Определение № 70 от 16.01.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Плевен, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500011 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №3987 от 27.09.2024г., постановено по гр.дело №2425/2024г. РС – гр. Плевен, е оставил без уважение молба с вх. № 23629/29.08.2024 г. на ответниците Д. П. и П. П. чрез адв. Д., с която се иска да бъде допуснато изменение Решение №1017/22.07.2024 г. по гр. д. № 2425/2024 г. по описа на РС Плевен, в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски в полза на ответниците.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба Д. П. и П. П. чрез адв. Д.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като основно се твърди, че с поведението си ответниците не са дали повод за завеждане на делото, тъй като е признал иска още с отговора и е заплатил задължението по договора наколко дни след подаване на исковата молба. Заявява, че до връчване на ИМ не са знаели за съществуването на този договор. Преди завеждане на делото ищците не са изпращали покана за доброволно изпълнение, поради което ответниците са научили за съществуването на такова задължение едва с получаване на исковата молба след като вече е бил настъпил падежа му. Счита че неправилно съдът е разпределил доказателствената тежест в доклада, като е задължил ответниците да доказват отрицателен факт, а след това се позовава на тази 1 тежест в постановеното определение. Твърди, че ищците не са доказали, че са уведомили ответниците за съществуване на вземането и последните е нямало как да го изпълнят преди получаване на исковата молба, поради което тяхното поведение не е дало повод за завеждане на делото. В заключение моли да се отмени определението и се измени решението в частта за разноските, като същите се възложат на ищците. Претендира разноски по делото в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба о т В. Й. П., в който се изразява становище за неоснователност й. Счита, че правилно съдът е приел наличие на признание на иска, както и плащане в хода на процеса след подаване на исковата молба. Сочи, че с приемане на наследството на техния наследодател със смъртта му на 24.07.2023г. жалбоподателките са придобили и задълженията по договора за заем, предмет на спора, които е следвало да бъдат погасени на 31.12.2023г., на която дата задължението е станало ликвидно и изискуемо. След като не са го заплатили доброволно, както това са сторили други две от наследничките, е била подадена исковата молба. Плащането на сумата по нея е станало след подаването й в съда и по време на производството, което изключва приложението на чл.78 ал.2 от ГПК.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли молбата на ответното дружество за изменение на решение № 1510/21.12.2021г., постановено по гр.д.№ 2021443010 5004/2021г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските, Плевенски районен съд е приел, че независимо от признанието на иска с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на исковата молба.

Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав.

2

За прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно две предпоставки ответникът да признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Безспорно в настоящия случай е налице първата от тях, като видно от депозирания отговор на исковата молба ответниците са заявили, че иска е допустим и основателен и го признават, като са направили и плащане на исковата претенция.

От друга страна плащането е извършено в срока по чл. 131 от ГПК, откъдето следва извод, че към момента на предявяване на иска вземането е съществувало и не е било погасено, поради което за ищеца е бил налице правен интерес от съдебното установяване на претенцията си. Извод, че ответникът не е станал причина за предявяване на иска, би могъл да се направи само в хипотеза, в която плащането е извършено преди получаване на препис от исковата молба, каквато не е разглежданата хипотеза.

Самият договор за заем е с фиксиран падеж 31.12.2023г., поради това и не е необходимо изрично уведомяване или поискване от страна на кредитора за изпълнение на задължението по него. С настъпване на падежа същото е следвало да бъде изпълнено. Факт е че това е станало пет месеца по-късно, което води до извода, че към момента на подаване на иска ответниците не са изпълнили или демонстрирали намерение да изпълнят задължението, с което са дали повод за завеждането му.

Ето защо в случая нормата на чл.78 ал.2 от ГПК не можеда намери приложение.

В заключение Плевенски окръжен съд, счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Също неоснователно е и искането за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, тъй като жалбата е приета за неоснователна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат /така Определение № 218/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на ВКС/.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3987 от 27.09.2024г., постановено по гр.дело №2425/2024г. РС – гр. Плевен, е оставил без уважение молба с вх. № 23629/29.08.2024 г. на ответниците Д. П. и П. П. чрез адв. Д., с която се иска да бъде допуснато изменение на постановеното по делото Решение №1017/22.07.2024 г. по гр. д. № 2425/2024 г. по описа на РС Плевен, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е окончатено и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4