Решение № 1101 от 07.08.2024, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1101

Смолян, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20247230700182 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Н. Ф. К. от [населено място], [област], срещу Решение № 2153-20-30/05.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане №201-00-1050-3/21.02.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила. Според жалбоподателя К. директорът на ТП на НОИ-[област] е направил неправилен извод,че липсва трудово-правна връзка на К. с [държава] и че център на жизнените й интереси, съответно пребиваване, не е [държава]. Не се спори, че държавата, в която Н. К. е упражнявала трудова дейност, е [държава], но се поддържа,че център на жизнените й интереси е родината й, тук е местопребиваването й. Тук тя си търси работа и тук й предстои пенсиониране. К. живее в [населено място], семейството й е от три деца и двама внуци. А работата й в [държава] е възможност за печелене на пари, за да бъде полезна на близките си в [държава]. Затова счита,че на основание Регламент /ЕО/ 883/2004 обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Поради направените оплаквания моли съда да отмени оспореното решение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Н. К. чрез пълномощника си адвокат В. поддържа жалбата и моли да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар по представен Списък на разноските.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, не изпраща представител. От надлежно упълномощен юрисконсулт Ч. е постъпило писмено становище. Излага съображения за законосъобразност на оспорваното решение и моли жалбата срещу него да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Смолянският административен съд, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие следното:

Със заявление вх. № 201-00-1050/02.10.2023 г. до дирекция „Бюро по труда“ - [община], Н. К. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Впоследствие е подала и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - [държава]. Поискано е удостоверяване на периода от 01.07.2021г. до 30.09.2023 г., като това е и последната заетост на лицето.

С Разпореждане № 201-00-1050-1/10.10.2023 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход, придобити в [държава].

На 16.10.2023 г. е изпратено искане (U001СВ) до КИ на [държава] за издаване на СЕД U017 за периода от 01.07.2021г. до 30.09.2023 г. вкл., деклариран от лицето.

На 16.02.2024 г. със справка вх. № 201-00-1050-5 са приети постъпилите СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 01.07.2021 г. до 30.09.2023 г. вкл. и основание за прекратяване на последната заетост „Изтичане на договора". Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. включително, в размер на 34 820.97 евро.

Административният орган сочи, че във връзка с негово произнасяне и изплащане на ПОБ по подадено от К. заявление на 02.01.2020г., е потвърден от КИ на [държава] осигурителен период от 01.08.2018г. до 31.12.2019г. включително.

Прието е,че в случая с К. за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. включително, са налице няколко осигурителни периоди, както следва:

- от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г. вкл.

- от 01.07.2021 г. до 30.09.2023 г. вкл.

Налице е прекъсване в трудовата дейност в [държава], както следва:

От 01.01.2020 г. до 30.06.2021 г. вкл. - 1 година и 6 месеца.

Н. К. е получавала ПОБ в [държава] през периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г. вкл. и отпускането на ПОБ се основава само на осигурителния период, придобит в [държава], без налично осигуряване в [държава].

След възобновяване на производството по заявлението на Н. К. за отпускане на ПОБ, с Разпореждане № 201-00-1050-3/21.02.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ със следните мотиви:

Посочва се,че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на обезщетение за безработица.

Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава и което продължава да пребивава в тази държава или се върне в тази държава, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че компетентна да отпусне обезщетение за безработица е осигурителната институция на тази държава членка, по отношение на която лицето изпълнява следните две изисквания, които следва да бъдат налице кумулативно: 1. По време на последната си дейност като наето или самостоятелно заето лице същото е пребивавало или се завърне на нейна територия и 2. лицето продължава да пребивава на територията на държавата-членка по последната заетост или се завърне на нейна територия.

Органите на осигуряването приемат,че в случая е налице „стабилна“ / „дългосрочна“ заетост в [държава], защото е налице сумарна заетост в [държава] за време, надхвърлящо пет години, т.е. от 01.08.2018 г. до 30.09.2023 г. вкл., като през това време няма заетост в [държава].

При горните данни административният орган не приема, че жалбоподателят попада в обхвата на чл. 65. § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. „а“ от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да е налице такава хипотеза, текстът на нормата изисква напълно безработното лице. какъвто безспорно е жалбоподателят К., по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице да е пребивавала в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, като в случая компетентната държава е [държава]. При това положение, не се приема, че завръщайки се в [държава], жалбоподателят се е завърнала в държавата си по пребиваване, защото след приключване на заетостта, Н. К. се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване. С оглед на това е прието, че в случая приложение намира не разпоредбата на чл. 65 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а нормата на чл. 64 от същия регламент, касаеща безработните лица, които имат право на обезщетение от компетентната държава-членка, като се поставят на разположение на службите по заетостта на тази друга държава-членка.

В настоящия случай органите на осигуряването приемат, че [държава] съгласно чл.61 и по аргумент от чл.65 ал.2 и ал.5 б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 не е компетентната държава по последна заетост, но и по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

За да мотивира извода си, че [държава] не е държава на пребиваване за Н. К., административният орган е посочил,че жалбоподателят е живяла в [държава] за дълъг период от време, като е осъществявала и трудова дейност в [държава]. Тези факти сочели на трайно (обичайно) установяване в [държава]. Посочено е,че Н. К. няма съпруг/партньор и няма деца под 16 години. Фактът, че преобладаващата част от роднините на жалбоподателя се намират в [държава], както и преобладаващата част от социалните контакти са в [държава], не променяли извода, че обичайното пребиваване до 30.09.2023 г. е в [държава].

Поради гореизложеното е отказано отпускане на ПОБ на лицето.

Разпореждане № 201-00-1050-3/21.02.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е получено лично от жалбоподателя с известие за доставяне-обратна разписка на 26.02.2024г.(л.33 от делото).

Жалбоподателят К. е обжалвала разпореждането за отказ на ПОБ пред Директора на ТП на НОИ [населено място].

С Решение № 2153-20-30 от 05.04.2024 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство, Директорът на ТП на НОИ [населено място] е оставил в сила Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] и е отхвърлил депозираната срещу него жалба от Н. К..

За да остави в сила Разпореждане №201-00-1050-3/21.02.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] и отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ - [област] въз основа на получения СЕД U017 приема, че лицето е придобило непрекъснат осигурителен период в [държава] за време по-дълго от пет години - от 01.08.2018 г. до 30.09.2023 г. Приема също,че [държава] не се явява нито държава по пребиваване, нито държавата по последна заетост. Затова на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 прави извод, че [държава] не е компетентната държава да извършва преценка на право на обезщетение за безработица. Според административния орган [държава] е държавата на пребиваване на Н. К., а не [държава].

Решението на директора на ТП на НОИ - [област] е получено лично от жалбоподателя К. с пощенска пратка, видно от известие за доставяне-обратна разписка, на 07.05.2024г.(л.12 от делото).

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 14.05.2024 г., с вх. № 2153-20-30#1 по описа на ТП на НОИ – [област].

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна и следователно е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Оспореното Решение № 2153-20-30 от 05.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - [област] и оставеното в сила Разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област], са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма на административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване.

Оспореното решение и оставеното в сила разпореждане са мотивирани, тъй като в тях са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването им.

Оспореното решение и оставеното в сила разпореждане, обаче, са издадени при неправилно приложение на материалния закон, предвид следното:

Спорът по делото е правен и се свежда до това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица по отношение периода, през който жалбоподателят Н. К. е работила по трудово правоотношение на територията на ФР [държава].

[държава] е част от Европейския съюз - такава част е била през времето, през което жалбоподателят е работила във ФР [държава], както и [държава] е държава-членка на ЕС. Всички държави-членки са длъжни да прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на Европейския съюз обаче, определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.