Решение № 473 от 29.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Перник, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720103954 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу П. ПЛ. Д.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 762,59 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна 1 енергия за апартамент, находящ се в гр. С., р-н С., ж.к. „****, за периода от м. 05.2017 г. до м. 10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 29.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 168,60 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г. Претендират се разноски.

Ответникът в срочно депозиран писмен отговор е въвел възражение за местна неподсъдност на спора по см. на чл. 105 ГПК, доколкото постоянният му адрес е в гр. С., като се иска прекратяване на делото и изпращането му на местно компетентният Софийски Районен съд. По същество исковите претенции се оспорват с твърдения, че претендираните вземания са погасени по давност, като са изложени подробни правни съображения относно приложимия давностен срок за главниците и лихвата.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира възражението за местна неподсъдност за неоснователно, като счита, че не са налице предпоставките за прекратяването на делото и изпращането му на друг местно компетентен съд. В процесния случай предмет на производството е ангажиране от страна на ищеца в качеството му на дружество – доставчик на топлинна енергия, на договорната отговорност на ответника като потребител на доставена и потребена топлинна енергия.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същото следва и от пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието битов клиент- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Доколкото ответникът е има качеството „потребител“, по арг. чл. 113 ГПК искът следва да се предяви по неговия настоящ адрес – който, съгласно служебно изготвената справка НБД се намира в гр. Перник. Специалната норма на чл. 113 ГПК изключва приложението на чл. 105 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че местно компетентен да разгледа и разреши правния спор се явява Районен съд Перник.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. ****5, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане 2 следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – С.“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., действали през процесния период. Видно от приложените доказателства, същите са публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С.. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Видно от нот.акт от от 29.10.1997 г. П.Д. е придобил правото на собственост върху имота, за който се твърди, че е топлоснабден. С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 14.11.2017 г. П.Д. е прехвърлил процесния имот на трето лице.

Прехвърлителната сделка обаче следва по време исковия период. Изложеното налага извод, че през исковия период именно ответникът П.Д. е притежавал вещно право на собственост върху ап. ****, находящ се в гр. С., ж.к. „****.

При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото 3 наличието в исковия период на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода, според броя обитатели на имота – 4 лица с потребление от 140 литра дневно, като реалното потребление не е било установено, поради което е начислен служебен разход. През процесния период не е ползвана ТЕ за отопление. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект (266 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 762,59 лева.

Размерът на задължението се изяснява то представените фактури и приетото заключение по СИЕ. Вещото лице по СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти (отопление 5,57 лв. и БГВ в размер на 789,16 лв.). Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (-32,14лв.) възлиза на посочената в исковата молба стойност – 762,59 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма данни за извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.