Решение № 34 от 17.03.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Панагюрище, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100778 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК

Производството е образувано по предявени от „НД Мениджмънт“ ООД срещу Н. А. Н. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2374,52 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 129504 от 06.07.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба26.09.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, като с определение постановено в о.с.з. на 24.02.2026 г. проведено по делото производството е прекратено по отношение на претенцията от 31 339,48 лв. -договорна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 04.07.2024 г., както и 377,59 лева - обезщетение за забава за периода от 04.07.2024 г. до 28.08.2025 г., поради оттегляне на исковите претенции в тази част.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 06.07.2023 г. ответникът Н., в качеството си на кредитополучател сключил Договор за потребителски кредит № 129504 с дружество „НД Мениджмънт" ООД. Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 2624,52 лева.

Твърди се, че Кредиторът е изпълнил задължението си за предоставената сума посочена в договора, като съгласно уговореното в договора, Кредитополучателя се задължил да върне същата на погасителни вноски, в които се включвала дължимата по договора лихва при фиксиран годишен лихвен процент, която лихва е в общ размер на 339,48 лева. Кредитът следва да бъде изплатен на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 247 лева. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, като дата на последната падежна вноска е 04.07.2024 г. Сочи се, че кредитополучателят дължи на Кредитора договорна лихва определена, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е удостоверил, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, че съгласен с тях и че желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума посочена в Договора, съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на Кредитополучателя да върне същата, съгласно уговорените 1 погасителни вноски, договорени между страните. Твърди се, че кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване на сумата по кредита в размер на 250 лева, а остатъкът по кредита е в размер на 2714 лева, от които 2374,52 лева - неизплатена главница и 339,48 - неизплатена договорна лихва за периода от 04.08.2023г. до 04.07.2024г. Сочи се, че от представените доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж. Следователно за ответникът възниква задължението да заплати на ищеца главницата по Договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване на вземането. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по процесния договор за кредит, поради което за Кредитора е възникнал правен интерес от предявяване на иск за осъждане на Кредитополучателя да върне остатъка по предоставената по договора парична сума. Поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът е предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, на основание на която е образувано ч.гр.дело № 4113/2025г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на ищеца. Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се сочи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, като се оспорва с изключение на частично признатата главница. Оспорва се валидността на Договор за потребителски кредит №129504 от 05.07.2023г. поради неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание, предвидени в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа изчерпателно изброени елементи, включително пълна и точна информация за всички елементи на кредита - обща сума на кредита, общи разходи по кредита, годишен процент на разходите /ГПР/, размер и брой на погасителните вноски, както и условията за предсрочно погасяване. В конкретния случай, ищецът не е предоставил пълна и точна информация относно всички тези елементи, което води до нищожност на договора съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗПК. Липсата на яснота и прозрачност в договора и приложените към него Общи условия, както и несъответствията в изчисленията на главницата и лихвите, правят договора нищожен. На следващо място, се оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит. Ищецът не е представил доказателства, че е обявил предсрочната изискуемост на кредита по надлежния ред, съгласно чл. 71 от ЗПК и клаузите на самия договор, като липсата на обявена предсрочна изискуемост лишава кредитора от възможност да претендира предсрочно цялата сума. Въпреки изложените възражения, частично се признава иска в частта за главницата, доколкото е налице реално получена сума. Признава се, че ответникът получил сумата от 2 624.52 лева, от която е погасил 250 лева, поради което сочи, че дължи главница е размер на 2 374.52 лева. Оспорва се размера на фиксирания годишен лихвен процент от 40% и неговото съответствие с посочената сума от 339.48 лева като договорна лихва. В исковата молба се твърди, че договорната лихва е 339.48 лева, но същевременно се посочва фиксиран годишен лихвен процент от 40%. Тези две стойности не са съвместими и водят до неяснота относно действително дължимата лихва. При изчисляване на 40% годишен лихвен процент върху главница от 2 624.52 лева за едногодишен период, сумата на лихвата би следвало да е значително по-висока от 339,48 лева. Тази несъответствие създава съмнения относно коректността на изчисленията на ищеца и може да доведе до намаляване на дължимата договорна лихва. Моли се да се отхвърли частично исковата претенция. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата главница по процесния договор за кредит сключен между страните по делото на 05.07.2023 г.

От приложен по делото договор за потребителски кредит № 129504 от 05.07.2023 г. сключен между “НД Мениджмънт” ООД и Н. А. Н. се установява, че между тях е сключен договор по силата, на който на ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 2624,52 лв., която ответникът се задължил да върне на 12 броя погасителни вноски, в срок до 04.07.2024 г. Уговорен е годишен лихвен процент - 40,00 %. Уговорено е връщането на сумата от 2964,00 лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва. От събраните по делото доказателства - извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор се установява, че ответникът е направил общо плащания в размер на 250 лева за погасяване на задълженията си по договора за кредит.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден потребителски кредит № 129504/05.07.2023г. сключен между страните по делото, по който ищецът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, вкл. размерът на договорната лихва. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения, а именно, че договорът не съответства на чл. 22 ЗПК.

В конкретния случай съдът приема, че не са налице обстоятелствата, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит, посочени чл. 22 ЗПК – спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от същия закон. Съгласно чл.

10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които са: общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. В ал.

2 на същия член е предвидено, че общите условия са неразделна част от договора за 3 потребителски кредит, като всяка страница следва да бъде подписана от страните по договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното от ЗПК съдържание на договора е налице и същият е валиден, като не се претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в договора за кредит - претендира се единствено заплащане на отпуснатата по кредита главница, след приспадане на заплатената от ответника сума по договора за кредит.

Изложеното дотук обосновава извода, че между страните е възникнало и същите през процесния период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение – Договор за потребителски кредит № 129504 от 05.05.2023 г., по който ищецът е кредитор, а ответникът – кредитополучател. В изпълнение на договора ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2624,52 лева. Изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния договор, с падеж на последната на 04.07.2024 г. е настъпила, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на договора. Заплатени са 250 лева, с която сума е погасена 197,68 лева от отпуснатата главница и 49,32 лева от уговорената лихва - съобразно представения по делото погасителен план. Поради което следва да се приеме, че е останала непогасена главница в размер на 2374,52 лева, в какъвто размер е и исковата претенция. Следователно, налице са всички материални предпоставки, обуславящи основателността на искането – възникването на валидно облигационно отношение, реалното предоставяне на заемната сума, с което в правната сфера на кредитополучателя е възникнало насрещното задължение да върне заемната сума. Ответникът с оговора на исковата молба е признал основателността на исковата претенция за главница. Доколкото ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска, то съдът следва да цени изявлението на ответника като признание на неизгоден за него факт по см. на чл. 175 ГПК. С оглед това че фактическите и правните изводи на съда съотвестват с признанието напрвено от ответника, то следва исковата претенция за главница изцяло да се уважи като основателна.