Решение № 148 от 01.04.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

148 гр.Плевен,01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев при секретаря Д. Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело №359 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Х. К. – Р.К.”, ЕИК *********, с адрес ***, чрез адв. П.В., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, с изх.№01-6500/577#1 от 20.04.2021 г. /АУПДВ/, издаден във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ № 15/312/01085 от 23.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР.

В жалбата се излагат доводи, че АУПДВ е незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените правила и не кореспондира с целта на закона. Прави се искане да бъде отменен и в полза на жалбоподателя да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски. Сочи, че фактическите констатации на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обективирани в обжалваното Решение са обективно верни, но са интерпретирани неправилно от административния орган, като така е достигнал до незаконосъобразни правни и необосновани логически изводи.

Било е издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Решение №15/312/01085/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх.№01-6500/5769 от10.09.2018 г., с което на ЕТ е била определена финансова корекция в размер на 19 502,33 лева (деветнадесет хиляди петстотин и два лева и тридесет и три стотинки). Същото Решение за налагане на финансова корекция е било обжалвано по съдебен ред, като с решение 15820 от 21.12.2020 г. по адм. дело 7814/2020 на ВАС е потвърдено, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за изпълнение на бизнес плана, но е върнал оспорвания акт за ново произнасяне.

Твърди, че производството по издаването на АУПДВ е започнало с писмо изх. №01-6500/577 от 26.01.2021 г., като същото било връчено на 10.02.2021 г. на адреса на седалището на дружеството на лицето С. С., представил се за служител на дружеството. Сочи, че в ЕТ „Х. К. – Р.К. няма служител с такова име и такова лице никога не е работило в него. Твърди, че цитираното писмо за откриване на производството по издаването на АУПДВ не му е връчвано. В тази връзка навежда доводи, че при издаване на АКТ за установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, последният е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

На следващо място твърди, че при постановяване на процесния акт административният орган е допуснал още едно нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените, изразяващо се във вида на процедурата, която е следвало да проведе, за да установи дължимост на финансовата помощ. Твърди се, че дължимостта на финансовата помощ е следвало да бъде евентуално установена чрез издаване на решение за определяне на финансова корекция по реда на нарочното производство за това, регламентирано в чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ. Това е така, защото посоченото в процесния акт нарушение би могло хипотетично да се приеме за нередност, представляваща основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, т.е. нарушение на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Неизпълнението на показателите от бизнес плана, когато спазването му е въведено изрично като договорно задължение, би могло да се приеме като „значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели“ по смисъла на чл. 71, §1, б. „в“ от Регламент № 1303/2013. Навежда доводи, че ако съдът приеме, че твърдяното от административният орган нарушение евентуално представлява основание за налагане на финансова корекция, то по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в този случай производството по определяне на подлежащата на възстановяване помощ, включително правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ, би следвало да се определят от разпоредбите и по реда ЗУСЕСИФ и при съобразяване с издадената на основание чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредба за посочване на нередности/, а не по реда на ДОПК, какъвто е процесния случай. Излага съображения, че административният орган е приложил несъответен на материалния закон процедурен ред за установяване на публично държавно вземане, поради което издаденият в резултат на незаконосъобразно проведената процедура акт подлежи на отмяна. Подчертава, че ако се приеме, че ползвател на безвъзмездна финансова помощ, отпусната по съфинансиран от ЕЗФРСР инвестиционен проект, е допуснал нарушение на свое договорно задължение, когато не е изпълнил някой от аспектите (в случая финансовите показатели за планирани приходи от подпомаганата дейност), които е посочил в бизнес плана към заявлението за предоставяне на финансова помощ, и този аспект е сред критериите, въз основа на които проектът е бил счетен като допустим за предоставяне на безвъзмездната помощ, това неизпълнение съставлява нередност по смисъла на чл. 71, §1 от Регламент № 1303/2013, при условие че води до съществена промяна на инвестиционния проект по смисъла на цитираната разпоредба. В процесния случай, видно от мотивната част на оспорения акт, административният орган се позовава именно на посочени от бенефициера /ползвателя на помощта/ в заявлението му за подпомагане /част от което е бизнес плана/ финансови показатели, т.е. приходи от подпомаганата дейност, които се ангажира да реализира в периода на изпълнение на бизнес плана, за които в акта се твърди, че са били предмет на оценка на етапа на кандидатстването по мярка 312 и са били основание за отпускане на помощта и сключване на договора. Това води до заключението, че позоваването на неизпълнението на заложените данни (аспекти) от бизнес плана към заявлението за подпомагане, за които административният орган твърди, че са станали основание за отпускане на подпомагането, подлежат на преценка за всеки случай съобразно фактите по случая дали водят до съществена промяна в одобрения проект. Положителното становище на компетентния орган по този въпрос (което в процесния случай е обективирано в оспорения акт) би означавало, че бенефициерът е извършил нередност, попадаща в обхвата на чл. 71, §1, б. „в“ от Регламент № 1303/2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, което води до извода, че възстановяването на помощта следва да се извърши по процедурата, регламентирана в чл. 72 и следващите от ЗУСЕСИФ, а не чрез провеждане на производство по ДОПК, което е сторено в случая. В подкрепа на този извод се позовава на формираната съдебна практика с Решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2020 г., съдът е приел че „След като е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, неправилно и в противоречие с установите по делото факти административния орган е процедирал по реда на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и на процедурата за неговото издаване е съществено. Съдебната практика, според която смешението на вида и процедурите по двата закона (ЗУСЕСИФ и АПК) е несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на административно производствените правила е формирана по оспорване на административни актове, издадени за нарушения по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. преди изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр.

51/2019, в сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ, по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция - по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт - решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия закон. При наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФ по реда на ЗУСЕСИФ.” На следващо място счита, че налагането на финансова санкция на основание несъществуваща към датата на проверката подзаконови разпоредби, и позоваването на „правилата“ като правно основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразно, и по същество - злоупотреба с право.

Сочи, че съгласно измененията в ЗПЗП, обн.ДВ, бр.51/ 28.06.2019 г., чл.27, ал.9 (нова):

„Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник"." Въз основа на тази разпоредба, са приети „Правила“, обнародвани в ДВ, бр.69/30.08.2019 г..

Съгласно ДР, пар.3, същите влизат в сила от датата на обнародването им. Ето защо, правилата нямат обратно действие, и важат само занапред - т.е. след 30.08.2019 г., а договорът на жалбоподателя е изтекъл на 23.07.2018 г. Твърди, че няма как заложените в тях изисквания към бенефициентите да се прилагат със стара дата, към 2016 г., за да се налага финансова санкция по този ред. Сочи, че не му е правена проверка за изпълнение на клаузи от новоприетите „правила“, тъй като същите не са съществували в правния мир към датата на подписване на административния договор както и към неговото прекратяване. Навежда доводи, че законът няма обратна сила, за да се вменяват нови задължения или констатират несъществуващи нередности по вече прекратен поради изтичане на срока на договора.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от процесуалния представител на ответника, в който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, отговаря на изискванията от АПК, съдържа подробна фактическа и правна обстановка, съобразен е с материалния закон и е издаден без съществени нарушение на административно производствените правила. Бенефциерът е бил уведомен за резултатите от извършената проверка на място, бил е уведомен и за откриване на производството по издаване на акта. Счита, че са неоснователни и възраженията по отношение на Правилата, въз основа на което е определен размера на подлежащата на възстановяване платена финансова помощ. Твърди, че тези правила не се вменяват нови задължения, каквито твърдения има в жалбата, а единствено се определя размерът на санкцията при установено нарушение на различни задължения, което са нормативно определени и задължени в договора с ползвателя на помощта.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Х. К. – Р.К.” се представлява от адв. П.А.В.. Моли да се да уважи подадената жалба и да се отмени обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане от ДФ „Земеделие“.

Разпечатката съдържа 18 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3981126-d1cd-463b-afa3-a8f391d6aea1