Решение № 89 от 29.04.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. С. , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500094 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ от Ю.С. М., чрез а.В. Емирски срещу решение № 20133/ 02.11.2020 г. по гр.д. № 102/2020 г.по описа на районен съд Златоград в частта, с която на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът Ю. М. е осъден да заплати на ищеца П. П.ов сумата 1 304, 42 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 08.10.2019 г. до окончателното и изплащане, в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът Ю.

М. е осъден да заплати на ищеца П. П.ов сумата 452, 54 лева представляващи обезщетение за забава за периода 08.10.2016 г. — 08.10.2019 г., както и в съответната част за разноските.Намира ,че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и явно необосновано. Моли съда да обърне внимание, че за да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че е налице валидно сключен договор за заем на парична сума в размер на 1700 лева между ищеца П. П.ов, като заемодател и ответника Ю. М., като заемополучател, като сделката е действителна и не е доказан порок във волята на страните или на елемент от самата сделка.Намира ,че този извод на съда е незаконосъобразен и необоснован.Твърди ,че ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно заемно правоотношение по посочения договор за наем, в каквато насока е разпределена доказателствената тежест от съда с определение за насрочване на делото, в което е инкорпориран и проекта за доклад, приет в открито 1 заседание без забележки от страните.Основният аргумент на съда да приеме, че е налице валидно заемно правоотношение с посоченият РКО от 31.10.2014 г., в който заемодателят П.ов нарежда на главния счетоводител да предаде на Ю. М. сумата 1700 лева, като документът служи като разписка за получената сума предвид реалния характер на договора за заем на парична сума.Сочи ,че в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. ответникът уточнил изрично, че подписа в РКО е на Ю. М.. но е положен преди да бъде изписан горният текст. В тази връзка му било указно, че ответника носи доказателствена тежест за установяване на твърдяното възражение, за което поискал съответна експертиза, която да установи има ли разлика във времево отношение между положения подпис от ответника М. и изписването на текста в РКО. Искането на ответника било оставено без уважение, тъй като според съда е невъзможно вещо лице да даде отговор на поставения въпрос. В тази връзка неоснователно е посочено, че искането им е преклудирано, както че с отговора на исковата молба се „оспорва единствено самоличността на лицето подписало се в графа „получател'" Твърди ,че в определението от 11.09.2020 г. за насрочване на делото е указано на ответника да уточни дали оспорва истинността на РКО в частта относно авторството на подписа в графа получател, което е направено от ответника видно от протокол за о.с.з. от 30.09.2020 г. Счита, че това е съществено нарушение на процесуалните правила довело до неустановяване на релевантни факти и правоотношения по твърдения договор за наем обусловили и грешните правни изводи на съда.Съдебно графологична/почеркова/техническа/или химическа експертиза от вещо лице специалист в съответната област, чрез анализ и оценка на оригиналния РКО, използвайки методиката на технико-криминалистичната експертиза на изследване на документи, включваща в себе си комплекс от визуални и микроскопски методи и средства, както и физически, химически, фотографски и др. методи и свързаните с тях технически средства,намира ,че би могла да установи с голяма вероятност възражението му за разлика във времево отношение на положения подпис и изписания по-горе текст, което да обуслови и основателността на твърдения договор за заем.Установява ,че свидетелски показания не е искал, тъй като няма такива свидетели, които да установят, че са подписвани празни документи от ответника М., които в последствие са попълвани.Счита ,че представения РКО не доказва реалното предаване, респективно получаване на сумата от заемополучателя, тъй като евентуалните вътрешни (мандатни) отношения между наредителя (ръководителя П. П.ов) и лицето, което следва да плати (касиер) са ирелевантни за доказването на твърдения договор за заем. Намира ,че подписа за главен счетоводител не означава реалното предаване на сумата, а получаване на нареждане от ръководителя за такова предава, което реално следва да се направи от касиер. Подпис на касиер в РКО, който да е броил, т.е. предал физически и реално сумата, няма. В РКО няма и посочено основание за предаване на сумата, макар и да се твърди, че писменият договор и РКО са от една и съща дата, което да е потвърждения на сключения договор за заем.Моли съда да обърне внимание ,че в графата за получена сума нито е посочен нейният размер, нито е идентифицирано лицето, което се 2 твърди да е получило сумата. По тази причина посоченият документ, ако и да носи подпис на ответника в графата получил сумата, не разполага с така наречената формална доказателствена сила, тъй като липсва текст върху подписа. Счита ,че това е така, защото формалната доказателствена сила се отнася, както до факта на писменото изявление, така и до неговото авторство.

Счита ,че ако липсва някоя от кумулативните предпоставки документът няма доказателствена сила. В тази връзка е направил възражение за разлика във времево отношение на подписа на ответника и изписването на текста, при все липсата на посочено основание в РКО и подпис в графа „Броил сумата”.

Счита ,че това възражение не е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания акт. Видно е, че от представения РКО не може да се направи извод, че предаването на паричната сума е направено по силата на твърдяното заемно правоотношение, както и наличие на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за заем и условията за неговото връщане.

По отношение на възраженията им за нищожност на твърдения договор за заем сочи ,че са описали подробно действителните отношения между страните, представили са писмени доказателства в тази връзка, които не са приети от съда, тъй като са неотносими към предмета на делото и не съставляват обратен документ или начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, които да обусловят и поисканите от тях двама свидетели за установяване на симулативната сделка, а именно - копие от свидетелство за регистрация — част II за товарен автомобил тип влекач марка „Скания”, модел „Р480ЛА”, с per. № СМ **** АМ; Анекс към трудов договор с „П.ОВ И.” ООД ,регламентиращ задължителните почивки на водачите в международния автомобилен транспорт - 2 бр.; Международни товарителници (CMR) с превозвач „П.ОВ И.' ООД - 4 бр. Твърди ,че е оставено без уважение искането и м на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено дружеството „П.ОВ И.” ООД, ЕИК 201780719 да предостави копие на описаните в отговора документи, включително фактура № 571 от 07.11.2014 г. на стойност 1900 евро; фактура № 579 от 18.11.2014 г. на стойност 1950 евро; фактура № 586 от 26.11.2014 г. на стойност 1400 евро, обосновани с твърденията им за симулация, включително на процесния договор за заем, както и на евентуалното ни възражение за прихващане на „заетата” сума.Първоинстанционният съд е приел, че ответника иска да установи абсолютния характер на процесния договор за заем с други относително симулативни сделки, сключени между ответника и трето неучастващо по делото лице и прикриващи действителните отношения между тях.Моли съда да обърне внимание ,че още с отговора на исковата молба е заявил, че доказателство за симулативния характер на посочения договор е и представения разходен касов ордер, с който управителят на фирмата „П.ОВ И.” ООД, като физическо лице нарежда и главния счетоводител приема „да се брои на Ю.С. М. сумата 1700 лева”. Макар и посочен, като физическо лице в договора на наем, както и факта, че заемната сумата ще бъде предадена с РКО, изписването на името на физическото лице П. П.ов, като заявител върху РКО до главен счетоводител ,счита ,че не е невъзможно, освен ако е търговец по занятие, едно физическо лице да разполага с главен счетоводител и касиер.

3

Сочи ,че практиката показва, че едно физическо лице предава сумата с обикновена разписка, като в повечето случаи дори самият писмен договор служи като разписка за предадената респективно получена в заем сума.Счита ,че не е невъзможно или пък недопустимо установяването на абсолютния характер на твърдения договор за заем с други симулативни сделки (верига от сделки), сключени между ответника и трето неучастващо по делото лице, чийто управител е ищецът по делото и прикриващи действителните отношения между тях. Сочи ,че макар и трето неучастващо по делото лице „П.ОВ И.” ООД действа чрез своя управител П. П.ов, който е и твърденият заемодател по посочения договор за заем. Моли съда да обърне внимание че с отговора на исковата молба е оспорена достоверността на датата на твърдения договор за заем, както и на представения РКО. Съображения в тази връзка в обжалвания акт не са изложени.Сочи ,че в обжалвания акт районният съд не е обсъдил всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на ответната страна, всички представени по делото писмени доказателства респективно – установяващите се от тях релевантни за спора обстоятелства и по този начин не е изяснил действителните отношения между страните въз основа, на които да формира крайния си извод за основателността или неоснователността на предявената по делото искова претенция.С оглед на изложеното счита, че ищца не доказва, при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно заемно правоотношение и качеството му на заемодател по него.Поради това моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни с всички произтичащи от това законни последици.Претендира разноски за настоящото производство в това число и адв. Възнаграждение .

В законният срок е постъпил писмен отговор от П. Х. П.ов,чрез адв.Г. Г.ев който намира ,че обжалваното решение е правилно,подробно и задълбочено мотивирано, изцяло съобразено с материалния закон и процесуалните правила.Счита ,че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна и недоказана .Във въззивна жалба вх.№185/25.01.2021 год.,ответника твърди, че „решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,както и явно необосновано", като по същество коментира действия на съда отнасящи се към процесуалните норми, но не излага нито един аргумент в подкрепа на тезата си за нарушени норми на материалния закон. В тази връзка, като нарушени процесуални норми, ответникъ т коментира отказа на съда да назначи съдебно-графологична експертиза със задача да установи последователността на полагане на подписа М. от една страна и останалия ръкописен текст от друга върху представеният и приет като писмено доказателство РКО № 1/31.10.2014 г.Моли съда да обърне внимание ,че в решението си, съдебния състав на районен съд гр.Златоград изключително подробно и аргументирано мотивира отказа си, а именно, че първо „не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, които да установят подписването на непопълнена разписка (РКО)", второ налице е „обективната невъзможност този факт да бъде 4 установен, в това число и със специални експертни познания." и трето това доказателственото искане е въведено едва в проведеното открито съдебно заседание , поради което е и преклудирано." Счита ,че от страна на ответника,сега жалбоподател не са изложени съображения в коя част мотивите на съда противоречат на закона и по конкретно относно извода,че е обективно невъзможно дори със специалните знания и умения на експерт графолог да бъде установена последователността на полагане на подписа М., поради което намира че подадената въззивна жалба Вх.№185/25.01.2021 год. е необоснована и недоказана.Счита ,че идентични по своята недоказаност са и останалите аргументи във въззивната жалба.Поради това намира ,че постановеното решение №20133/02.11.2020 г.,по гр.дело №102/2020г.по описа на районен съд Златоград е правилно и законосъобразно,а подадената от ответната страна въззивна жалба Вх.№185/25.01.2021 год. е необоснована и недоказана,поради което моли въззивният съд да постановите решение, по силата на което постановеното решение да бъде оставено в сила,а депозираната срещу него жалба оставена без уважение.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.