Решение № 171 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100901144 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът „НЮ АРХ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД твърди, че между него и ответника „ИВ РЕНТАЛ СЪРВИЗ“ ООД е бил сключен договор за изработка, по силата на който на ищеца е било възложено извършването на строително-монтажни работи в недвижим имот, собственост на ответника – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. ********.

Строително-монтажните работи са били извършени в периода 12.06.2023 г. – 20.12.2023 г. въз основа на архитектурно заснемане, извършено от арх. Ц.М. (управител на ищцовото дружество). В уточнителна молба от 19.07.2024 г. ищецът е описал строително-монтажните работи, които твърди да е извършил, и тяхната стойност, като най-общо същите се изразяват в цялостно оформление на апартамента, като изграждане на ВиК, отопление, осветление, интериорни решения за всички помещения. Посочва, че за извършените дейности ответникът е следвало да му заплати сумата от 47 040.61 лв. с ДДС. Твърди, че ответното дружество е приело работата с конклудентни действия, като възражения по приетата работа и до момента не били релевирани от възложителя. За извършените строителни дейности бил съставен акт образец 19 и издадена фактура № 100/04.04.2024 г. На 09.04.2024 г. ищецът бил изпратил до ответника нотариална покана за среща на 25.04.2024 г. в кантората на нотариус И.И.-Ж. и плащане на сумата от 47 040.61 лв., представляваща дължимото възнаграждение за извършените строително-монтажни работи. Поканата е била получена от ответното дружество на 19.04.2024 г., като с отговор на поканата от 25.04.2024 г. ответникът отказал да се яви на инициираната от ищеца среща, както и да заплати претендираната сума.

Поради изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните 1 суми: сумата 47 040.61 лв. – възнаграждение за извършени по сключен между страните неформален договор строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 684.73 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 25.04.2024 г. до 01.06.2024 г., както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът „ИВ РЕНТАЛ СЪРВИЗ“ ООД оспорва исковите претенции. Не оспорва, че е собственик на четири апартамента, находящи се в сградата на адрес гр. София, ул.

„********, включително процесния апартамент № 10. Не оспорва, че е получил от ищеца покана, с която е уведомен, че в апартамент № 10 били извършени строително-монтажни работи на обща стойност 47 040.61 лв. с ДДС. Твърди обаче, че едва след получаване на поканата от 09.04.2024 г. управителят на ответното дружество е бил уведомен за възникнали „отношения“ между арх. Ц.М. – управител на ищцовото дружество – и Л.Б.Е.-Т. – съдружник в ответното дружество. Разбрал е, че на 16.05.2023 г. на електронната поща на Т.К.-Е.-Т. (съпруга на Л.Б.Е.-Т.) е била получена оферта от управителя на ищцовото дружество за извършване на СМР на „Апартамент – Белия Квартал“ на обща стойност 29 967.50 лв. без ДДС. Разбрал е още, че за периода от 19.10.2023 г. до получаване на поканата от ищеца Л.Б.Е.-Т. е заплатил на ищеца отделни суми в брой общо в размер на 33 000.00 лв. за извършване на строително-монтажни дейности. Потвърждава, че на 25.04.2024 г. ответникът е изпратил до ищеца отговор на поканата. С отговора ответникът е оспорил сключването на договор за изработка между страните, като на основание чл. 301 ТЗ се е противопоставил срещу извършени от името на дружеството действия. Твърди, че нито Л.Б.Е.-Т., нито други лица са били упълномощени да сключват от името на дружеството договор за извършване на СМР в имота. Ответникът оспорва и че ищецът е извършвал строително-монтажни работи в апартамент № 10. Ако съдът приемел, че между страните по делото е бил сключен валиден договор за изработка, то ответникът твърди, че уговореното възнаграждение е било в размер на 29 967.50 лв. без ДДС съгласно изпратената на 16.05.2023 г. оферта от ищеца. Това възнаграждението е било уговорено като обща стойност за извършените работи. Ответникът твърди, че не е възлагал извършването на други строително-монтажно дейност извън изпратената оферта, чиято стойност е била заплатена напълно. Отделно от това оспорва предаването на обекта от ищеца и приемането от ответника извършената работа. Оспорва и аксесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата поради това, че не бил уговорен срок за заплащане на главница.

Ответникът релевира и възражения за прихващане със следните суми: 1) сумата 7 200.00 лв. – обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на задължението на ищеца за предаване на работата в срок; 2) сумата 569,16 лв. – обезщетение за забава в плащането на горната сума за периода от 25.04.2024 г. (датата на отправяне на покана за плащане на сумата до ищеца) до 18.11.2024 г. (датата на подаване на подаване на отговора на исковата молба). Възраженията са уточнени с молба с вх. на СГС № 34029 от 19.03.2025 г., като е посочено, че прихващането следва да се извърши при основателност на претенцията по 2 главния иск, като първо се извърши прихващане със сумата от 7 200.00 лв., а след това – със сумата от 569.16 лв.

Във връзка с релевираните възражения за прихващане ответникът твърди, че ако офертата за извършване на строителните работи е била изпратена на 16.04.2023 г., то работите е следвало да се предат в тримесечен срок от офертата – до 16.08.2023 г., тъй като това било обичайният срок за извършване на такъв вид работа. По твърдения на ищеца работата е били предадена едва в края на 2023 г. В резултата от неприключване на строителните работи в срок ответникът твърди, че е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 7 200.00 лв. – представляващи средната наемна цена, която ответникът е щял да получи при отдаване на имота под наем в периода за забава от 17.08.2023 г. до 31.12.2023 г. С покана от 25.04.2024 г. ответникът е поканил ищеца за заплащане на сумата от 7 200.00 лв.

Във връзка с релевираните от ответника възражения в допълнителната искова молба с вх. на СГС № 142691 от 23.12.2024 г. ищецът е заявил, че освен в апартамент № 10 е извършвал строително-монтажни работи и в други апартамент на свързани с ответното дружество лица – Л.Б.Е.-Т. и Т.-Е.-Т., които не са предмет на настоящото производство.

Счита, че дори между страните да не е постигнато съгласие относно дължимото възнаграждение за възложените и изпълнени работи, на основание чл. 326, ал. 2 ТЗ следвало да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стойка при подобни обстоятелства.

В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените възражения, като застъпва тезата, че между страните по делото няма сключен договор за извършване на СМР за процесния обект.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В процеса при условията на евентуалност са заявени и възражения за прихващане с вземания, които се твърди да са възникнали на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените искове ищецът трябва да докаже следните факти: 1) че между страните е сключен договор за изработка с описаното в исковата молба съдържание; 2) че по силата на този договор за ищеца е възникнало задължение да извърши описаните в уточняващата молба от 19.07.2024 г. строително-монтажни дейности; 3) че ищецът е извършил възложените с договора работи; 4) че дължимото възнаграждение за възложените и извършените строително-монтажни работи възлиза на 47 040.61 лв.; 5) че ответникът е приел извършената работа; 6) че е настъпил падежът на задължението на ответника да заплати възнаграждението за извършената работа и 7) какъв е размерът на дължимото обезщетение за забава.

3

Основен спорен въпрос по делото е въпросът за това дали между „ИВ РЕНТАЛ СЪРВИЗ“ ООД, в качеството на възложител, и „НЮ АРХ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, в качеството на изпълнител, има сключен договор (неформален) за извършване на строително-монтажни работи в недвижим имот, съставляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул.

„********, каквито са твърденията на ищеца в настоящото производство.

Няма никакво съмнение, че договорът за изработка е консенсуален, възмезден неформален договор и за действителността му не е необходима определена форма, поради което за доказването му в процеса са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания /така Решение № 449 от 28.06.2007 г. на ВКС по т. д.

№ 221/2007 г., I т. о./. Съдът намира обаче, че от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява между страните по делото да е постигнато съгласие за извършване на СМР в процесния обект. Съгласно чл. 8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Постигането на взаимно съгласие за създаване на правна връзка се извлича от съдържанието на връзката и контактите между страните, независимо те как са ги нарекли. Договорът поражда действие между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Този извод следва от разпоредбата на чл. 21 ЗЗД, която по категоричен и недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. За да бъде сключен договорът и да породи правните си последици, е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните. Съгласието е съвпадане на волеизявленията на предложителя и адресата на предложението, следователно същото се предпоставя от наличието на действително предложение и приемане. В случая по делото не се установява постигане на такова съгласие между двете дружества, изразено чрез техните представители.

От писмените доказателства, изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и от събраните гласни доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е бил ангажиран за извършване на ремонтни дейности в процесния апартамент №10 и такива са били извършени. От нито едно от събраните в хода на производството доказателствата обаче не се установява именно ответното дружество да е възложило изпълнението на тези ремонтни дейности в апартамента, а установяването на този правнорелевантен факт е в доказателствена тежест на ищеца. Липсват доказателства – писмени изявления, кореспонденция или др., от които да може да се установи, че страните по делото са постигнали съгласие за възлагане извършването на СМР в обекта, а това не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели И.С.М., С.Д.Д., Т. Б.К.Е.-Т. и Л.Б.Е.-Т.. Напротив, всички доказателства по делото еднозначно сочат, че, доколкото може да се приеме, че ищцовото дружество е извършвало ремонтни дейности в процесния обект, то това не е било по възлагане от ответника въз основан на сключен с него договор, а евентуално по възлагане на други лица – физическите лица Л.Б.Е.-Т. и съпругата му Т.

Б.К.Е.-Т., които не са действали в качеството си на представители на „ИВ РЕНТАЛ СЪРВИЗ“ ООД, а в лично качество.

4

В подкрепа на иска си ищецът представя към исковата молба Акт (образец) 19, който обаче е едностранно съставен от ищеца и не носи подпис на ответното дружество.

Представената от „НЮ АРХ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД Фактура № 100 от 04.04.2024 г., която също е едностранно съставена, не е подписана от представител на ответното дружество, нито пък е осчетоводена от същото – в този смисъл е приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно заключението, изготвено от вещото лице Р. С., по предоставена счетоводна информация от ищеца, към 30.07.2025 г. ответникът има задължение към ищеца в размер на 47 040.61 лв. по фактура № 0000000100/04.04.2024 г., отнасяща се за извършени СМР по обект ап. 10, с адрес: гр. София, ул. ********, като задължението е отразено по дебита на сметка 4111-Клиенти в лева. Няма постъпили плащания при ищеца от ответника по процесната фактура. По счетоводни данни представени от ответника се констатира, че процесната фактура № 0000000100/04.04.2024 г. на стойност 47 040.61 лв. с ДДС не фигурира в счетоводните записвания по счетоводна сметка 401-Доставчици по партидата на ищеца. Също така, фактура № 0000000100/04.04.2024 г. не фигурира и в дневника на покупки по ЗДДС на ответника, за периода м.04.2024 г. до м.04.2025 г. вкл. и и по нея не е ползван данъчен кредит. Вещото лице е констатирало осчетоводяване и разплащане на две други фактури – фактура №0000000065/12.06.2023 г. на стойност 2 357.86 лв. с ДДС. и фактура №0000000085/05.12.2023 г. на стойност 545.08 лв. с ДДС, които обаче не са предмет на предявения иск.