Решение № 564 от 18.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Ловеч, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, *** СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101204 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена Ц. Х. И., М. И. Х. и Х. И. Х., тримата от ***, чрез адв. М. В. - ЛАК, против С. П. Б., с адрес: *** и М. В. Б., адрес: ***.

Ищците излагат в исковата молба, че с решение № *** г., ОбС“З“ – гр. Ловеч е възстановила правото на собственост на наследниците на Х. И. С., б.ж. на с. ***, общ.

Ловешка, поч.на *** г. на два земеделски имота, от които в пункт втори и на нива от *** дка, в м.“***ска калница“, която съгласно КККР на селото представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/01.11.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот е от *** г., с адрес на поземления имот с.***, м.“***ска калница, с площ от *** кв.м, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план ***, при съседи: имоти ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че общият им наследодател Х. С. е имал две деца – Н. Х. Н. и техният покоен баща И. Х. И.. Сочат, че Н. Х. Н. е подала молба с вх.№ *** г. /след възстановяване на собствеността на посочения земеделски имот/ и е поискала да бъде вписан отказа и от наследство от покойните й наследодатели Х. И. С., поч. на *** г. и М. К.

С.а, поч.на *** г., б.ж. на с. ***, Лов.област. Отказът й от наследство е отбелязан в специалния регистър при Ловешки РС под №*** г.

Твърди се, че наследниците на Н. Х. Н., нейните син и дъщеря – Ю. Н. Г. и Г. Н. П., с два последователни нотариални акта, първият за замяна на ид.части от недвижими имоти и движима вещ № ***, ***, дело *** г. на СВ и за покупко-продажба на ид.части № ***, ***, дело *** от същата дата на СВ, са прехвърлили на ответниците по делото притежаваните от тях ид.части от земеделски имоти, от които в пункт трети и посочения по-горе имот – нива от *** кв.м. в м.“***ска калница“. Твърди, че по този начин ответниците са получили идеални части от посочения имот от лица, които не са били собственици, поради което не могат да придобият собствеността на идеалните части от този имот.

Ищците претендират, че са собственици на процесния имот по наследство, 1 реституция и отказ от наследство.

Считат, че за тях е налице правен интерес да предявят исковете, с които молят съда, след като счете същите за основателни и доказани, да постанови съдебен акт, с който: признае по отношение на С. П. Б. и М. В. Б., че ищците Ц. Х. И., М. И. Х. и Х. И. Х. са собственици по наследство, реституция и отказ от наследство на описания по-горе недвижим имот.

Претендирани са и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците С. Б. и М. Б., поотделно, са депозирали писмен отговор. Оспорват основателността на предявените искове, като молят те да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по подробно изложените в отговора съображения от правно и фактическо естество. Намират за безспорно, че по силата на два нот.акта двамата ответници са придобили общо 10/20 (или 1/2) от процесния поземлен имот.

Считат, че е безспорно, че процесният имот е възстановен през *** г. на Х. С., поч*** г. Не се оспорва, че същият е имал двама наследници по закон – дъщеря Н. Н. и син И. И., както и че тримата ищци са наследници на сина И. И.. Отбелязват, че според ищците тяхната леля ( Н. Н. – поч. *** г.) се е отказала още 2001 г. от наследството на своите баща и майка и по тази причина след смъртта й децата й – Г. П. и Ю. Г. не са станали собственици по наследство на съответната ид.част от процесния имот, респ. не са можели чрез правна сделка да го прехвърлят на трети лица – ответниците. Считат, че най-вероятно ищците основават правата си на чл.53 от ЗН.

В депозираните отговори двамата ответници заявяват, че към момента на подаване на отговора не могат да вземат отношение по твърдението дали през 2001 г. Н. Н. е подала заявление за отказ от наследство, тъй като при посещение в деловодството на съда служителите не могли да открият книгата за 2001 г, в която се вписват отказите. Поддържат становище, че дори предоставеното удостоверение от ищците да е автентично, респ. Н. действително да е подала заявление за отказ, то последното не е произвело действие.

Посочват, че по спомени на децата на Н. - Ю. Г. и Г. П., съпругата и децата на нейния брат И. И. са молили Н. да подпише документ, така че те да останат да живеят в наследствената им къща. Считат, че най-вероятно Н. не е потърсила правен съвет и така се е стигнало до подаването на заявлението за отказ от наследство, чиято цел е била единствено да осигури дом на ищците, но не и да лиши Н. от наследство. Ответниците твърдят, че Н. Н. никога не се е отказвала от наследството на своя баща Х. С. по отношение на възстановените земи, а го е приела. В продължение на над 10 години (между*** г. и кончината й) тя е получавала рента за своята идеална част от процесния имот, като след смъртта й рентата е получавана от нейните деца Ю. Г. и Г. П.. Подчертават, че това се е случвало със знанието и съгласието и на тримата ищци. Нещо повече, преди сделката Ю. Г. и Г. П. са се свързали с ищците и са им обяснили, че имат намерение да прехвърлят своите идеални части на трети лица, а ищците не са възразили както срещу сделката, така и по отношение на обстоятелството, че децата на Н. са законни собственици на ½ от процесния имот.

В отговора са изложени правни аргументи, че Н. Н. е приела наследството от своя баща с конклудентни действия, като до кончината й е владяла припадащата й се ид.част от процесния имот и е получавала аренда от него. Ищците са били напълно наясно с това обстоятелство и не са го оспорвали по никакъв начин. Поради това, дори и да се приеме, че Н. Н. е подала заявление за отказ от наследство, то този отказ е недействителен и не е произвел действие.

При условията на евентуалност, ако бъде прието от съда, че отказът на Н. Н. от наследство е произвел действие, двамата ответници правят възражение, че всеки от тях е придобил ½ ид.част от процесния имот по давност. Наведени са твърдения, че от*** г. до настоящия момент ½ ид.част от процесния имот е владяна непрекъснато, спокойно и несмущавано първоначално от Н. Н., след това от наследниците й Ю. Г. и Г. П., а след това 2 от ответниците С. Б. и М. Б.. През този период земята е била обработвана от арендатори, които са упражнявали фактическата власт върху земята от името на собствениците й, на които собственици всяка година са изплащали наем/ аренда в пропорция, съответстваща на идеалните им части от нивата. Изтъкват, че до подаването на исковата молба ищците никога не са възразили или показали по друг начин, че не са съгласни с горното.

Ищците М. И. Х. и Х. И. Х. вземат лично участие в процеса, а ищцата Ц. Х. И. не се явява. И тримата ищци се представляват от пълномощник – адв. М.В.. Моли съдът да уважи предявения установителен иск и да признае ищците за собственици на процесния имот на основание наследство, реституция и отказ от наследство. Подробни съображения са изложени в хода на устните състезания, както и в представена писмена защита.

Претендирани са и разноските по делото.

В заседанието по същество ответниците М. В. Б. и С. П. Б. не се явяват.

Представляват се от адв. Ст.С., която от името на доверителите си пледира предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици.

Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.

Третото лице – помагач на страната на ответниците Г. Н. П., редовно призована, не се явява и не взема становище по спора.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че б.ж. на с. *** Х. И. С. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници по закон две деца – дъщеря Н. Х. Н. и син И. Х. И..

Н. Х. Н. е починала на *** г. и нейни наследници по закон са Г. Н. П. и Ю. Н. Г..

И. Х. И. е починал на 05.10.2009 г., като е оставил за наследници по закон тримата ищци - преживяла съпруга Ц. Х. И. и две деца - М. И. Х. и Х. И. Х..

С Решение № *** г. на ОбС“З“ – гр. Ловеч е възстановено правото на собственост на Х. И. С. върху два имота, като по пункт втори – нива от *** дка, трета категория, местност „***ска калница“, имот № *** по плана за земеразделяне в землището на с. ***.

Актуалният статут на имота се установява от представената по делото скица № *** от *** г. на СГКК – Ловеч, от която е видно, че имотът съставлява Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, общ. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/ 01.11.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот е от *** г., с адрес на поземления имот с.***, местност “***ска калница“, с площ от *** кв.м, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 3, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: ***, при съседи: имоти ***, ***, ***, ***, ***, ***.

По делото е представен договор за доброволна делба на земеделските ниви на Х. И.

С. – собственик на земя и дял от имуществото на бившето ТКЗС с.*** с дата 20.03.1998 г., с който приживе като собственик на земята в землището на с. *** Х. И. С. е разпределил собствената си земеделска земя общо *** дка на наследниците си, както следва: на сина си И. Х. И. лозе в м.“***“ с площ *** дка и нива в м.“***ска калница“ с площ *** дка, а на дъщеря си Н. Х. Н. – нива с площ ***дка в м.“***ска калница“. Договорът е сключен с цел да послужи пред ВК“Осъм“ и ВК“Надежда 94“ – с.***. Направено е отбелязване, че подписите на страните са удостоверени от Кмета на с. *** и са положени в негово присъствие.

От приложените по делото 2бр.съдебни удостоверения, издадени от РС – Ловеч се установява, че Н. Х. Н. е подала заявление вх.№ *** г, с което е заявила, че се отказва от наследството, оставено от наследодателите й Х. И. С., починал на *** г. и М. К. С.а, 3 починала на *** г., б.ж.на с. ***. Отказът е вписан на основание чл.52, вр. чл.49, ал.1 от ЗНасл. в специалната книга на съда, под №*** г.

Страните не спорят, че Ю. Н. Г. и Г. Н. П., в качеството си на наследници на Н. Х.

Н., с два последователни нотариални акта – Нот.акт за замяна на идеални части от недвижими имоти и движима вещ № ***, том рег.№ ***, дело № *** от *** г. и Нот.акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № ***, том.***, рег.№ ***, дело № ***/*** г. са прехвърлили на ответниците С. П. Б. и М. В. Б. своите идеални части от недвижими имоти, находящи се в с. ***, като предмет на двете сделки са били общо ½ ид.части от процесния недвижим имот с идентификатор № *** – нива в м.“***ска калница“ с площ *** кв.м.

Представен и приет като доказателство по делото е Договор за аренда на земеделски земи от *** г., вписан в СВп с вх.***, том ***, ***, парт.книга ***, по силата на който ищецът Х. И. Х., като арендодател, е предоставил на ЕТ“БУРГО – Д. Д.“ – с. ***, арендатор, процесния земеделски имот, под аренда за ползване, обработване и стопанисване за срок от 10 стопански години, като първата стопанска година започва на *** г. Уговорено е арендно плащане в размер на 20 лв.на декар за година, или 40 кг.пшениица на декар за година, или 40 кг.ечемик на декар за година, или 40 кг овес на декар за година, според желанието на арендодателя.

От представените от ответната страна 2 бр. служебни бележки, издадени от ЕТ“Бурго – Д. Д.“-с.***, представлявано от Д. Д. И. е видно, че Н. Х. Н., а след смъртта й нейните наследници Ю. Н. Г. и Г. Н. П., са получавали арендни плащания всяка стопанска година – от стопанската 2010/*** г. до стопанската 2020/*** г.