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5115 гр. София, 22.10.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 5-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Борис Р. Илиев
Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20268002103089 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Й., подадена чрез назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв.И. М., против решение № 2128/30.03.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 9997/2024г. на Софийския градски съд. ГО, ІV-Г въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 11.07.2024г., постановено по гр.д. № 21200/2019г. на СРС, 161 състав, поправено с решение от 27.07.2024г., е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. М. Г. (Й.) искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1557,36 лева-главница за доставена топлинна енергия през периода от 07.2015г. до 12.05.2016г. в имот в гр. С., ж.к. „*“, бл.
*, вх. *, aп. *, аб. № *, ведно със законна лихва върху главницата от 10.08.2018г. до изплащане на вземането и 4,22 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.08.2018 г. по гр.д. № 52904/2018 г., СРС, 161състав.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Направено е и искане да бъде спряно производството по делото до постановяване на решение по конституционно дело №5/2026г. на Конституционния съд на РБ.
1
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Топрофикация София“ ЕАД.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд намира същата за недопустима по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по искове на „Топлофикация София“ ЕАД, предявени против Ц. Г. (Й.) с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД-да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата 1774,45 леваглавница за доставена топлинна енергия през периода от месец май 2015г. до месец юни 2016г. в имот в гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, aп. *, аб. № *; сумата 26,22 лева-главница за дялово разпределение за периода от месец май 2015 г. до месец юни 2016г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.08.2018г. до изплащане на вземането; сумата 327,16 лева-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г. и сумата 7,05 лева-мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.08.2018г., издадена по гр.д. № 52904/2018г. на СРС, 161 състав. В кориците на делото не се съдържат данни цената на исковете да е била променяна в хода на съдебното производство.
Решението на Софийския градски съд, срещу което е подадена касационната жалба на Ц. Г., е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от предявените искове, определена по правилото на чл.
69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Предвид това решението на СГС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.
280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК, а подадената касационна жалба срещу него е недопустима и не подлежи на разглеждане.
В допълнение следва да се посочи, че на 09.07.2026г. е постановено решение № 10 по конст.дело № 5/2026г. на Конституционния съд на РБ, с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026г.).
Според решението определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок.
Така мотивиран, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Ц. М. Й., подадена чрез назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв.И.
М., против решение № 2128/30.03.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 9997/2024г. на Софийския градски съд. ГО, ІV-Г въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3