Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1189 от 06.12.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2713/2022
Вид
Определение № 1189
Подписан
06.12.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Тотка Калчева, Людмила Цолова, Камелия Ефремова

Цитирани разпоредби

  • чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.59 ал.3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.59 ал.4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 103 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл.36 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.14 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 46 ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 152 ал. 2 изр. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 645 ал. 4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Камелия Ефремова

Людмила Ц.а като разгледа докладваното от Людмила Ц.а Касационно търговско дело № 20228002902713 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Донов и Кристи М., изпълняващи функциите на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, срещу решение №21/11.01.2022г. по т.д.№189/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №461/09.03.2020 г. по т.д. №760/17 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдика срещу „Селект моторс къмпА.“ АД /с предишно наименовА.е „Литекс моторс“ АД/ главни искове по чл.59 ал.5 ЗБН и евентуални искове по чл.59 ал.3 ЗБН - за признаване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на прихващА.ята на насрещни задължения и вземА.я в общ размер 5 485 900,61 евро и 46 303 332,61 лв., които прихващА.я са извършени от ответника и обективирА. в изявления за прихващане с вх.№ 11453/07.11.2014 г.; вх.№10162/30.10.2014г.; вх.№10161/30.10.2014г.; вх.№ 10422/31.10.2014 г.; вх.№ 10557/03.11.2014 г. ; вх. № 10620/03.11.2014 г.; вх.№

10619/03.11.2014г.; вх.№11002/05.11.2014г.; вх.№11057/05.11.2014г.; вх.

№10896/04.11.2014г. и вх.№11059/05.11.2014 г. по регистъра на банката, отправени от „Литекс Моторс“ АД до КТБ АД.

1

В касационната жалба са наведени оплаквА.я за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се,че съдът неправилно е приел за приложима към процесните прихващА.я редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН преди 28.11.2014г.,вместо последващата такава, която е била в сила към датата на която е открито производството по несъстоятелност на банката – 22.04.2015г., тъй като към тази дата именно е възникнало и е могло да бъде упражнено правото за предявяване на конститутивния иск по чл.59 ал.5 ЗБН.

Поддържа се неправилност и на извода, че под „длъжник“ законодателят разбира само несъстоятелната банка, като синдикът счита,че по сключена сделка това качество придобиват и двете стрА. по нея, поради което разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН , дори в редакцията й преди 28.11.2014г., намира приложение и спрямо действията на прихващащия ответник.

Касаторът оспорва и извода на въззивния съд за недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на чл.59 ал.3 ЗБН. Счита знА.ето у ответника за неплатежоспособността на банката за доказано от самото поведение на ответника с предприетото от него действие по извършване на погасяване на задълженията му чрез прихващА.ята, които в други случаи не би предприел.

По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл касаторът е поискал решението на апелативния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които счита за осъществени с въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд и които, според него са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1.Какъв е характерът на нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица?; 2. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59 ал. 5 ЗБН - от датата на откриването на производството по несъстоятелност на търговска банка или на по-ранен етап?;3. Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“ , използвано в чл. 59 ал. 5 ЗБН, в редакцията му преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645 ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия ? При тълкуване на неясно понятие 2 не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон ? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбите на чл. 46 ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване ? 4.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета доводи, твърдения и възражения на стрА.те, както и всички събрА. по делото относими доказателства? /по този въпрос касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като твърди, че при постановяването на решението си въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в ТР №1/08.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т.д.№425/15г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т.д.№34/13г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №212/01.02.12г. по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС/ ; 5. Под знА.е за неплатежоспособност следва ли да се разбира знА.ето на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знА.ето на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката в това число за отрицателната й капитализация?; 6.При извършване на преценка за наличие на знА.е , съгласно чл.59, ал.3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знА.е по см. на чл.59, ал.3 ЗБН?Сключването на договори за прехвърляне на вземА.я на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знА.е на стрА.те по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 7. Следва ли предвиденото знА.е по чл.59, ал.3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знА.е на кредитора, извършващ прихващане?Разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН изисква ли доказване на знА.ето с преки доказателствени средства или е допустимо знА.ето да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?.

Ответникът по касационната жалба „Селект моторс къмпА.“АД не се е 3 ангажирал със становище по нея.

В законоустановения срок са постъпили отговори на касационната жалба от третите лица „Литекс“АД, „Литекс газ“ЕООД и Р. Д. Н. , които са оспорили наличието на предпоставки за допускането й до касационен контрол, както и нейната основателност. Навели са доводи за правилност на обжалвА.я съдебен акт и са направили искане за недопускане на обжалването, евентуално – за потвърждаване на обжалваното решение на апелативния съд.

Останалите конституирА. по делото трети лица – помагачи Е. П. М., Е.

Г. К., „И Ив Изоматик“ООД, „Прима Дивелопмънт“АД, М. И. Д., Д. М. К., Д.

С. Д., Е. К. К., А. Х. А., Х. В. К.,Р. А. П., „Ви Ай Джи Пропъртис България“АД, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“АД, В. Д. В.,С. З. С.,Конфедерация на труда „Подкрепа“, Н.

Н. М.,Д. С. Х.,С. Б. С.,Д. И. К., Г. Й. П., „Юнион транс сървиз България“ЕООД, Н. Б. М., В. Ч. П.,К. К. М., „СТС холдинг груп“ООД, Д. М.

Н., „Независимост 40“АД, Д. В. Т., Н. В. Т.а – А.ова, В. Т. К – Х.а, К. О. Н., Л.

И. Ц., Я. А. А., А. И. А., А. Н. М.,“Дигтех“АД, П. К. Г.,Ю. К. С – Р А. Г. Т., Д.

П. П. и Б. Г. К. не са депозирали отговори на касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел е,че предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от синдика срещу „Селект моторс къмпА.“АД /с предишно наименовА.е „Литекс моторс“АД/ в обективно евентуално съединяване искове по чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН /и двата отхвърлени от първоинстанционния съд/. Приел е за безспорно установени фактите по поставянето на банката под особен надзор с решение на УС на БНСБ от 20.06.2014г.; отнемането на лиценза й с последващо решение на УС на БНБ от 06.11.2014г., вписано в Търговския регистър по партидата й на 07.11.2014г.; откриването на производство по несъстоятелност и обявяване на същата в несъстоятелност със съдебно решение от 22.04.2015г. при начална дата на 4 неплатежоспособността 20.06.2014г. Намерил е за установено,че към 08.10.2014г. ответникът е бил длъжник на банката по два договора за кредит от 10.01.2011г. и от 04.02.2013г. с общ размер на задълженията към посочената дата – 25 286 412,52 евро; че към същата дата конституирА.те като трети лица – помагачи са били стрА. по договори с банката за срочни депозити и банкови сметки, по които за банката са съществували задължения към тях за изплащане на вложените суми; че с договори за цесия,сключени в периода м.октомври – началото на м.ноември, третите лица са прехвърлили вземА.ята си /изцяло или частично/ на ответника-цесионер, за които цесии банката е била уведомена, като най-късната дата на уведомяване е от 05.11.2014г. със завеждането на уведомленията в регистъра на банката; че с изявления вх.№ 11453/07.11.2014 г.; вх.№10162/30.10.2014г.; вх.

№10161/30.10.2014г.; вх.№ 10422/31.10.2014 г.; вх.№ 10557/03.11.2014г.; вх.

№ 10620/03.11.2014 г.; вх.№ 10619/03.11.2014г.; вх.№11002/05.11.2014г.; вх.

№11057/05.11.2014г.; вх. №10896/04.11.2014г. и вх.№11059/05.11.2014 г. по регистъра на банката, отправени от „Литекс Моторс“ АД до КТБ АД, ответникът е извършил прихващане на своите задължения срещу цедирА.те му вземА.я до размер на сумите 5 485 900,61 евро и 46 303 332,61 лв.

За да приложи относимия закон към така сложилите се правоотношения между стрА.те, въззивният състав е съобразил решение №8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр.

33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, установяваща,че чл.59 ал.5, ал.6 и ал.7 се прилагат от 20.06.2014 г., е обявена за противоконституционна. Във връзка с последиците от това решение е посочил,че по силата на чл. 152 ал. 2 изр. 3 от Конституцията на Република България противоконституционната разпоредба спира да се прилага след обявяването й за такава, като действието на предходния й вариант се възстановява. Поради това е намерил, че към процесните прихващА.я, техните правни последици, действителност и евентуалните предпоставки за недействителност е приложима първоначалната редакция на чл.59 от ЗБН. Отказал е да съобрази и приложи нормата,според изменението й, извършено със ЗИД на Закона за държавния бюджет на РБългария, обнародвано в ДВ бр.98/2014 г. /в сила от 28.11.2014 г./, като се е обосновал с чл.14 ал.1 ЗНА, според който придаването на обратна сила на изменение в нормативен акт е по изрично регламентирано в 5 закона изключение, а в акта, с който е изменена нормата на чл. 59 ЗБН такава изрична разпоредба липсва. Изложил е съображения за материалноправен характер на нормата на чл.59 ЗБН и за действието на основния конституционен принцип за забрана за отнемане с обратна сила на законно придобити права евентуалното придаване на обратна сила на изменената с ДВ бр. 98 от 2014 г. правна норма. Заключил е,че изменената редакция на нормата на чл. 59 ЗБН /в сила след 28.11.2014 г./ , като действаща занапред, е приложима единствено спрямо правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са се сбъднали и/или са породили своите правни последици след влизането й в сила на 28.11.2014 г. и следователно не може да бъде прилагана спрямо процесните прихващА.я, извършени в периода 30.10.2014 г.- 07.11.2014г.