Решение № 585 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300501017 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалби (вх. № 26208/25,03,2026 г. и вх. № 32314/17,04,2026 г. по описа на ЧСИ) от Р. Т. П., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20168210401498 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС; против действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, както следва: 1/ обявяване на оценка на недвижим имот – жилище, представляващ СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, във връзка с извършен на 15,05,2025 г. опис на същия; 2/ насрочване на първа публична продан на описания по-горе недвижим имот, която да се проведе в периода от 28,04,2026 г. до 28,05,2026 г.

Жалбоподателят твърди, че в хода на изпълнителното производство (на 26,06,2025 г.) е извършена делба между притежавани от него в съсобственост с трето за изпълнението лице два недвижими имота – жилища, по силата на която в дял на съделителя й е поставено правото на собственост върху СОС с идентификатор ***, а в дял на длъжникажалбоподател е поставено правото на собственост върху процесния СОС с идентификатор ***. Така понастоящем процесното жилище е 1 единствено за длъжника и неговото семейство и поради това – несеквестируемо. С оглед на това жалбоподателят счита, че насочването на принудителното изпълнение срещу това жилище е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, поради което иска от съда да отмени обжалваните действия на съдебния изпълнител. Евентуално – ако се приеме, че на взискателя е непротивопоставима извършената след вписване на възбраните делба от 26,06,2025 г., жалбоподателят претендира да бъде отменена насрочената публична продан по отношение на придобитата с тази делба 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

С жалбата е предявено и обезпечително искане за спиране принудителното изпълнение по отношение на насрочената публична продан на СОС с идентификатор ***.

Взискателят в изпълнителното производство – „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; заявява становище за частична недопустимост на жалбата – по отношение несеквестируемостта на притежаваната от длъжника преди възбраната 1/2 идеална част от процесното жилище, тъй като този въпрос е разрешен с влязло в сила решение № 937/16,07,2025 г., постановено по гр. д.

№ 1944/2025 г. на ПОС.

По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като длъжникът се е разпоредил с едно от двете си жилища и по този начин сам се е лишил от дадената му от чл. 444 т. 7 защита срещу осребряване на жилището му, останало единствено. При условията на евентуалност взискателя счита, че жалбата е неоснователна за 1/2 ид. част от имота, тъй като към деня на възбраната длъжникът я е притежавал заедно с идеална част от друг имот, и извършената след възбраната делба е непротивопоставима и недействителна по отношение на взискателя.

Съдебният изпълнител изразява становище за частична недопустимост на жалбата в частта, с която се иска да бъде отменено „обявяване“ на оценката на описания недвижим имот.

По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като към датата на налагане на възбраната (през 2016 г.) длъжникът е притежавал идеални части от две жилища. Чрез извършената през 2025 г. делба се е разпоредил с притежаваната от него (и възбранена) идеална част от едното от тях, срещу което е получил в собственост останалата част от другото жилище, и това 2 разпореждане е недействително спрямо взискателя (по силата на чл. 452 от ГПК). Поради това длъжникът не може да се ползва от защита, породена от собственото му разпореждане, извършено в нарушение на наложената възбрана.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, то е образувано по молба от 26,08,2016 г., предявена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; и приложени към нея Заповед № 634/02,08,2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 1317/2016 г. на РС Асеновград. Предмет на изпълнение са парични вземания срещу солидарни длъжници: „МЕЛНИЦА – Н. П.“ ООД, ЕИК 8253810155; Г. Б. П., ЕГН **********; Н. Б. П., ЕГН

**********; Р. Т. П., ЕГН **********; и Й. Г. Л., ЕГН ***. По искане на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижими имоти на длъжниците.

Конкретно за длъжника-жалбоподател:

С разпореждане на ЧСИ след образуване на изпълнителното дело – през м. септември 2016 г., е вписана възбрана върху притежаваните от длъжника П. идеални части от две жилища: 1/ 1/2 идеална част от СОС с идентификатор *** (с кратък № 108.1.3) и 2/ СОС с идентификатор *** (с кратък № 109.1.3). Същите длъжникът П. притежава в съсобственост с нейния брат В. П. – трето за изпълнителното производство лице.

По искане на взискателя през 2025 г. е извършен опис на двете жилища. Описите са обжалвани както от длъжника, така и от неговия съсобственик. Жалбата на длъжника се отнася до описа на процесното жилище и се основава на възражение за нарушение на несеквестируемостта.

Същата е отхвърлена (с влязло в сила решение № 937/16,07,2025 г. по в. гр. д.

№ 1944/2025 г.), като е прието, че жилището не е единствено за длъжника, доколкото той притежава идеални части от две жилища, поради което принудителното изпълнение не е незаконосъобразно.

В хода на производството по посочената жалба между длъжника е неговия съсобственик е извършена (с нотариален акт № ** г., вписан в СВ Асеновград с Акт № ** г.) доброволна делба на посочените две жилища. По 3 силата на същата в дял на третото за изпълнителното производство лице лице е поставено правото на собственост върху единия имот – СОС с кратък № 109.1.3, а в дял на длъжника П. – правото на собственост върху втория имот – СОС с кратък № 108.1.3. Извършената делба има правните последици на замяна – длъжникът се е разпоредил с притежаваната от него 1/2 идеална част от едното жилище, срещу което е придобил останалата 1/2 ид. част от второто жилище – процесното.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 24,07,2025 г. е наложена възбрана и върху новопридобитата от длъжника 1/2 ид. част от процесния имот. С молба от 12,02,2026 г. взискателят е поискал насрочване на публична продан на притежавания от П. СОС с кратък № 108.1.3. Във връзка с това съдебният изпълнител е възложил на вещо лице да определи стойността му и впоследствие е уведомил длъжника за оценката на имота.

С Протокол от 07,04,2026 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на цялото жилище, представляващо СОС с идентификатор *** (не се спори, че това е жилището, в което длъжникът живее, заедно със семейството си).

Предмет на обжалване от длъжника са уведомлението за извършената оценка на имота и разпореждането за насрочване на публична продан на целия притежаван от него жилищен имот.

1/ По отношение жалбата срещу съобщаването на изготвената от вещото лице оценка на имота:

Жалбоподателят не сочи възражения срещу размера на определената оценка на имота. Оплакванията му се отнасят до „обявяване на оценка“ самото извършване на оценка като част от процедурата по принудително изпълнение срещу недвижимия имот. Този акт на съдебния изпълнител не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

2/ По отношение жалбата срещу разпореждането за насрочване на публична продан:

Въпросът за несеквестируемостта на определено недвижимо имущество се решава в производството по чл. 435, ал. 2 от ГПК към момента на конкретното изпълнително действие, дало основание за жалбата, а не 4 въобще. Обжалваното действие определя релевантния за несеквестируемостта момент при произнасянето на съда и няма пречка за ново произнасяне с решение по чл. 435, ал. 2 ГПК, ако обстоятелствата в тази връзка са се променили и правото на жалба е упражнено допустимо. Ето защо, дори веднъж да е прието, че дадено имущество е секвестируемо, или обратно, че е било единствено жилище на длъжника към определен момент, е възможно (дори необходимо) да се даде различно решение на същия въпрос, (по съдебен ред включително), когато принудителното изпълнение не е било реализирано и принудителни действия се предприемат отново в последващ момент, по същото или друго изпълнително дело. (решение № 14 от 09.04.2013 г. по гр. д.

№ 712/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

В случая длъжникът е упражнил правото си на жалба с възражение за несеквестируемост на имота по повод извършения опис на същия. Но към датата на обжалваното сега разпореждане за насрочване на публична продан се е осъществило ново обстоятелство – посоченият по-горе договор за доброволна делба. Поради това, въпреки постановеното в същото изпълнително производство решение № 937/16,07,2025 г. по в. гр. д. № 1944/2025 г. на ПОС, жалбата в тази й част следва да се приеме за допустима и да се разгледа по същество:

Разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД въвежда правилото, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи изпълнението. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания.

Тази възможност на кредитора (взискателя) е ограничена от нормата на чл. 444 от ГПК, въвеждаща забрана за осребряване на определени имущества на длъжника. Целта й е да се гарантира, че принудата върху длъжника ще се осъществи в такива рамки, че да не се застраши 5 съществуването му и възможността той и семейството му да преживява нормално за в бъдеще. Според разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, когато нито той, нито друг от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Наличието на предпоставките за приложимост на несеквестируемостта, се преценяват към момента на налагане на възбраната, както и към последващия момент, в който се пристъпва към изпълнение.

Възбраната цели да определи или да задържи даден имот в патримониума на длъжника с цел удовлетворяване на взискателя от неговата цена. Затова разпоредбата на чл. 451 от ГПК предвижда, че от момента на налагане на възбраната длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота, а нормата на чл. 452 от ГПК предвижда, че извършените от длъжника разпореждания с имота след вписване на възбраната са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Според трайно установената практика на ВКС, когато длъжникът се разпореди със свое несеквестируемо имущество, той сам се лишава от защитата на чл. 444 т. 7 от ГПК и несеквестируемостта на същото отпада (отпада по отношение на отчужденото имущество, от което длъжникът е преценил, че не се нуждае).

В случая, както се посочи, към датата на налагане на възбраната през 2016 г. длъжникът П. притежава по 1/2 идеални части от две жилища.

Следователно взискателят би могъл да насочи изпълнението към всяко от тях – едното би могъл да осребри, а другото ще остане под защитата на чл. 444 т. 7 от ГПК. От момента, в който взискателят упражни правото си на избор и насочи изпълнението срещу едно от двете жилища, другото, останало единствено за длъжника, ще се приеме за несеквестируемо.

Чрез доброволната делба, извършена след вписване на възбраните, длъжникът се е разпоредил с правата си върху едното от жилищата, като в замяна е придобил останалата 1/2 идеална част от другото жилище, и така то е останало единствено за него. Извършеното от длъжника разпореждане с правата му върху едно от двете жилища има за последица ограничаване правата на кредитора, тъй като го лишава от възможността да избере с кое имущество да осъществи изпълнение на вземането си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД. Срещу тези неблагоприятни последици 6 взискателят е защитен от предвидената в чл. 452 от ГПК –относителна недействителност, настъпваща по силата на закона, на която взискателят и присъединените кредитори могат да се позоват в изпълнителното производство. В такъв случай сключените сделки, които на общо основание са действителни между страните, не могат да бъдат противопоставени на взискателя и спрямо него се счита, че прехвърляне не е извършено.