Решение № 260553 от 14.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр.

София,14.12.2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА като разгледа т. дело № 2254 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „М.Б.“

ЕАД, с ЕИК********, с адрес ***, р-н Сердика, бул. „*********, представлявано заедно и поотделно от Н.К.П.и П.В.чрез юрисконсулт Н.Б., срещу И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** лично и като ЕТ „Б.– И.Д.“, с ЕИК*********, с адрес гр. София, р-н Красно село, ж.к. „Красно село“, ул. „*********, представлявано от И.Д., както и срещу Б.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и действаща като ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“, ЕИК ********, с адрес ***, представлявано от Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в режим на солидарна отговорност на ищеца сума в общ размер от 58 148,66 лева, в качеството им на длъжници по договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.07.2017 година, от която сумата от 42

111, 63 лв. представляваща главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс № 1 от 03.04.2008 година и анекс № 2 от 20.08.2009 година; сумата от 10 427,72 лв. - представляваща дължима възнаградителна лихва /по чл.3 от договора за кредит/ за периода от 21.09.2009 година до 23.02.2011 година; сумата от 91,94 лв. - представляваща дължима наказателна лихва /по чл.4 от договора за кредит/ за периода от 21.10.2010 година до 23.02.2011 година; сумата от 5

718,02 лв. - представляваща дължима наказателна лихва за периода от 25.03.2016 година до 03.08.2017 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата и уточнителна молба ищецът твърди, че по силата на извършена цесия по договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017 година, считано от 03.08.2017 година е придобил вземането на „Ю.Б.“ АД /правоприемник на банката кредитор/ спрямо ответниците, по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ № BL 8747 от 14.09.2007 г. и анексите към него, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности, прехвърлени в полза на цесионера (ищец по делото). Твърди, че вземането, произтичащо от договор за кредит фигурира под сделка № 779025, отразена в приложението към договора за цесия.

Излага се, че кредитополучател по договора от 14.09.2007 г. и анексите към него е ЕТ „Б.– И.Д.“ , представляван от И.Д.Д., а ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. има качеството на съдлъжник и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на цялото задължение.

Поддържа, че 120 месечният срок, в рамките на който кредитополучателят се е задължил да върне сумите по кредита и анексите, тече от датата откриване на заемната сметка - 15.09.2007 година. Твърди, че усвоеният по договора кредит е в размер на 20 000 лв., като с анекс № 1/03.04.2008 година страните предоговорили общия размер на предоставения кредита, в размер на 40 000 лв. Излага, че с последващ анекс № 2/20.08.2009 година страните приели начин на погасяване на кредита чрез равни месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, неразделна част от анекса.

Сочи, че по силата на договорките в анекс № 2/20.08.2009 година, страните приели, че при неизпълнение от кредитополучателя за заплащане на съществуващи към датата на сключване на този анекс просрочени задължения по договора за кредит, с подписване на анекс № 2 банката има право служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.

Твърди, че на 27.03.2018 година кредитополучателят е уведомен за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.

Поддържа, че уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД е изпратено и до съдлъжника, но пратката била върната в цялост. Намира, че съдлъжника следва да се счита за уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба.

Излага, че на 27.03.2018 година между ищеца и ЕТ

„Б.– И.Д.“ е сключено споразумение, по силата на което страните приели, че в полза на ищеца съществува непогасено, валидно и изискуемо задължение произтичащо от договора за кредит. Твърди се, че на 30.08.2018 година задълженото по споразумението лице И.Д. направил частично плащане в размер на 500 лева, като не изпълнил поетите по това споразумение задължения за разсрочено плащане.

Ищецът твърди, че считано от 03.08.2017 година е единствен носител на всички вземания за главници и лихви, които банката е имала спрямо ответниците, в качеството им кредитополучател и съдлъжници, по договора за кредит и анекси към него, падежирал на

15.09.2017 година.

Сочи, че годишната лихва за предоставения кредит

/съгласно чл. 3 от договора/ е сбор от действащия БЛПМФ, който към датата на сключване на договора е 10% и договорена лихвена надбавка в размер на 2,5 пункта. Излага, че съгласно чл.3, ал.4 от договора дължимата лихва се начислява ежемесечно, платима е до 21-во число на всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка. Поддържа, че съгласно чл.4 от договора при просрочие на дължима погасителна вноска, както и при предсрочна изисуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с неустойка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.

Твърди, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си в сроковете и по начините начините уговорени с договора.

Поддържа, че усвоеният кредит, считано от 21.09.2009 година, е в просрочие към 03.08.2017 година.

Моли, ответниците да бъдат осъдени в режим на солидарна солидарност да заплатят на ищеца сума в общ размер от 58 148,66 лева, от която 42 111,63 лв. - главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 година, анекс №1 от 03.04.2008 година и анекс №2 от 20.08.2009 година;

10 427,72 лв. - дължима възнаградителна лихва /по чл.3 от договора за кредит/ за периода от 21.09.2009 година до 23.02.2011 година; 91,94 лв. - дължима наказателна лихва /по чл.4 от договора за кредит/ за периода от 21.10.2010 година до 23.02.2011 година; 5 718,02 лв. - дължима наказателна лихва за периода от 25.03.2016 година до 03.08.2017 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.

Ответниците ЕТ „А.ЗА

И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. чрез процесуалния си представител адв. С. оспорват исковете. Излагат твърдения, че по процесния договор за кредит имат качеството на поръчител на ЕТ „Б.– И.Д.“. Поддържат, че искът е недопустим и не са страна по извънсъдебното споразумение между ищеца и ЕТ „Б.– И.Д.“, поради, което съгласно чл. 124, ал.1 ЗЗД претенцията следва да бъде насочена единствено към този ответник.

Оспорена е действителността на представения от ищеца договор за кредит. Сочи , че липсват съществени клаузи, които водят до неговата недействителност на основание чл.20 от ЗПК. Твърди се, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП и противоречащи на добрите нрави клаузите от договора за кредит, а именно чл.1, ал.3 и ал.4, които дават право на банката едностранно да променя условията на договора по неясни критерии; чл.5, ал.2 – такса подновяване на договора, представляваща на практика скрита лихва върху отпуснатата като кредит сума; чл.6 – обезпечение чрез издаване на Запис на заповед; чл.7 – всички клаузи; чл. 20 - даващ право на банката по време на договора едностранно да променя тарифа за такси и комисионни, която се прилага по кредитните операции и чл. 21, ал.2 и ал.3 – задължение за обезпечаване и чрез застраховка на собствените на кредитополучателя имоти, даващ право на кредитора да застрахова това имущество при избран от него застраховател.

Въвежда се възражение срещу действието на цесията спрямо тези ответници, поради неуведомяването им по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Оспорена е валидността на представения от ищеца договор за цесия, поради липса на доказателства за заплащане на покупната цена на цедираните вземания, както и истинността на представените от ищеца доказателства, като е направено искане същите да бъдат представени в оригинал.

Твърди се, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на целия дълг. Сочи се, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 21.09.2010 година по отношение погасяването на главницата и на 21.09.2009 година по отношение на лихвата, а кредитодателят не е обявил кредита за предсрочно изискуем и е бездействал 7 години преди да прехвърли вземането си на ищеца.

В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вноски, станали изискуеми преди 25.10.2019 година. Излага се, че това са вноските до 99 вкл. и само по отношение на последните 21 вноски не е изтекла давността, предвид разпоредбата на чл. 111, б „в“ ЗЗД

В о.с.з. моли за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни, претендира разноски.

Ответникът ЕТ „Б.– И.Д.“, уведомен по реда на чл.

50 ал. 2 ГПК, не депозира отговор. Особеният представител на И.Д. оспорва исковете, както и активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил на банката договорената цена за прехвърляне на вземането. Поддържа, че липсват доказателства за пораждане на цесионното правоотношение. Оспорена е доказателствената стойност на представеното от ищеца потвърждение за извършена цесия, тъй като същото не доказвало валидността на сключеното цесионно споразумение.

Твърди, че на едноличния търговец е придадено качество, различно от собственика си – физическо лице. В този смисъл оспорва пасивната процесуална легитимация на физическото лице, което представлява, тъй като същото не страна по договора за кредит.В условия на евентуалност прави искане, възраженията му да бъдат зачитани и като такива, направени от ЕТ „Б.– И.Д.“.

Оспорва валидността на договора за цесия поради липса на активна легитимация на ищеца – липсвали доказателства за внасяне на цената по чл.4 от договора, липсвала дата в потвърждението за извършената цесия. В условия на евентуалност, оспорва действителността на цесионния договор, като нищожен на осн. чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД – невъзможен предмет. Твърди, че претенцията е погасена по давност, а към датата на подписване на договора за цесия процесното вземане не е съществувало. Излага, че споразумението от 27.03.2018 година между ищеца и ЕТ „Б.– И.Д.“ не поражда новационно действие и не променя правното положение на въведените възражения.Сочи, че видно от същото, страните са запазили характера на дължимата от ответника престация, без да уговарят ново, различно по предмет задължение, и без да постигат съгласие за изменение на основанието, от което произтича задължението.

Оспорва съдържанието на представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на банката, истинността на вписаните в него обстоятелства и истинността на останалите представени с исковата молба доказателства.

В о.с.з. моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, като недоказани и неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва ответника ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ да е поръчител по договора за кредит.

Поддържа, че този ответник е съдлъжник. Застъпва довода, че споразумението от 27.03.2018 година не представлява новиране на задължението по договора за кредит. Оспорва договорът за кредит да е недействителен, че цесията не е породила действие спрямо него, както и че вземанията му са погасени по давност. Поддържа, че е надлежно упълномощен от банката да уведоми длъжника за цесията. Сочи, че разполага с потвърждения за настъпилата цесия и прехвърлителния й ефект на 03.08.2017 година.

С отговор на ДИМ ЕТ „А.ЗА И.П.за П.Д.П.д-р Б.Д.“ и регистрираното с това търговско качество физическото лице Б.Д. оспорват изцяло исковете за главница и лихви, поддържат отговора. Оспорват направените с допълнителната искова молба възражения на ищеца. Поддържа се, че са поръчители по договора за кредит и не са страна по извънсъдебното споразумение, респ. не са обвързани от него.