Решение № 40 от 14.03.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Свиленград, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200061 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Общинско предприятие „Благоустрояване и озеленяване” с БУЛСТАТ 0009038251445, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.„България” № 198, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 Б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., представлявано от Директора И. А. А., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8506210031, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на Общинското предприятие - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 34 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно 1 издаване на ЕФ – в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Посочено е че Общинското предприятие – жалбоподател не било извършило нарушението, тъй като за процесните дата и час превозното средство притежавало Маршрутна карта и техническо устройство, от което автоматично се заплащала дължимата ТОЛ такса. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза Общинското предприятие - жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. С Писмена молба процесуалният им представител - адвокат И. Д., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, тъй като бил издаден в нарушение на правота на Европейския съюз (ЕС). Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Росица Белева, която пледира за потвърждаване на ЕФ.

Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведено е мотивирано възражение за недължимост и алтернативно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 23.03.2023 година в 10.39 часа в извъннаселено място, а именно: по път № 88, при км. 1+372, на територията на община Свиленград, област 2

Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10731 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел 814Д с държавен регистрационен № ****** с технически допустима максимална маса 7 490 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 3, което е собственост на Общинското предприятие - жалбоподател (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8506210031 на Общинското предприятие - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на Общинското предприятие жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и 34 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на Общинското предприятие жалбоподател на 14.12.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка, с отбелязване от кого е получено. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на Общинското предприятие - жалбоподател да плати компенсаторната такса с 3 оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, Общинското предприятие жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС – товарен автомобил с държавен регистрационен № ******. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението . В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 10731, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Налични са доказателства, видно от които Общинското предприятие жалбоподател е закупело Маршрутна карта, но за ППС с други характеристики - брой оси 3 и екологична категория – евро 0, а за процесното ППС характеристиките са следните: брой оси 2 и екологична категория – евро 3.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния 4

Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, посочени в Писмената молба на адвокат Д.:

1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на Съда съобрази Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 21.11.2024 година по дело С61/2023 година.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл са Решение от 17.04.2018 година, С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на Националния съдия.

5

С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на Административен съд – Хасково. В Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса” с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция” във фиксиран размер от 2 500лв., противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.