Определение № 229 от 02.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000011 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено решение № 60 от 20.02.2025 година. С него, съобразно изхода на спора, съдът е осъдил „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ...., да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева на адвокат П. К., за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство на Т. М. Ш., ЕГН **********.

След постановяване на решението на въззивната инстанция, е подадена молба с вх. № 2733/28.03.2025 година от адвокат П. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, касаеща определеното й адвокатско възнаграждение. Искането е да се присъди допълнително такова в размер на 3780 лева / или общо 5580 лева с първоначално присъдените 1800 лева с включен ДДС/. Поддържа се, че това е минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед на обжалваемия интерес, който е 50 000 лева. В молбата по чл. 248 от ГПК са изложени доводи за приложение на тази Наредба при определяне на адвокатското възнаграждение, като е цитирана и съдебна практика.

Срещу молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от 1 насрещната страна - „З.а.д. Д.“ АД.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещо адвокатското възнаграждение на адвокат К., за неоснователно.

Наредба № 1 е неприложима при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна правна помощ и съдът не е обвързан от посочените в нея минимални размери, в какъвто смисъл е произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22, задължително за съдилищата съгласно чл.

633 от ГПК. С това решение е прието, че определянето на минимални размери в Наредбата нарушава сериозно конкуренцията по смисъла на чл.

101, параграф 1 ДФЕС и съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени, поради което националният съд е длъжен да откаже да я приложи, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При неприложимост на тази Наредба, определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което се извършва служебно от съда, следва да стане след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на реално положения от адвоката труд.

Неоснователно е позоваването в молбата по чл. 248 от ГПК на процесуалните действия, извършени от адвокат К. в първоинстанционното производство в подкрепа на твърдението й, че става дума за дело със значителна фактическа и правна сложност. Въззивният съд присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата само за въззивната инстанция. Във въззивното производство процесуалните действия, извършени от адвокат К., се свеждат до изготвяне на отговор на въззивната жалба и до подаване на молба с изразено становище за единственото насрочено и 2 проведено открито съдебно заседание. По делото не са събирани нови доказателства, не са поддържани нови доводи и възражения, различни от тези в първоинстанционното производство. С оглед на всичко това въззивният съд намира, че сумата от 1800 лева с включен ДДС, определена от него с решението, е достатъчна като възнаграждение на адвокат

К. за осъществената безплатната правна защита на ищцата във въззивното производство. Съдът поддържа изложените в решението подробни мотиви, свързани с определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Цитираните в молбата по чл. 248 от ГПК съдебни актове не представляват задължителна съдебна практика, касаят други случаи и не дават основание на съда да увеличи определения размер на адвокатското възнаграждение на адвокат К. по настоящото дело.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2733/28.03.2025 година, подадена от адвокат П. К., за изменение на решение № 60 от 20.02.2025 година, постановено по в.т. дело № 11/2025 година по описа на АС – Пловдив, в частта за разноските, касаеща определеното на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат К. за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3