Решение № 40 от 18.03.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. В., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

В. Й. М.

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20261300500022 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. М. Г. чрез адвокат и пълномощник Р. Д. с адрес: гр. В., ул.” *** против Решение № 583 от 31.10.2025 година по гр.дело № 2854/2024 година на РС-В.. Поддържа се в исковата молба, че атакуваното решение е недопустимо, нищожно, неправилно и незаконосъобразно и постановено свръх петитум и без делото да е разглеждано в съдебно заседание по въпросите, по които се е произнесъл съда.

Твърди се, че по делото вече има постановено едно решение № 12 от 10.03.2025 година по същото дело, в което решение съдът се е произнесъл по всички въпроси. Решението е влязло в сила и не е обжалвано от нито една от страните включително и ищеца.

В с.з. проведено на 17.02.2025 година страните по делото са се съгласили да бъде приложим спрямо родените от съвместното им съжителство деца обичайния режим на лични контакти и съдът е постановил в решението този режим да е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,след което да ги връща по местоживеенето на майката ,.

Без да се обжалва решението, което е влязло в сила като не обжалвано, ищецът е подал молба по чл.250 от ГПК и иска допълване на същото като цитира и изрежда всичките си искания в исковата молба и твърди, че това е искал да каже в с.з .

1

Ответницата В. М. е подала на 23.09.2025 година писмен отговор и възражение срещу така подадената молба за допълване на решението и е оспорила обстоятелствата в молбата по чл.250 от ГПК, както и твърденията на ищеца, че имат съгласие за така цитираният в тази молба режим на лични контакти.

Сочи, че Рс-В. не е обсъдил нейният писмен отговор и възраженията й срещу така подадената молба и е постановил ново решение без да е отменено старото и се произнася, уважавайки изцяло исковата молба и исканията на ищеца и молбата за допълване.

Твърди се , че в случая районният съд е игнорирал изцяло интересите на децата тяхното желание и не е събрал никакви доказателства дали поисканото от ищеца е приложимо по отношение на тези деца и изпълнимо, нито е разгледал и взел в предвид становището на ответника.

Твърди се, че с атакуваното решение е отменено решението постановено на 10.03.2025 година и има ново произнасяне относно режима на лични контакти без това решение да е обжалвано.

Твърди се , че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.246 от ГПК - след като обяви решението по делото съдът не може сам да го отмени или измени.

Поддържа , че Районният съд се е произнесъл свръх петитум и в противоречие с основният принципи при разглеждане на дела по чл.127 от ГПК, а именно да изследва интересите на децата и да ги защити, вместо това е игнорирал всичко това включително и законовите си задължения за установяване на факти и обстоятелства по делото и спогодбата между страните й и постановил един недопустим и противоречив със закона и морала акт.

Сочи се, че Районният съд е нарушил и основните начала в Глава втора на ГПК състезателното начало, равенството на страните, установяването на истината, публичност и непосредственост и законност, диспозитивното начало. Твърди се , че подадената молба по чл.250 от ГПК , представлява въззивна жалба, а не искане за допълване на решението по чл.250 от ГПК.

Моли Съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на районен съд В. от 31.10.2025 година и да отхвърлите подадената молба за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, като постановено в противоречие с процесуалните правила и в нарушение на материално правните норми.

Ответната по жалба страна не е депозирала отговор на въззивна жалба.

В съдебно заседание се поддържа становище, че решението е законосъобразно.

Сочи се, че с първоначалното решение е описан традиционния режим на лични контакти, поради което са поискали допълване на решението и разширяване на режима, за да има възможност да не се отчуждават децата от бащата.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба против решение 583 /31.10.2025г по грд № 2854/24 на ВРС, становището 2 на ответната страна и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

Предмет на въззивна проверка е Решение № 583 /31.10.2025г по грд № 2854/24 на ВРС. Със същото се допълва на основание чл.250, ал.1 от ГПК, Решение № 121 от 10.03.2025г., постановено по гр.Д. № 2854/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с децата. ВРс е приел, че постановения диспозитив по основното решение,следва да се допълни и се определи на бащата З. К. З., ЕГН **********, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. ***, режим на лични отношения с децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН **********, както следва:

„За официално обявените почивни дни за Коледната ваканция /като под ваканция се разбира официално обявената такава от МОН/, децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответната ваканция;

За официално обявените великденски празници децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответния празник, съответно официално обявена великденска ваканция;

Бащата З. К. З. да има правото да взима с преспиване децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** всяка нечетна година за пролетната, есенната и междусрочните ваканции, определени от МОН за времето от 09.00 часа на първия ден на ваканцията до 19.00 часа на последния ден от ваканцията;

За рождения ден на детето З. З. К., ЕГН **********, а именно 15 март, за рождения ден на детето В. З. К., ЕГН **********, а именно 20 февруари, бащата З. К. З. ще има правото да празнува рождените дни с децата в деня, следващ рождения ден на същите, съответно 16 март и 21 февруари;

Бащата З. К. З. ще има правото да взема децата З. З. К., ЕГН ********** и В.

3

З. К., ЕГН ********** при себе си за своя рожден ден на 19 декември всяка година с преспиване за времето от 09.00 часа на 19.12. до 19.00 часа на 20.12.

Оставил е без уважение молбата в останалата й част.

В.ски окръжен съд установи следното :

Гражданско дело № 2854/24 на ВРС, е образувано по искове от З. К.

З., ЕГН **********, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. ***, чрез адвокат пълномощник С. Л. от АК - В., съдебен адрес: гр. В., ул. *** против В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния Кодекс /СК/.

Не е спорно по делото, че З. К. З. и В. М. З.а са живели във фактическо съжителство до септември месец 2024 г. От съвместното съжителство на страните са родени децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН **********. Не е спорно, че и двете деца след фактическата раздяла на страните живеят с майката В. М. З.а на адрес: гр. В., ж.к. *** С определение, постановено по делото на 09.01.2025 г., на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК, съдът е постановил привременни мерки до приключване на производството по делото, като упражняването на родителските права по отношение на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** е предоставено на майката В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. ***, местоживеенето на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** е постановено да бъде при майката В. М. Г., ЕГН **********, на адрес: гр. В., ж.к. ***, режимът на лични контакти на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН **********, с техния баща З. К. З., ЕГН ********** е определен да бъде всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. на неделния ден до 18,00ч. на неделния ден.

Бащата З. К. З., ЕГН **********, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. ***, се е съгласил да заплаща месечна издръжка на детето З. З. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. *** в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, до влизанена решението по делото в сила, кака и се е съгласил да заплаща месечна издръжка на детето В. З. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. *** в размер на по 300.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, до влизане на решението по делото в сила.

Не е спорно по делото, че след определяне на привременните мерки няма промяна на обстоятелствата, а именно че децата живеят при майка си и тя фактически упражнява родителските права върху тях.

От социалния доклад се установява, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката на децата. Сочи се, че грижите са адекватни на възрастта, потребностите, пола и интересите на децата.

Социалните работници установили, че бащата също има изградена емоционална връзка с децата си. От раздялата между страните до момента децата не са ограничавани от срещи с бащата. Децата потвърдили, че излизат и се виждат с баща си редовно. Ходят да обядват в някое заведение и като цяло си прекарват много добре. Поради това в социалният доклад не е 4 изразено категорично становище относно интереса на децата при кой родител е целесъобразно да живеят.

В съдебно заседание на 17.02.2025 г. страните са постигнали споразумение упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на майката; бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 350.00 лева за всяко дете, като режимът на лични контакти на бащата с децата да бъде традиционния такъв.

Поради това първоинстанционният съд е уважил волята на страните и е постановил решение № 121/10.03.2025г- като е приел, че упражняването на родителските права по отношение на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З.

К., ЕГН ********** следва да бъде предоставено на майката В. М. Г., Местоживеенето на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН ********** да бъде при майката В. М. Г., на адрес: гр. В., ж.к. ***, Режимът на лични контакти на децата З. З. К., ЕГН ********** и В. З. К., ЕГН **********, с техния баща З. К. З., ЕГН ********** да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето на майката. Бащата З. К. З., ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето З. З. К. , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН **********, в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане на основанието за плащането й или до настъпване на основание за нейното изменение.

Бащата З. К. З., ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето В. З. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН **********, в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане на основанието за плащането й или до настъпване на основание за нейното изменение.