Решение № 138 от 01.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *8 гр. Ш., **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т. като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №****0*0**** по описа за*** година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.4*5, ал.* от ГПК във връзка с чл.*2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „У Б“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С.Н.“ * представлявано от Т.А.П. и Д.В., чрез адв. М.Ж. от ДАК със съдебен адрес гр.В., ул.“П.К.“ *, ет*, офис ** срещу ИВ. СП. ИВ. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул.“Ц.О.“ № *, ет.*, ап*.

В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между “У Б» АД и ответника Договор за кредит на физическо лице от**.***0*6г., усвоен чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*2/**5/44***/****/**064, банката предоставила на ответника овърдрафт от*00 лв., като ответникът се задължил да го върне в срок до**.***0***/**г., ведно с начислените лихви, такси и комисионни. Годишния лихвен процент към датата на кредита бил *.95%, като при неиздължаване лихвата се отнасяла като усвоена част от разрешения кредитен лимит. Кредитополучателят се задължил да заплаща и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума по кредита. Поради неизпълнението на задължението по подадено заявление от ищеца по чл.4***/** от ГПК, било образувано ч.гр.д. № *8***0г. на ШРС, по което заповедния съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение № *0/***/**.**/****0г. и изпълнителен лист ***/****/** от*0.**/****0г. Заповедта била връчена по реда на чл.4**/**, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд дал указания за предявяване на искове за вземанията, което ищецът сторил в срок. В заключение се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че за ищецът съществува вземане от ответника в размер на*00 лв., представляващ разрешен лимит по договора от**.***0*6г., сумата от *.44 лв. неразрешен лимит, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване 1 на заявлението по чл.4***/** от ГПК в съда – ***/**.**/****0г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума от*2.65 лв., представляваща лихва за просрочие за периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г., сума от 0.60 лв. неустойка за просрочена редовна лихва за периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г., сума от *4.66 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г. и сумата от * лв., представляваща сторени от кредитора разходи за уведомяване към ***/**.**/****0г.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи са връчени редовно на ответника, чрез назначения в хода на производството особен представител – адв.

Т.Р. В., като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорват се размерите на вземанията по пера, както и че на ответника е връчен екземпляр от Общите условия по договора.

Оспорва се валидността на облигационните отношения след**.*0*0***/**г., тъй като договорът е погасен след тази дата. В тази връзка не е следвало да бъдат начислявани лихви и такси за разглеждане на документи, като тези суми не се дължат. В договора не е посочен и ГПР, като липсва яснота как е формиран същия. Липсват доказателства и банката да е изпълнявала задължението си да изпраща редовно извлечение за параметрите на задължението на ответника. Не са приложени и доказателства за уведомяване на ответника за изискуемостта на дълга и прекратяването на договора. Предвид това се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание за ищецът се явява адв. М.Ж., която поддържа исковата молба.

Посочва, че в чл.**/** от договора е допусната техническа грешка, която е преодоляна в счетоводната система на банката. В хода на съдебните прения се посочва, че лимитът по договора се револира многократно с нов едногодишния срок, ако заемополучателят не я просрочи и не е подал изрично искане за прекратяване на договора, каквото искане няма в случая. Ответникът е продължил ползването на предоставения му паричен ресурс, поради което договорът е продължил действието си. Излага се, че исковете са доказани по основание и размер и следва да се уважат.

Особения представител моли за отхвърлянето на претенциите, като се поддържа писмения отговор. В допълнение се посочва, че изискване към съгласието за продължаване на срока е то да бъде изготвено писмено, какъвто документ не се представя по делото.

След**.*0*0***/**г. не се установяват валидност на облигационните отношения между страните. Затова неоснователни се явяват начислените разходи за разглеждане на документи за продължаване на срока и тези за уведомяване на ответника.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ *8***0г. на ШРС, образувано по заявление по чл.4***/** от ГПК от “У Б” АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с № *0/***/**.**/****0г. за сумата от**.44 лв. главница по Договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка

№*2/**5/44***/****/**064 от**.***0*6г., от която сума*00 лв. разрешен лимит по договора 2 и *.44 лв. – неразрешен лимит, ведно със законната лихва върху сумата от ***/**.**/****0г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от*2.65 лв. – лихва за просрочена главница от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сумата от 0.60 лв. – неустойка по просрочената редовна лихва от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сума от *4.66 лв. – неустойка за просрочена главница от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сумата от * лв. – разходи за уведомяване към ***/**.**/****0г. върху главницата за периода от*0.**0*8г. до*6.05*0*8г., както и разноски в общ размер на 85 лв. по заповедното производство. Бил издаден и изпълнителен лист ***/****/** от*0.**/****0г. за сумите по заповедта. Книжата се върнали, като невръчени от ЧСИ, поради което и заповедния съд дал указания на заявителя да внесе искове за вземанията си и в срок била депозирана искова молба.

Видно от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от**.***0*6г., усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*2/**5/44***/****/**064 банката предоставила на кредитополучателя – ответник, да усвоява, ползва и връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, кредит в размер на*00 лв. Към датата на подписване на договора годишния лихвен процент възлизал на *.95%, формиран като сбор от базов лихвен индекс и фиксирана надбавка.

В чл.**/** от договора е посочено, че крайния му срок бил до**.*0*0***/**г., като в чл.6* от него е посочено, че крайния срок на усвояване на сумата за овърдрафт е**.***0***/**г. В този смисъл съдът възприема тезата на ищеца, че се касае за техническа грешка при изписване на месеца, тъй като безспорно е, че договорът е сключен на**.***0*6г. и срокът по него е едногодишен. От друга страна усвояването на заемна сума не би било възможно извън действието на договора между страните. Поради това съдът намира, че посочена като краен срок на договора дата е**.***0***/**г. С оглед вида на кредитния продукт – овърдрафт – в чл.*.* от договора е предвидена възможност за удължаване на този срок многократно, с период от още една година, в случай, че кредитополучателят спазва условията по договора. Чл. 5. * от договора препраща към Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по договорите за овърдрафт. Видно от приложения такъв (лист*6 от делото) е посочено и задължението на кредитополучателя да заплати такса от*0 лв. за разглеждане на документи във връзка с удължаване на срока, както и че в него се посочва размера на ГПР по договора. В чл. 5.* от договора са посочени такси за откриване, поддържане и обслужване на разплащателната сметка и осъществяване на операции по нея съгласно тарифа за физически лица на "У Б"АД.

При сключването на договора кредитополучателят е подписал и общите условия, при които У Б АД предоставя потребителски кредити на физически лица.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено, с изключение на поставената задача за изчисляване размера на вземанията към дата**.*0*0***/**г., която дата е несъотносима към настоящото дело. В него се сочи, че размерът на кредита от*00 лв. е изцяло усвоен от ответника. Към датата на образуване на заповедното производство – ***/**.**/****0г. непогасената главница била**.44 лв., включваща *.44 лв. – надхвърлен 3 лимит. Лихвата била***/**.* лв., неустойката за просрочена главница – *4.66 лв., а неустойката за просрочена редовна лихва – 0.6* лв., а разходите за уведомяване * лв..

Видно от Приложение * към заключението колона 4, ред 85 - към**.***0***/**г. непогасената главница по кредита била в размер на***5 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена по реда на чл.4**/**, ал.5 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.*2, във връзка с чл.4*5 от ГПК, във връзка с **/**9 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването на задълженията си по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). По същината си договорът за овърдрафт е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателната сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Няма основание да се приеме, че клаузата, предвиждаща автоматично подновяване на срока на действие на договора е неприложима в настоящия случай. Напротив, видно от чл.*.* от него кредитополучателят има две възможности – първо да уведоми банката преди крайния срок на погасяване на кредита, че не желае автоматичното му продължаване и второ да прекрати договора с писмено предизвестие със срока на изтичането му. По делото не са налице данни ответникът да се е възползвал от това право, поради което същият не е бил прекратен до датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Следва да се отбележи, че ответникът с конклудентните си действия чрез продължаване ползването на овърдрафта и към датата **.***0*9г. е показал, че приема действието на договора между страните и не се противопоставя на действието на същия. Или съдът намира, че договорът е действал до**.***0*9г., която дата е посочена и от заявителя в заповедното производство.

Предвид, че по отношение на процесния договор приложение намира Закон за потребителския кредит (ЗПК), то същият следва да отговаря на изискванията на закона за действителност на договора и да съдържа в себе си изчерпателно изброените в ЗПК реквизити. В тази връзка съдът следва да разгледа възражението на особения представител за недействителността на клаузата от договора касаеща годишния размер на разходите (ГПР). Съгласно чл.**, ал.*, т.*0 от ЗПК в договора задължително се посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. Според разпоредбата на чл.*9 от ЗПК, годишният процент на 4 разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съгласно чл.*9, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определени с постановление на МС на Република България.