Решение № 419 от 20.05.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102841 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца “ИЗИ ФИИАИС” ЕООД, с ЕИК 201196810, с адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. управител чрез юрисконсулт Ал.

С. Г. против А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. , с която е предявен иск по чл. 415 вр. чл. 410 ГПК.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Г. К., с ЕГН ********** и адрес : гр. , че същата дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н. сумата от 1 321,30 лв., от които : 1 049,05 лв. главница по предоставения кредит и 272,25 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна лихва за периода 17.10.2023г. до 12.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2391/2024г., на Районен съд - Благоевград. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 19.07.2023г., че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576, който е сключен при условията на ЗНФУР.

Навежда се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и 1 попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. Посочва се, че след това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, се сочи, че той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин : клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Сочи се, че преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер : *** и следният имейл: albena [email protected]. Активиращият код е 9646. Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от 3П£, във вр. е чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне па кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени но посочения от него начин. Сочи се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като се сочи, че е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат.

Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат се твърди, че е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/. Навежда се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изипей“ АД. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора вземането на главница в размер на 1200,00 лв., е разпределено на 24 вноски, всяка от които в размер на 50,00 лв. за периода 18.08.2023г. 08.07.2025 г. Навежда се, че е погасена главница в размер на 150,95 лв., с които изцяло са погасени вноските за падежни дати 18.08.2023г., 17.09.2023г., 17.10.2023г., като от вноската с падежна дата 16.11.2023г. е погасена сума в размер на 0,95 лв. Твърди се, че е изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му 22.08.2024г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост.

Направено е искане, че в случай, че бъде прието, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, се иска от съда да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди се, че ответникът дължи освен главницата и договорна лихва, която е фиксирана и не се изменения по време на договора, която е уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора. Твърди се, че е погасена договорна лихва за периода 19.07.2023г. 17.10.2023г., поради което се претендира договорна /възнаградителна лихва за периода 17.10.2023г. до 12.08.2024г. в размер на 272,25 лв., който период се сочи, че е съобразен с обявената предсрочна изискуемост. Твърди се, че ищецът е 2 депозирал пред Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за което е образувано ч.гр.д. № 2391/2024 година по което е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор. Със същия се оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Претендират се и сторените по делото разноски - за адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Прави се възражение за недействителност на договора и нищожност на клаузи.

Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата, въз основа на което да се претендира процесната сума. Счита се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Сочи се, че по делото не е безспорно доказано, че ответницата е дала съгласието си за сключването на процесния договор, респективно, че се е намирала в договорни отношения с кредитното дружество. В случай, че съдът приеме, че са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗДЕП, се прави възражение за недействителност на договора, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗД. Твърди се, че процесният Договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентиращи задължителния минимален размер на шрифта, с който договорът е изпълнен, както и да е изготвен по ясен и разбираем за потребителя начин. Счита се, че дори и шрифтът да е спазен, то ДПК не е изготвен по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като например ГПР, посочен в договора, е помалък от реалния му размер с оглед обстоятелството, че в него не са включени всички допълнителни разходи /този за неустойка при непредоставено обезпечение/, което означава, че изначално на доверителката ми не е било ясно какво е реалното оскъпяване на усвоения от нея финансов ресурс. Навежда се, че приложените към исковата молба Общи условия не са подписани на нито една от страниците им от ответницата. Счита се, че са налице нарушения и на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като Договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, като освен това записаният в него ГПР в размер на 48,44%, макар и формално да отговаря на изискванията на ЗПК, в действителност е по-малък от реалния, като наред с това е посочен само като абсолютна стойност, без обаче да се съдържа яснота какви компоненти са включени при изчисляването му. Твърди се, че в процесния ДПК не е включена задължителната информация, регламентирана в чл. 11, т. 12 - информацията за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Счита се, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че в Договора за кредит, ГПР само формално отговаря на изискванията на ЗПК за максимален размер от 50%, но в същия не е включена т. нар. „неустойка за непредоставено обезпечение” 3 в размер на 464,40 лв. /тоест - над 33% от заемната сума/, която на практика се сочи, че представлява скрита лихва или допълнителна такса, оскъпяваща кредита, поради което е следвало да бъде включена при изчисляване на окончателния размер на ГПР. Счита се, че целият ДПК е недействителен само и единствено (извън всички други основания за недействителност/нищожност на договора) - поради нищожност на клаузите за договорна лихва, която е фиксирана на 40,15%.

В условие на евентуалност и ако съдът приеме, че договорът е действителен, то се прави възражение за нищожни клаузи, а именно нищожност на клаузата за договорна лихва поради противоречието й с добрите нрави /чл. 2, ал. 3 ЗПК/; нищожност на клаузата, регламентираща заплащане на неустойка при непредоставено обезпечение /чл. 3, ал. 2 ЗПК/.

Твърди се, че ако „неустойката” е включена в ГПР, то ГПР ще надхвърли над 50%, който е максималния допустим размер съгласно ЗПК, което от своя страна влече до недействителност на целия договор. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

С Определение № 153/21.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, в което изразява становище по същество на делото. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител - адвокат Димитров, който в депозирана молба поддържа депозирания писмен отговор и оспорва предявените искове, като неоснователни, като пледира за тяхното отхвърляне. Претендират се и сторените по делото разноски, за което представя списък с разноски.

По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1136/02.09.2024 година, по силата на която е разпоредено длъжникът А. Г. К. да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, сумата от 1049,05 лв. - представляваща главница по договор за кредит № 446576 от 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (30.08.2024 г.) до окончателното погасяване;

4 сумата от 272,25лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до 12.08.2024 г.; сумата от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и сумата от 10,00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 03.09.2024 година, като в законоустановения срок, на 27.09.2022 година е депозирано писмено възражение от К., заведено с вх. № 21707. С Разпореждане № 2915/30.09.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, като ищецът е депозирал на 24.10.2024г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.