Решение № 22484 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22484 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110143475 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................. е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ................... за сумата от 973,32 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ................. ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК – 20.05.2025 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 368,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 19.05.2025 г. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът ................. твърди, че по договор за застраховка „Каско”, застрахователна полица № ..............., е заплатил на застрахования, респ. на сервиза извършил ремонта, сума в размер 2779,66 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на т.а. марка ....................., настъпили в резултат от ПТП на 13.10.2020 г. в ..............., за което при ищеца била образувана щета № ................. Виновен за ПТП бил водачът на МПС марка ............... с рег. № .............., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца, с покана получена от ответника на 21.10.2020 г., регресна претенция за платено застрахователно обезщетение в размер 2794,66 1 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), като на 31.12.2020 г. заплатил на ищеца чрез прихващане сума в размер 1821,34 лв. и останал задължен за сумата от 973,32 лв. Ищецът претендира и сумата от 368,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 19.05.2025 г.

Моли съда да признае за установени вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29381/2025 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендира разноски.

Ответникът ................... в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност за т.а. марка ...................., валидна към датата на ПТП. Не оспорва настъпването на твърдяното от ищеца ПТП при посочения в исковата молба механизъм, както и вината на застрахования при него водач. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и вреда „огледало странично дясно“, както и разходите, свързани с този детайл. Счита, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение на причинно-следствената връзка между ПТП и вредите и размера на вредите, са обявени за безспорни и с това, ненуждаещи се от доказване, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. За безспорно и с това ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че ответникът е извършил плащане по щетата в размер 1821,34 лв.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане, както и налице ли е причинно-следствената връзка между ПТП и вреда „огледало странично дясно“.

За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на 2 вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978 г. на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че щетите на т.а. марка ..................... се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Вещото лице е категорично, че увреждането на дясното странично огледало на т.а. марка ..................... отговаря на полученото при процесното ПТП съприкосновение със задната дясна габаритна площ на бус марка .....................

Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на т.а. марка ....................., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3230,71 лв., а с включени ликвидационни разноски възлиза на 3245,71 лв. Съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки събрания по делото доказателствен материал.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 2779,66 лв. На основание чл.

411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 2794,66 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 1821,34 лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от 973,32 лв. следва да бъде уважен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

3

Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса обезщетение. Не е спорно по делото, а и видно от приетата по делото писмо-покана (л. 21-22) ответникът е получил регресната покана на ищеца, заедно с всички относими към регреса документи, на 21.10.2020 г. Ищецът претендира лихва за забава от по-късна дата – 19.05.2022 г. до 19.05.2025 г., чийто размер, определен по реда на чл.

162 ГПК е за сумата от 368,25 лв., с оглед на което искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 76,83 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 573,17 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ..............., дължи на ...................., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29381/2025 г. по описа на СРС, 119 състав, както следва:

– на основание чл. 411 КЗ сумата от 973,32 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на т.а. марка ....................., настъпили в резултат от ПТП на 13.10.2020 г. в ............... , ведно със законната лихва от 20.05.2025 г. до погасяването;

– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 368,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 19.05.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ............... да заплати на ...................., сумата от 76,83 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29381/2025 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 573,17 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5