Решение № 6001 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6001 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110206232 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Х., чрез адв. Т. П. – САК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №4962336, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за отмяна на електронния фиш, поради неговата незаконосъобразност. Сочи се, че жалбоподателят не е бил на територията на страната, подари което няма как да е управлявал процесния автомобил. Навеждат се доводи, че нарушението е заснето с технически негодно средство, като не е уточнено и точното местоположението на уреда.

Излагат се аргументи, че към електронния фиш няма снимков материал и не е ясно дали непосредствено преди мястото, на което е бил АТСС, е имало поставени обозначителни знаци за въведеното видеонаблюдение. Прави се възражение, че контролният орган не е изпълнил задължението си да поиска 1 от собственика на моторното превозно средство да попълни декларация с данните на лицето, управлявало автомобила на процесната дата. Моли за отмяна на ЕФ № 4962336, издаден от СДВР София.

В съдебно заседание не са се явили жалбоподателят и негов процесуален представител. Постъпила е от адв. Т. П. молба, с която моли да се даде ход на делото и електроният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

Административнонаказващият орган – СДВР, е представляван в съдебно заседание от юрк. Алипиева, която моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, с подробно изложени аргументи в писмени бележки по делото. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. Х., към 202 1г., бил управител и представител на дружеството „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК 131564854, което било собственик на товарен автомобил модел/марка „ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. № *** На 03.06.2021г., в 13:34 часа, по Софийски околовръстен път до бензиностанция ШЕЛ – с. Казичане, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към „Цариградско шосе“, извън населеното място се движел товарен автомобил модел/марка „ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. № ***със скорост от 65 км/ч, при ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26, от 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п TFR1-M 505, притежаваща Удостоверение за одобрен тип средство за измерване при Български институт по метрология, с валидност до 24.02.2020г., както и била премината последваща проверка за съответствие с одобрения тип за измерване на 26.06.2020 г.

Скоростта на движение била определена, след като били взети предвид максимално предвидените грешки на техническото средство от 3 км/ч и 2 същата била намалена в полза на водача от 68 км/ч на 65 км/ч. Установеното превишаване на разрешената скорост, било с 15 км/ч.

Въз основа на така установеното нарушение, бил издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система - електронен фиш Серия К №4962336, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, на представителя на търговското дружеството, собственик на товарен автомобил с рег. № ***– жалбоподателя М. Х., била наложена глоба в размер на 50 лв. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 22.03.2023г.

Установената фактическа обстановка се доказва от административнонаказателната преписка, съдържаща електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №4962336, издаден от СДВР, справка с регистрационни данни на автомобил, фотоснимки от клип, Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи на Р.България, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол №1-38-20 от 26.06.2020г. за проверка на средство за измерване, Протокол за използване на АТСС.

От справката за регистрация на лек автомобил с рег.№ *** се извежда, че същият към 03.06.2021г. е бил собственост на „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК 131564854, чийто управител и представител е жалбоподателят Х..

Дата, час и място на осъществяване на нарушението са безспорно доказани от приложения към делото снимков материал, с надлежно посочени координати. От него е видно, че в обхвата на АТТС е бил процесният автомобил. С категоричност се установява и скоростта на движение, както регистрационния номер на автомобила.

От удостоверение от БИМ, се извежда, че средството за измерване TFR1-M № 505 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на средствата за измерване, одобрени за използване със срок на валидност 24.02.2020г. За да бъде потвърдена неговата валидност, устройството е преминало последваща проверка на 26.06.2020г., със срок на валидност 1 година, видно от протокола, за която е установено, че същото съответства на одобрения тип за измерване.

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна 3 страна следното:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити и е съставен по образец и съгласно изискванията на ЗДвП. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП законодателят е посочил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа един електронен фиш. Датата на издаване на електронния фиш се установява от приложената справка „Списък с намерени фишове“, видно от която същият е съставен на 25.06.2021г. и е връчен на 22.03.2023г.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно точно и ясно, за да може нарушителят да разбере, защо е наказан. В съдържанието му е описано мястото и времето на нарушението, наименование на булеварда, посока на движение на автомобила, дадена е правилна правна квалификация. Обратно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Съдът не отрича, че в електронния фиш е упоменато, че нарушението е извършено в гр. София, Околовръстен път, но изрично е посочено до бензиностанция ШЕЛ – с. Казичане, както и посока на движение, от което еднозначно се извежда, че нарушението е извършено на Софийски околовръстен път и конкретният пътен участък е извън населено място, на което има въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение. От друга страна словесно е описано ограничението в скоростта на движение за извън населено място, въведено с пътен знак, както и приложена съответстващата санкционна разпоредба, визираща нарушения осъществени извън населено място. Налице е конкретно посочен пътен участък, координати, посока на движение и правна квалификация, от които еднозначно се извежда, че нарушението е осъществено извън населено място, където ограничението на скоростта, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, различна от ал.1 на същата разпоредба, се сигнализира с пътен знак. В процесния случай въведеното ограничение на скоростта с пътен знак Б-26 е 50 км/ч., поради което и материалният закон е приложен правилно.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не 4 става ясно кое е санкционираното лице, както и че жалбоподателят не се е намирал на територията на страната към датата на нарушението. По делото е налична информация, че към датата на нарушението собственик на лекия автомобил е дружеството „АРХОЛЛ“ ЕООД, чийто представител е жалбоподателят. В този смисъл, правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя М. Х., съобразявайки нормата на чл.

188, ал. 2 ЗДвП. По делото липсват данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността да уведоми контролните органи за данни, с които разполага, за лицето на което е предоставено управлението на автомобила.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., съобразени с ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията за ограничение на скоростта, в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 е добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства са както стационарните, така и мобилните технически средства, които могат да бъдат прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Видно от доказателствата по делото административнонаказващият орган се е съобразил с измененията на закона като е взел предвид, че единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, чрез което да се установи нарушение, което да се санкционира с електронен фиш.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол TRF-1M, № 505, с удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г. Изрично е приложено писмо издадено от зам.-директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с което се установява, че макар и срокът за валидност на устройството да е изтекъл, същото позволява да се работи с него, стига да е преминало последваща проверка. Такава е премината на 26.06.2020 г. със срок на валидност една година и е установено, че мобилната система, съответства на одобрения тип.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при установяване на нарушение, установено и заснето с техническо средство в 5 отсъствието на контролен орган и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба. Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на мобилна техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават ограничение на скоростта, а през останалото време то работи самостоятелно.

Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. Х., тъй като по несъмнен начин е установено, че товарен автомобил марка/модел „ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. № ***е бил собственост на дружеството, чийто представител е бил жалбоподателят, както и че се е движел със скорост от 65 км/ч., при ограничение на скоростта, въведено с пътен знам В-26, от 50 км/ч.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер, съдът не би могъл да я измени.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на делото, направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът намира, че жалбоподателят М. Х. следва да заплати на СДВР сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.