Решение № 322 от 21.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 322 гр. Пловдив, 21.11.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, II търговски състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело N 524 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „А.Ж.“ ООД – *** и „В.д.“

ЕООД *** – и двете чрез пълномощника на същите адв. С.О., съдебен адрес:*** против решение №65 от 22.06.2018 г., постановено по търг. д. 119/2017 г. по описа на Х. окръжен съд, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е обявена за недействителна спрямо “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК *********, сделката, предмет на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, сключен на 10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** – продавач, от една страна, и от друга страна, като купувач - „В.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ****, за която е съставен нот. акт № *, том **, рег. № ***, дело *** от ****г. на Нотариус М. Д., рег. № *** на НК, с район на действие РС – Х. и с което са осъдени „А.– Ж.А“ ООД, ЕИК ********* и „В.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят по сметка на ОС-Х. държавна такса в размер на 470 лева, а на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК ********* да заплатят направените по делото разноски в размер на 26.20 лева.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и по същество да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск - по съображения, развити в жалбата. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК ********* изразява становище, че счита жалбата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД.

Ищецът “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, ****, ЕИК ********* твърди, че по силата на сключен на 03.05.2007г. договор за банков кредит е предоставила на *я ответник „А.– Ж.А“ ООД кредит в размер на 1 900 000 лева, с цел осъществяване на инвестиции за покупка на недвижими имоти в общ. Х., обл. Х. /земеделски земи, лозя, овощни градини и др./ и други разходи, свързани със сделките за покупко-продажба и със стопанисването на закупените имоти. Съгласно уговорката в чл.18 от договора кредитополучателят трябвало да погаси главницата по кредита в срок до 25.03.2013г. на 50 равни месечни вноски, в размер на 38 000 лева всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.02.2009г. до 25.03.2013г. Твърди, че към този договор са били подписани Анекс № 1/19.09.2007г., Анекс № 2/10.01.2008г., Анекс № 3/06.03.2008г., Анекс № 4/21.08.2008г., Анекс № 5/19.09.2008г., Анекс № 6/12.12.2008г. и Анекс № 8/24.03.2009г., въз основа на които “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ предоставила на „А.– Ж.А“ ООД допълнителни суми по кредита, с което общият размер на дължимата главница се увеличил на 7 300 000 лева. Твърди, че уговореният в Договора от 03.05.2007г. погасителен план също е бил променен.

Твърди, че с Анекс № 12/08.01.2014г. е уговорено неиздължената към момента на подписването му главница в размер на 2 488 881.46 лв. да бъде издължена до 25.12.2014г. на 6 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 414 811, 46 лв., платима на 25.07.2014, а останалите 5 вноски – всяка в размер на 414 814 лв., платими на падежи, както следва – на 25.08.2014г., 25.09.2014г., 25.10.2014г., 25.11.2014г. и 25.12.2014г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си в уговорените срокове като към 05.10.2016г., задълженията на „А.– Ж.А“ ООД по Договора от 03.05.2007г. възлизали на 3 512 055.65 лева, /2 488 210.20 лева – просрочена главница; 42 034.49 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 888 267.09 лева – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 93 543.87 лева – неустойки върху просрочената лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.

Твърди, че въз основа на друг договор за банков кредит от 19.04.2011г. е предоставила на „А.– Ж. А.“ ООД кредит в размер на 3 000 000 лева, с цел създаване на нови лозови масиви (закупуване на земеделски земи, изграждане на капково напояване и конструкции), както и за отглеждане на съществуващи лозя в землището на с. К., общ. Х.. Съгласно уговорката в чл. 17 от договора главницата по кредита е следвало да бъде погасена в срок до 25.03.2015г. на 24 равни месечни погасителни вноски в размер на 125 000 лв. всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.04.2013г. до 25.03.2015г. Впоследствие погасителния план бил изменен, като е уговорено непогасеният размер на главницата в размер на 2 999 600 лева да бъде издължен на 9 месечни погасителни вноски, платими на 25-то число от съответния месец, считано от 25.07.2014г. до 25.03.2015г. Твърди, че и задълженията по този договор не били погасени в уговорените срокове като към 05.10.2016г., задълженията на „А.– Ж.А“ ООД по втория договор за кредит възлизат общо в размер на 4 189 893.59 лева / 2 999 600 лева – просрочена главница; 80 507.80 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 1 003 699.45 лева – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 106 086.34 лева – неустойки върху просрочена лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.

Твърди, че по силата на трети договор за банков кредит от 15.07.2013 г. е предоставила на „А.– Ж.А“ ООД кредит в размер на 1 000 000 лева, с цел осъществяване на инвестиции за закупуване на машини, съоръжения и оборудване съгласно условията на Договор № 26/121/05413 от 10.04.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „М.З.С.“ от П.Р.С.Р.

(ЕЗФРСР), сключен между Д.Ф. „З.“ и кредитополучателя. Съгласно клаузата на чл.

17 от цитирания договор този кредит е следвало да бъде погасен в срок до 20.06.2016г. на 25 равни месечни погасителни вноски от по 40 000 лева всяка, платими на всяко 25-то число на съответния месец, считано от 20.06.2014г. до 20.06.2016г. След изменението на погасителния план с Анекс

№ 1/18.06.2014г., е предвидено главницата 1 000 000 лева да бъде платена на 18 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 55 548 лв., а останалите в размер на 55 556 лв. всяка, платими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2015г. до 20.06.2016г.

Твърди, че „А.– Ж.А“ ООД не е изпълнил задълженията си по този договор и анекс към него да върне получената сума в уговорените срокове. Твърди, че към 05.10.2016г. задълженията на ответника по договора за кредит от 15.07.2013г. възлизат на 1 279 608.32 лева / 986 923.59 лева – просрочена главница; 94 063.05 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода 27.10.2014г. до 05.10.2016г.; 174 621.27 лева – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2014г. до 05.10.2016г.; 24 000.

41 лева – неустойки върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 05.10.2016г./. С оглед на сключените между страните договори за банков кредит от страна на Банката се твърди наличие на качеството кредитор по отношение на *я ответник „А.– Ж.А“ ООД. Твърди, че на 10.03.2015г. „А.– Ж. А.“ ООД е прехвърлил на „В.д.“ ЕООД чрез договор за покупко-продажба следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж. Твърди, че тази сделка е действие, увреждащо банката. Твърди, че към 10.03.2015г., когато е сключен договора за покупко-продажба, „А.– Ж.А“ ООД е знаел, че уврежда правата на кредитора, тъй като падежът за плащане на главницата по Договора от 03.05.2007г. вече е настъпил, а по Договора от 19.04.2011г. бил настъпил падежът на всички вноски, без последната, платима на 25.03.2015г., а по Договора от 15.07.2013г., бил настъпил падеж на две вноски, които също не са погасени в срок. Твърди, че вторият ответник „В.д.“ ЕООД също знаел за увреждащия характер на сделката както с оглед на това, че продажната цена е по-ниска от пазарната, така и с оглед липсата на данни за плащането и, както и за предаване на владението върху имота. Това - според ищеца - свидетелствало за намерението на *ят ответник да прехвърли само формално собствеността, за да бъдат увредени интересите на Банката.

Твърди, че е налице свързаност между двамата ответници по смисъла на § 1, ал.

1, т.1 от ДР на ТЗ – управителят на „А.– Ж.“ ООД Ж .Е. А. е б. на у. на „В.д.“ ЕООД В. Ж. А., предвид на което се предполага както знанието на „В.Д.“ ЕООД за задълженията на „А.– Ж.А“ ООД към Банката, така и за увреждащия характер на сделката.

Моли съда да обяви за относително недействителен спрямо “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** – парцел *** в масив *, по плана на землището на с. О., с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Ю.“, при граници и съседи: имот № ****** – нива на „А.– Ж.“ ООД, имот № ****** – местен път на Община Х. и имот № ****** – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № ******, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № * – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № * – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, сключен на 10.03.2015г. между „А.– Ж.А“ ООД и „В.Д.“ ЕООД, чрез нот. акт № *, том **, рег. № ***, дело *** от **** г. на Нотариус М.

Д., рег. № *** на НК, с район на действие РС – Х..

С писмен отговор от 26.09.2017г. ответниците „А.– Ж.А“

ООД и „В.Д.“ ЕООД изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорват сключването на договорите за кредит между „А.– Ж.“ ООД и „К.Т.Б.“ АД.

Твърдят, че към 04.09.2017г. – когато е предявена исковата молба – Банката вече няма качеството кредитор по отношение на ответника „А.– Ж. А.“ ООД, тъй като с Постановление за възлагане № 7-0027/04.09.2017г., издадено от Председателя на УС на Ф. за г. на в. в б.е всички вземания на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ към „А.– Ж.А“ ООД по трите договора за банков кредит и анексите към тях били възложени на „Б.У.И.“ АД, ЕИК ********.

С оглед на липсата на качеството кредитор от страна на Банката по отношение на *я ответник, считат иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД за неоснователен.

С допълнителна искова молба ищецът не оспорва твърдението в отговора на исковата молба за извършено възлагане на вземанията на банката към „А.– Ж.А“ ООД на третото лице „Б.У.И.“ АД, осъществено в изпълнение на одобрената от УС на Ф.Г.В.Б. П.О.И.П. на “К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/. Твърди обаче, че прехвърлянето на вземанията по трите договора за кредит е станало по време на висящия процес. Счита, че в този случай спорът продължава между същите страни като е приложима нормата на чл.