Определение № 4721 от 21.12.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4721 гр. Варна, 21.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502107 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 11551/29.07.2022 г., подадена от Н. Н. Р., чрез адв. М. Д. срещу изпълнителни действия по изп. дело № 20197180400717 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 и район на действие Окръжен съд- Варна.

В жалбата бланкетно е посочено, че се оспорват всички насрочени или проведени публични продани по делото, оценката на имуществото, насочването на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо; отстраняването от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

По съображения, че нито едно от посочените изпълнителни действия не е надлежно индивидуализирано, с Определение № 4057/01.11.2022 г. по делото на жалбоподателя са дадени указания да уточни конкретно и ясно кои изпълнителни действия обжалва чрез посочване на атакувания акт на съдебния изпълнител, а в случай, че не е постановен такъв – посочване на датата на тяхното извършване. Указано е още на страната да формулира и надлежно искане /петитум/ към съда, който да съответства на очертания с уточнението предмет на жалбата с посочване на всяко изпълнително действие, чиято отмяна се претендира.

След продължаване на предоставения срок, с молба вх. № 28883/07.12.2022 г. адв. М.

Д., в качеството си на процесуален представител на Н. Р., е заявила, че повод за жалбата са случайно видени обяви за продажба на съсобствени на жалбодателката и нейния съпруг недвижими имоти, от което следвал извода, че са проведени публични продани заради нейните задължения. Страната не помни да е връчена заповедта за изпълнение на същите, но е категорична, че никога не е връчвано възражение по чл. 414 от ГПК. Според нея липсвало каквото и да било надлежно връчване на съобщение за публична продан, оценка и насрочване на опис. Посочените обстоятелства поставяли жалбоподателката в невъзможност да индивидуализира нарушенията на ЧСИ, поради което претендира пълен преглед на всяко от възможните изпълнителни действия, който счита, че следва да бъде предшестван от опис 1 от страна на ЧСИ на всички изпълнителни действия, които са извършени по изпълнителното дело. Счита, че съдът следва да остави без приложение разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК и да извърши служебна проверка на всички изпълнителни действия. В условията на евентуалност претендира отмяна на проведените публични продани по изпълнителното дело. Формулира искане за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС относно тълкуването на разпоредби от ХОПЕС.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя.

Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви за извършените действия по изпълнителното дело.

Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20197180400717 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова е по молба на кредитора „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК **********, срещу длъжника Н. Н. Р., с приложен изпълнителен лист от 30.09.2019 г. по ЧГД 15366/2019 г. по описа на PC - Варна, за заплащане на суми в размер на 850.72 евро - главница, 503.46 евро договорна лихва, 554.42 евро - наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2019 г. до окончателното погасяване и разноски в размер на 224.66 лева.

На длъжникът Н. Н. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение на посочените суми на 30.01.2020 г. /л.126 по и.д./.

По молба от „Първа инвестиционна банка" АД е насрочен опис на възбранения ПИ 018002 за 11.03.2020 г., за което на длъжника Н. Р. е изпратена призовка за принудително изпълнение. Същата е връчена чрез „Сандроуз Холидейз"ЕООД, но без отбелязване на датата. Доколкото обаче разписката за връчване е върната в кантората на ЧСИ на 10.03.2020 г., то следва да се приеме, че посочената дата е най-късната, на която е възможно призовката е могла да бъде връчена.

На 11.03.2020 г. е извършен опис на ПИ 018002 в село Кривини, Община Долни Чифлик, на който длъжника не се е явил. В протокола е вписана и датата на предявяване на оценката - 27.03.2020 г. - 14.00 ч., за което страните се считат за редовно уведомени - по арг. на чл. 467, ал. 3 от ГПК. Възложено е на присъствалото вещо лице да изготви доклад за пазарната стойност на имота.

На 27.03.2020 г. е представено експертното заключение, същото е предявено на страните на 27.03.2020 г. Поради действащия по това време Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, срокът за оспорване на заключението по чл. 468, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 29.05.2020 г. След отпадане на ограниченията, предвидени в ЗМДВИП, с протокол от 08.07.2020 г. е определена пазарна стойност на имота и начална цена, след което е насрочена първа публична продан за периода от 17.07.2020 г. до 17.08.2020 г., при начална тръжна цена в размер на 720 лв. за идеална част от имота.

В последния ден на проданта - 17.08.2020 г. е постъпила молба от „Първа инвестиционна банка" АД, в която същия е поискал насрочената публична продан да бъде спряна.

На 29.03.2022 г. е депозирана нова молба от взискателя, с която същият е посикал да бъде извършена публична продан на имота. Производството е възобновено и с протокол от 31.05.2022 е насрочена публична продан на имота при същата начална тръжна цена - 720 лв.

Проданта е насрочена за периода от 13.06.2022 г. до 13.07.2022 г., отваряне на наддавателните предложения - 14.07.2022 г. Тъй като не са били подадени такива, проданта е обявена за нестанала. Взискателят е поискал насрочването на нова продан и същата е насрочена за периода от 20.09.2022 г. до 20.10.2022 г., при начална тръжна цена за имота в 2 размер на 648 лева.

С оглед релевираните от жалбоподателя оспорвания и наведените от него с жалбата и уточнителната молба възражения и твърдения, и при така установената хронология на извършените изпълнителни действия в хода на изпълнителното дело, съдът намира подадената жалба за недопустима по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, страната не е изпълнила дадените с

Определение № 4057/01.11.2022 г. по делото указания да уточни конкретно и ясно кои изпълнителни действия обжалва като формулира надлежно искане към съда съобразно изложеното уточнение, което представлява самостоятелно основание по чл. 436, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 262 от ГПК за недопустимост за разглеждането ѝ по същество.

От съществено значение обаче за извода на съда в посочения смисъл е, че при липса на конкретно посочване на обжалваните изпълнителни действия е невъзможно да бъде определен предмета на подадената жалба, респективно този на производството по чл. 435 от ГПК, с оглед лимитативното изброяване на изпълнителните действия, които подлежат на обжалване, сроковете, в които същите могат да бъдат оспорени и лицата, които са легитимирани да го сторят.

Производството по обжалване действията на ЧСИ по гл. XXXII от ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач и трети лица.

С действащия процесуален закон законодателят изрично е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от изначално определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Съдът не само, че не е длъжен да извърши служебна проверка за законосъобразността на всички изпълнителни действия по делото, но тази негова компетентност, с оглед диспозитивното начало в съдебния процес, освен от гореизброените положителни и отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството, е ограничен още и от конкретното индивидуализиране на обжалваните действия и отправеното към него надлежно искане за тяхната отмяна в петитума на жалбата.

С уточнителната молба от 07.12.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателката в условията на евентуалност, ако не бъде извършена служебна проверка на всички изпълнителни действия, поддържа искане за отмяна на проведените в рамките на изпълнителното дело публични продани. Както вече беше изложено по изпълнителното дело не е налице успешно проведена публична продан, като съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК може да се обжалва единствено постановлението за възлагане само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Нестаналата публична продан или насрочването на такава не представлява годен предмет на обжалване в производството по чл. 435 от ГПК, поради което жалбата и в посочената част се явява недопустима.

Само за пълнота на обосновката, макар и с уточнителната молба да не се поддържат искане за отмяна на бланкетно изброените изпълнителни действия в жалбата, инициирала настоящото производство, следва да се посочи, че подлежащите на обжалване от длъжника изпълнителни действия и конкретните основания, на които същите могат да бъдат 3 оспорвани са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Това са 1.) постановлението за глоба; 2.) насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.) отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.) отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имуществото; 5.) определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на ГПК; 6.) отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7.) разноските по изпълнението.

В настоящия случай по изпълнителното дело не се установява извършването на което и да е от бланкетно изброените изпълнителни действия, по отношение на които не е формулиран дори петитум за тяхната отмяна, поради което жалбата се явява лишена от предмет и следва да бъде оставена без разглеждане и на това самостоятелно основание.

Искането за отправяне на преюдициално запитване от страна на жалбоподателката подлежи на отхвърляне, тъй като с него се иска тълкуване на разпоредби от ХОПЕС в хипотеза, попадаща извън приложното поле на Правото на ЕС, и при липса на посочена връзка с друга приложима правна норма от европейското право. Не е посочен националният закон, чиято неприложимост поради противоречие с разпоредбите на ХОПЕС се твърди, като в конкретния случай съдът намира, че предпоставките за оставяне без разглеждане на жалбата на страната са свързани с непосочването на конкретните действия, които тя обжалва, а не с наведените от нея доводи за съществуване на разпоредби във вътрешното право, които позволяват пълна безконтролност на действията на съдебния изпълнител, поради което искането тълкуване няма връзка с предмета на спора. Посоченото основание се явява допълнителна предпоставка за неговото отхвърляне, като в посочения смисъл е и практиката на СЕС, обективирана например в решения по дела C‑614/14 и C‑564/19.