Решение № 1603 от 03.01.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.ева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Г.ева Въззивно гражданско дело № 20211000500187 по описа за 2021 година

САС е сезиран с иск, основан на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, предявен от М. А. К. срещу Ц. С., обективно съединен с иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу съпрузите Т. и Г. Т..

В исковата молба се твърди че ищцата била собственик на имот, придобит с нотариален акт № 097, по н.д. 81/05 г. и такъв, придобит с н.а. 75/н.д. 617/06 г.

На 30.06.11 г. имотите, описани в нотариалните актове, били продадени от пълномощник на ищцата – П. И. (не е страна в процеса) на Ц. С. за сумата 18 000 лв.

При съотнасяне към данъчна оценка от 85 174.90 лв. към момента на продажбата, ищцата счита, че е злоупотребено с доверието й, като продажната цена е пет пъти пониска от данъчната оценка. Това обосновава явната неизгодност на сделката.

С решение по касационно дело 3796/19 г. по описа на ВКС предявената претенция е квалифицирана по чл. 40 ЗЗД, като на въззивния съд са дадени указания да изследва наличието на относителна недействителност на сделката, сключена между пълномощника П. И. и приобретателя Ц. С. спрямо ищцата.

Според исковата молба С. продал имота на вторите двама ответници, които го владеят понастоящем.

Твърденията на ищцата са, че поради нищожност на първата сделка – с Ц. С., втората такава, по която приобретатели са семейство Т., не е породила вещноправен прехвърлителен ефект и настоящите владелци на имота са такива без правно основание. Моли след установяване принадлежността на правото на собственост за ищцата, Т. и Г. Т. да бъдат осъдени да й предадат владението на имота и сезира съда с обективно съединен иск и с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата 130 000 лв.

Въззивникът - ответник Ц. С. се домогва да установи, че между него и живеещите на съпружески начала М. К. (ищца) и П. И. (пълномощник на ищцата на 1 базата на общо пълномощно, предоставящо му власт да продаде имотите комуто прецени при условия, каквито счете за целесъобразни) е имало поредица от правоотношения, като след продажбата на имота на семейство Т. собственичката М. К. е получила допълнителна продажна цена.

Поради това няма сговаряне на пълномощник и приобретател във вреда на упълномощителката и на това основание сделката не е относително недействителна.

Въззивниците ответници Т. и Г. Т. поддържат, че липсата на сговор за увреждане на ищцата обосновава валидна продажба от приобретателя Ц. С. на тях, а на това основание искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Ищцата е прехвърлила правото на собственост, а същото е надлежно придобито от сем. Т.

Съобразно указанията на ВКС САС е разпределил доказателствената тежест в процеса и е приел, че поради новоприетата правна квалификация за страните не са настъпили доказателствени преклузии. На тази база в производството пред настоящия въззивен състав са разпитани свидетели на всяка от страните.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.

Неучастието в процеса на пълномощника П. И. не опорочава първоинстанционното производство. С Решение № 372 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 1266/2011 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че участието на пълномощника по иск с правно основание чл. 40 ЗЗД не е нужно, защото пълномощникът не е страна по атакуваната сделка, а изразява само изявената от упълномощителя воля в упълномощителната сделка. При предявяването на иска от упълномощителя, другата страна по материалното правоотношение и пълномощникът не са задължителни другари в процеса.

САС дължи произнасяне с оглед наличните по делото и новосъбраните доказателства с оглед правната квалификация, указана като съответстваща на търсената защита, и според твърденията на страните.

Въз основа доводите на страните, указанията на ВКС и материалите по делото, САС приема за установено следното:

С признание на ищцата се доказва заявеното от ответника С. обстоятелство, че ищцата и пълномощникът й И. живеели на съпружеска начала. Това се потвърждава и с показанията на свидетелката А. К. (л. 52) и обяснява съдържанието на приложеното на с. 34 от първоинстанционното дело пълномощно, даващо власт на И. да продаде имотите, описани в пълномощното (предмет на оспорваната сделка) „на цена, каквато намери за добре, при условия на договор по негова преценка“.

В проведено на 12.10.22 г. съдебно заседание е разпитана свидетелката на ответниците В. В. – брокер в агенция „Явлена“, посредник за продажба на имота на сем. Т.. Свидетелката помни, че в офиса на „Явлена“ дошъл П. И. и обявил за продажба апартамент, идентичен с описания в исковата молба. При преглед на документите брокерката установила, че И. не е собственик на имота и попитала защо той (И.) иска да обяви продажбата. Получила отговор, че собственикът – Ц. С. ще се яви допълнително, за да сключи възлагателен договор с „Явлена“. П. и съпругата му, М., били наематели на имота (по договор с Ц. С. като наемодател) и били поели ангажимент да намерят подходящи продавачи. П. И. разказал, че двамата, със съпругата му, имали нужда от пари, Ц. им услужил и придобил имота на ниска цена.

Страните били съгласни със следваща продажба да се получи действителната цена и така да уредят отношенията си. Дословно на с.50 свидетелката заявява, че е чула от П.

И. думите: „Ц. е наш приятел, помогна ни и ние му прехвърлихме апартамента. И той ни даде сега време да го продадем спокойно, на пазарни нива, за да си получим 2 разликата“. Между „Явлена“ и Ц. бил подписан договор за посредничество, на чиято база били насрочвани огледи. Снимките, огледите и цялостната продажба се организирали от П. И.. При огледите присъствал или само П., или били той и съпругата му. Огледите се насрочвали вечер, след работно време. Свидетелката не може да е сигурна дали лицето, възприемано като съпруга на П. при огледите, е идентично с ищцата, която се намира в съдебната зала. Обявата за имота стояла 4-5 месеца във в.

„Позвънете“, в сайтовете „Имот.бг.“ и „Имоти.нет“, през което време се провели десетина огледа. С купувачите – сем. Т., били проведени два огледа. Имотът бил обзаведен и се продал с всички налични в него мебели. Свидетелката преценява цената на сключената сделка като съответстваща на пазарната конюнктура към момента.

Поради неяснота за произхода на средствата и урежданото правоотношение САС не кредитира като годни да обосноват решението му показанията на св. Д. К., която разказва как през пролетта на 2012 г. в лек автомобил, в който присъствала, се срещнали П. И. и Ц. С.. Тогава Ц. предал на П. значително количество пари, изтеглени непосредствено преди това от банка ДСК, клон Слатина. Свидетелката разбрала, че тези пари са от продажбата на апартамент и следвало да се предадат на П. и жена му.

Свидетелката не е наясно с отношенията между Ц. и П. – в колата те говорели „нормално, без да се карат“.

Показанията на свидетелката А. К. (дъщеря на ищцата) се различават от показания от св. В.. На свидетелката К. не й било известно майка й и нейния партньор П. И. да са говорели за продажба на апартамента. Въпреки че свидетелката не е била непрестанно заедно с майка си и нейния житейски спътник, майката споделяла всичко с дъщеря си. Тримата обитатели на жилището излизали сутрин и се прибирали надвечер – М. – към 18 ч., а свидетелката към 18.30 ч. Майката имала доверие на П., а той й предоставил някакви документи за подпис. Сред тях, според свидетелката, било и пълномощното. Нотариалните актове стояли на общодостъпно място. Свидетелката не е присъствала на огледи на имота. Веднъж тя видяла П. да излиза от жилището с друг човек, който според свидетелката е Ц. С..

Поради родството между свидетелката А. К. и ищцата и общите за двете неблагоприятни последици от правните действия, свързани с имота, показанията на К. следва да се анализират на база целия наличен доказателствен материал.

Настоящият състав приема, че не са доказани в условията на главно и пълно доказване твърденията на ищцата, че П. И. и Ц. С. са се сговорили да сключат сделка във вреда на представляваната. От снетите гласни доказателства може да се направи извод, че помежду си ищцата, житейският й спътник П. И. и Ц. С. били в отношения, изключващи писменото удостоверяване на отношенията, с изключение на случаите, в които такова е нужно заради законово регламентирана писмена форма. Налице е нотариално заверено пълномощно, даващо свобода за договаряне относно конкретния обект на правото на собственост и неговото отчуждаване. Няма доводи, че изискуемите се за нотариална сделка декларации от името на продавачката са с неавтентични подписи. На тази база следва да се приеме, че ищцата е могла да бъде информирана за конкретното съдържание на сделката и в частност за продажната цена.

Въпреки че с показанията на св. В. не се доказва наличието на паралелно правоотношение, събраните гласни доказателства разколебават достоверността на твърденията на ищцата, че е била изненадана както за сключената от нейно име сделка с Ц. С., така и за последващата сделка с ответниците Т.. Доказано с помощта на гласните доказателства е, че имотът е бил обитаван от ищцата и пълнолетната й дъщеря. С оглед на това е житейски неприемливо е сделката между Ц. С. и Т. и Г. Т. да стане без оглед на имота, още повече при посредничеството на фирма за продажба на недвижими имоти. Няма твърдение за това, че С. е разполагал с ключ от жилището, за 3 да се предположи, че такъв оглед е направен при отсъствие на обитателите. Макар да са недоказани твърдения на въззивника С., че е изплатил на ищцата сумата, получена от сделката със сем. Т., е внесено съмнение в тезата на ищцата, че тя не е придобила никаква парична престация от продажбите – вкл. уговорените с първата сделка 18 000 лв.

На база на горното САС не може да приеме, че конкретиката по делото съответства на утвърденото в съдебна практика виждане, според което разликата в реалната продажна цена и неизгодна договорена цена е индиция за сговор между пълномощник и купувач за увреждане на продавача.

Недоказаността на иска с правно основание чл. 40 ЗЗД обосновава неоснователност на иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД срещу ответника Ц. С. и на този, с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу ответниците Т. и Г. Т.. Няма нищожност на прехвърлителна сделка, лишаваща продавача в договора за покупкопродажба с купувачи Т. и Г. Т. от носителство на вещното право на собственост. С оглед на това следва да се приеме, че ищцата към момента на сключване на сделката със сем. Т. не е била собственик на апартамента, а последните имат качество не на владелци, а на собственици на недвижимите имоти. Предвид това първоинстанционното решение следва да се отмени, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от спора въззиваемата дължи на въззивника С. разноски с естество на платена държавна такса в размер на 400 лв. (адвокатският хонорар не е доказан като реално заплатен), а на въззивниците Т. и Г. Т. – разноски за първоинстанционното производство в размер на 1067 лв. и такива за въззивния процес в размер на 2900 лв. – адвокатски хонорар (л. 47 от производството по гр.д. 6688/17 г. по описа на САС).

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение 4031/07.06.17 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете с правно основание чл. 40 ЗЗД и 57, ал. 2 ЗЗД, предявени от М. А. К. срещу Ц. Б. С. за прогласяване на относителна недействителност спрямо М. К. на сделка, материализирана в нотариален акт 172, н.д.

171/11 г. по описа на нотариус А. Ч., сключена между М. А. К., представлявана от П.

М. И. и Ц. Б. С. и за присъждане на сумата от 130 00 лв. - равностойност на продадения имот.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. А. К. срещу Т. В. Т. и Г. И. Т. за установяване на принадлежност на право на собственост за М. А. К. над ателие № 19, идент. № *** в сграда № 4, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, гр. *** и за осъждане на Т. В. Т. и Г. И. Т. да предадат на М. А.

Разпечатката съдържа 44 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3922b20-2f51-4895-b4fe-ad0ea627f527