Определение № 2597 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1254/2024
- Вид
- Определение № 2597
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 278, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2597 гр. Бургас, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501254 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК и е образувано по депозираната частна жалба с вх. № 6452/10.07.2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с подател „Крос Бордър БГ“ ООД против Разпореждане № 1603/18.06.2024г., постановено по частно гр. дело № 638/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър, по силата на което е отхвърлено подаденото от дружеството- жалбоподател Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК против Л. М. Г. Г. за сумата от 2 626, 56 евро, представляваща неустойка за 2024г. по чл. 11 от Договор за поддръжка и управление на комплекс „В. Ф.“ от 27.09.2018г., вписан в Службата по вписванията с вх. № 7343 от 27.09.2018г., акт № *, том № *, с нотариална заверка на подписите на Нотариус Линка Чуткина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 102, 74 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
С частната жалба се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по претендираното вземане.
1
Частната жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е депозирана в срок – съобщение за изготвеното разпореждане е връчено на заявителя на дата – 02.07.2024г., а частната жалба е изпратена в съда на дата – 09.07.2024г., дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало жалбата разполага с валидна представителна власт за това.
В жалбата са изложени аргументи, че районният съд неправилно е приел договорът, въз основа на който произтича претендираното вземане, за потребителски. Твърди се, че в действителност договори за управление на комплекса са сключени и с други собственици, но се излага, че при подписването им са водени индивидуални преговори, поради което всеки един от тях урежда различни по съдържание уговорки. Жалбоподателят намира, че по отношение на така уговорената в чл. 11 от договора неустойка, специалните правила, уредени в ЗЗП не следва да бъдат прилагани, доколкото длъжникът няма качеството потребител по смисъла на закона.
В жалбата се посочва, че изводът на съда за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е незаконосъобразен, тъй като размерът на същата е съответен на настъпилите вреди от неизпълнението и изпълнява присъщите си обезпечителна и санкционираща функции.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „Крос Бордър БГ“ ООД против Л. М. Г. К. за парично вземане в размер на 2 626, 56 евро, произтичащо от сключения между страните Договор за поддръжка и управление от 27.09.2018г., сключен с физическото лице - собственик на самостоятелен обект – апартамент *, находящ се в комплекс „В. Ф.“. В заявлението се посочва, че паричното вземане е за неустойка за забавено изпълнение за заплащане на дължимата по чл. 2.1, б. „а“ от Договора такса за управление и обикновена поддръжка в размер на 12 евро без ДДС на квадратен метър обща площ, като претенцията е за дължимата такса в троен размер.
С Разпореждане № 1603/18.06.2024г., постановено по частно гр.
2 дело № 638/2024г. по описа на Районен съд – Несебър депозираното заявление е отхвърлено, като съдът в своите мотиви е посочил, че в конкретния случай неустойката следва да се приеме за нищожна, тъй като единствената й цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция – за забавяне на плащането за кратък период от време – от един месец се начислява неустойка в троен размер на дължимата по договора такса.
Безспорно е, че неустоечната клауза е част от съдържанието на договор, страна по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, доколкото собственикът – длъжник в настоящото производство се явява лице, което получава предоставена услуга по управление и поддръжка на притежавания от него СОС, като същата не е свързана с осъществявана от него търговска или професионална дейност. В същия смисъл е и даденото задължително тълкуване на чл. 1, § 1 и чл. 2, б. „б“ и „в“ от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори в Решение на СЕС от 27.10.2022 г. по дело С-485/21. Предвид изложеното така наведеното оплакване в частната жалба, че договорът не е потребителски се явява неоснователно. При установяване обстоятелството, че едната страна по процесния договор е потребител, то на основание чл. 7, ал. 3 вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по тълкувателно дело № 1/202г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ съдът изследва дали претендираното парично вземане произтича от включена в договора неравноправна клауза.
Видно от представения от жалбоподателя договор, неустойката в чл. 11 от същия е уговорена за просрочие от повече от един месец в трикратен размер на дължимата такса. Така уговорената неустойка се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Предвидената в посочената разпоредба вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожност се основава на противоречие с добрите нрави, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висок размер на предварително фиксираното обезщетение спрямо действително претърпените от кредитора вреди от неизпълнението.
Така определеният размер на акцесорното вземане, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, води до извод, че същата излиза извън присъщите с оглед разясненията, 3 дадени в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009г. по описа на ОСТК на ВКС на РБ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което като нарушаваща добрите нрави, създава и значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка.
От друга страна – в конкретния случай по делото не се установява по несъмнен начин, че така приетата от първоинстанционния и настоящия съд за неравноправна, клауза за неустойка е била предмет на индивидуално договаряне с всеки отделен потребител, ползващ услугите, поради което няма основание да се приеме, че е налице изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Мотивиран от горното, съдът намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
6452/10.07.2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с подател „Крос Бордър БГ“ ООД против Разпореждане № 1603/18.06.2024г., постановено по частно гр. дело № 638/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър, по силата на което е отхвърлено подаденото от дружеството- жалбоподател Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК против Л. М. Г. Г., с код по Булстат ***** и адрес - гр. С. В., местност **********, комплекс В. Ф., ет. *, ап. * за сумата от 2 626, 56 евро, представляваща неустойка за 2024г. по чл. 11 от Договор за поддръжка и управление на комплекс „В. Ф.“ от 27.09.2018г., вписан в Службата по вписванията с вх. № 7343 от 27.09.2018г., акт № *, том № *, с нотариална заверка на подписите на Нотариус Чуткина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 102, 74 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5