Решение № 533 от 15.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Монтана, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630100578 по описа за 2024 година

Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ,,.....‘‘ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:

....... е предявил срещу ответницата Й. К. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... обективно съединени установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца към ответницата произтичащи от Договор за потребителски кредит № ..... г., цедиран от кредитора ,,..... в полза на ,,....., ЕИК: ..... по силата на подписано на 10.08.2020 г. Приложени № 1 Към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. на осн. чл. 99 от ЗЗД, както следва:

-1 ...... лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начислена за периода от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- ...... лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 06.07.2019 г. до 27.12.2023 г.;

Претендира деловодни разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба чрез пълномощник, в който оспорва исковете. Направени са доказателствени искания. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да присъди деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на 1 закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.

Разгледани по същество: искът за главница е изцяло основателен, а за мораторна лихва-неоснователен в цялост.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице И. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото.

На първо място съдът следва да отбележи, че възражението, направено в писмения отговор, че по гр.д. № 2049/2022 г. спорът вече е решен по същество от съда и настоящото дело е повторно заведено не отговаря на истината, тъй като по посоченото дело производството е прекратено с определение, а не е разглеждано по същество.

Видно е от приложените към исковата молба писмени доказателства: налице е сключен Договор за потребителски кредит № ..... г., между кредитора ,,.... и кредитополучателя Й. К. Г. при следните параметри по кредита:

Размер на кредита за потребителски кредит:.... лв.;

Застрахователна премия- ..... лв.;

Брой погасителни вноски: 60 броя в размер от по ..... лв.;

Обща стойност на плащанията: ..... лв.;

Годишен процент на разходите/ГПР/: 34,39%;

Годишен лихвен процент/ГЛП/: 28,09%.

Вземането на

,,.....‘‘ към ответницата надлежно е прехвърлено/цедирано/ на ,,......‘‘ЕАД, за което са приложени писмени доказателства. На ответницата е изпратено по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД уведомление чрез уведомително писмо, приложено към исковата молба при изпълнение на процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК.

Видно е от изготвената СИЕ на вещото лице И., която съдът изцяло кредитира, като компетентно и обосновано дадена:

Размерът на неизплатената главница по договора за кредит е 1 ...... лв.;

2

Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата, за посочения в исковата молба период е ..... лв.;

Сумата, предмет на процесния договор за кредит е усвоена по банков път на дата 22.12.2015 г.

Съдът, при своята служебна проверка, която извършва по реда на чл. 7, ал.3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи както и относно за основания за недействителност на договора, намира следното: ГПР по кредита не надвишава допустимия размер, посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК от 5 пъти размера на законната лихва; ГЛП не надвишава тройния размер на законната лихва; договорът е редовен от външна страна, съдържа изискуемите реквизити, подписан е от страните; видно е обаче от приложения погасителен план по Договора, че същият е непълен и неясен: посочена е само общо дължимата месечно сума от ..... лв. и падежа, но не и компонентите, от които се състои вноската, съгласно изискванията, респективно колко е паричния размер на всеки от компонентите. Това също така означава, че не е спазено изискването договорът за кредит да е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Предвид горното, съдът намира, че процесният Договор за потребителски кредит № ..... г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Поради изложеното и съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита/главницата/, а не дължи лихва или други разходи по кредита.

Водим от горното, съдът намира, че от така предявените от ,,......‘‘ЕАД гр.София срещу ответницата Й. Кръстева Г. обективно кумулативно съединени установителни искове: искът за главница е изцяло основателен и следва да се уважи, а искът за мораторна лихва като изцяло неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне от съда.

При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и в заповедното производство- съразмерно с уважената част.

На следващо място на осн. чл. 38, ал.2 от ГПК адв. Н. В., осъществила безплатно процесуално представителство на ответницата по делото, следва да 3 получи адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,......‘‘ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:гр......, ...... КЪМ Й. К. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... по Договор за потребителски кредит № ..... г., сключен между: кредитора ,,..... и кредитополучателя Й. К. Г., ЕГН **********, както следва:

-1 ...... лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начислена за периода от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за ...... лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 06.07.2019 г. до 27.12.2023 г.като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Й. К. Г., ЕГН ********** с адрес:

..... ДА ЗАПЛАТИ на ,,......‘‘ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:гр......, ...... сумата от общо ..... лв. деловодни разноски по гр.д.№ 578/2024 г. по описа на РС-Монтана, както и общо .....в. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№ 2877/2023 г. по описа на РС-Монтана- съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.

,,......‘‘ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:гр......, ...... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. В. от .... с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение от ..... лв. съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4