Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2986 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9231/2024
Вид
Решение № 2986
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Десислава Борисова Николова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2986 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509231 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 147423/7.05.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на ответника Столична община чрез юрисконсулт П.П. срещу решение № 6750 от 15.04.2024 г. на СРС , Второ г.о., 75 – ти състав по гр.д.№ 67130/2021 г. , с което е осъден да заплати стойността на парично задължение по член 410, ал.1,т.2 от КЗ, ведно с мораторна лихва и лихва след подаване на исковата молба .

Във въззивната жалба има оплакване за неправилна оценка на доказателствената сила на съставения от служителя на МВР протокол за пътнотранспортно произшествие ( ПТП ) относно механизма и причината, тъй като съставителят не е очевидец на пътния инцидент, по делото няма събрани доказателства за свързаните с механизма обстоятелства и вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза не е изключило възможността за друг механизъм и друга причина .

Въззиваемият Застрахователна компания „ Лев Инс“ АД, град София 1 отговаря в срока по член 263,ал.1 от ГПК чрез юрисконсулт Н.Г., че въззивната жалба е неоснователна , тъй като доказателственият материал е подложен от първоинстанционния съд на съвкупна преценка, протоколът за ПТП има освен формална и материална доказателствена сила.

Третото лице – помагач на въззивника - „ Трейс Груп Холд“ АД, град София не изразява становище по жалбата.

СРС е сезиран от ЗК „ Лев Инс“ с искова молба с вх.№ 95086/ 25.11. 2021 г. ,с която предявил искове по член 410,ал.1,т.2 от КЗ и член 86, ал.1 от ЗЗД срещу Столична община за платеното ( чрез прихващане с дължимите от застрахования 3-та и 4- та вноска по полицата ) от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 458,97 лева и разноските за определянето му в размер на 10 лева, за обезщетяване на материалните щети – скъсана предна дясна гума, десен праг и предна дясна джанта и кора под купе, нанесени по застрахованото при ищеца по имуществена застраховка

„Каско“ моторно превозно средство , марка АУДИ , модел А6, с рег.№ **** , при ПТП на 26.01.2018 г. около 21,30 часа при движение по булевард „Цар Борис III“ и преминаване в участъка на кръстовището с ул. „Райска Градина“ през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) и обезщетение за забава в размер на 142,92 лева в размер на законната лихва , считано от получаването на поканата на застрахователя на дата 24.11.2018 г. до 24.11.2021 г. Ищецът твърди, че мястото на ПТП е част от общински път, този път се управлява съгласно член 19,ал.1 от ЗП от кмета чрез извършване организацията, възлагането, финансирането и контрола на дейностите, посочени в член 19, ал.2,т.3 от ЗП, в т.ч. поддържането му, дефинирано § 1,т.14 от ДР на същия закон, като осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година и организиране на движението с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали и пътна маркировка, в случай на препятствие на пътя съгласно член 3,ал.2 от ЗДвП, но тези дейности не са извършени , тъй като е допуснато да има неравност на пътя .

Ответникът Столична община е противопоставил с отговора на исковата молба възражения, че задълженията по текущото поддържане на пътя са изпълнени точно чрез възлагане , в т.ч. на текущ и авариен ремонт, по договор от 11.06.2015 г., на „ Трейс Груп Холд“ АД; застрахователят е уведомен за ПТП от лице , различно от застрахования; ПТП не е настъпило по посочения в 2 исковата молба механизъм, тъй като описанието за него в протокола за ПТП е по данни на водача и протоколът няма материална доказателствена сила за фактите, свързани с механизма ; застрахователното обезщетение не е реално заплатено и при определянето на размера му не е отчетена амортизацията .

За да уважи исковете изцяло, СРС е приел, че протоколът за ПТП е съставен при посещение на място, съставителят е възприел наличието на дупка на пътното платно, протоколът има материална доказателствена сила за този факт и направените пред съставителя изявления на участника в ПТП и доказва, че то е настъпило по описания в него, съвпадащ с посочения в исковата молба механизъм - пропадане на автомобила в дупка.

Неизправността на пътя е допусната поради бездействие на лицата, на които е възложена работата по поддръжката на пътя и ответникът отговаря на основание член 49 от ЗЗД за произлезлите от него вреди. Със заключението на съдебно-автотехническата експертиза е доказана причинноследствената връзка между ПТП –то и вредите по автомобила, както и стойността на увредените части по пазарни цени. Ответната община дължи да заплати на ищеца, при който автомобилът е бил застрахован по имуществена застраховка Каско“ погасеното чрез прихващане застрахователно обезщетение по член 405,ал.1 от КЗ , ведно с мораторната лихва от поканата .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното от въззивника в откритото съдебно заседание становище и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

Пренесеният пред въззивния съд спор е затова доказан ли е механизмът на ПТП – преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка на пътното платно като причина за увреждането на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „ Каско“ автомобил, застрахователното обезщетение за произлезлите вреди по който е погасено чрез прихващане на задължения на застрахования .

Протоколът за ПТП № 1711881 от 26.01.2018 г. е съставен във формата на приложение № 2 към член 4 от Наредба № I-з -41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между МВР, КФН и ГФ - протокол за ПТП с материални щети. Видно от съдържанието му той е изготвен в деня, в който 3 ищецът твърди да е настъпило произшествието - на 26.01. 2018 година и два часа по – късно в 23,45 часа при посещение на място от длъжностно лице при СДВР. Съставителят е посочил, че при движение по булевард „Цар Борис III“ от квартал Княжево към булевард „Пушкин“ и на кръстовището с улица „Райска градина“ водачът на автомобила „ реализира ПТП в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно“, видимите щети са : предна дясна гума с джанта и „ съмн. зд. ход.част“ ( разчитано като съмнения за задна ходова част). Попълнена е схема на ПТП с обозначаване на посоката на движение на автомобила , двете граници на булеварда с пътните ленти, релсовия път на трамвая и изписване словом „ дупка“ в близост до него, без данни схемата да е изготвена при запазено местопроизшествие , без каквито и да е пояснения, макар най-общи за разположението на дупката и големината й. В уведомлението до застрахователя от 30.01.2018 г. представител на застрахования е декларирал, че инцидентът е настъпил при преминаване на автомобила през голяма дупка, пълна с вода, без видимост .

Назначеното по делото вещо лице е посочило в отговор на първа задача относно механизма на ПТП, че щетите по автомобила могат да бъдат получени както при преминаване през дупка, така и при удар върху бордюр или друг твърд предмет с необходимата височина и че не е могло да установи по „ снимков материал към 2018 г. “ ( вероятно сателитни изображения в известните интернет – приложения ) актуалното към 2018 г. състояние на пътния участък .

Правилно СРС е приел, че протоколът за ПТП е съставен при посещение на място и има материална доказателствена сила за възприетите от съставителя му факти – член 179,ал.1 от ГПК . Те се свеждат до наличие на дупка с неопределено разположение на пътя и неопределени размери и описаните щети по заварения на местопроизшествието автомобил.

Съставителят не е очевидец на инцидента и доколкото не следва друго от съдържанието на протокола ( с оглед посоченото по – горе за незапазване на местопроизшествието в участъка на столичен булевард в рамките на два часа ) схемата на ПТП е възпроизведена по данни на водача и не е обхваната от материалната доказателствена сила на официалния документ. Тя важи за удостоверителното изявление в първата част . То обаче е непълно, твърде общо и не дава основание за извеждане на еднозначен извод, че дупката се е 4 намирала върху пътната лента, по която се е движил застрахованият автомобил и преминаването през нея е единствената причина за увреждането му . Заключението по съдебно – автотехническата експертиза не изключва вероятността за друга причина за ПТП, а допълнителни доказателства в подкрепа на твърдения в исковата молба механизъм ищецът не е ангажирал.

Следователно фактическата констатация в решението, че вредите са настъпили по този механизъм, е необоснована, а оттам неправилен е изводът, че общината като възложител отговаря на основание член 49 от ЗЗД за произлезлите при ПТП материални щети и при обезщетяването му от застрахователя по имуществената застраховка „ Каско“ - пред последния на основание член 410,ал.1,т.2 от КЗ. Уважаването на исковете за главницата и лихвата за забава е незаконосъобразен резултат. Това налага отмяната на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на въззивника разноски по член 78, ал.8 от ГПК за защитата от юрисконсулт в двете производства : за въззивното в размера на минимума, посочен в член 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ , от 200 лева или 102,26 евро; за първоинстанционното в размера, равняващ се на тогавашния минимум ( по – нисък от поисканото от 150 лева ) по член 25,ал.1 от Наредбата ( в ред. от изм., Дв, бр.74 от 2021 г. ) от 100 лева или 51,13 евро или общо 153,39 евро и платената държавна такса от 25 лева или 12,78 евро.

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 6750 от 15.04.2024 г. на СРС , Второ г.о., 75 – ти състав по гр.д.№ 67130/2021 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „ Лев Инс“ АД, град София срещу Столична община искове по член 410,ал.1,т.2 от КЗ и член 86, ал.1 от ЗЗД за сумите в размер на 458,97 лева и 142,92 лева- платено застрахователно обезщетение и разноските за определянето му за материални щети, нанесени по застрахованото при ищеца по имуществена застраховка 5

„Каско“ моторно превозно средство - марка АУДИ , модел А6, с рег.№ **** , в ПТП на 26.01.2018 г. около 21,30 часа при движение по булевард „Цар Борис III“ в участъка на кръстовището с улица „Райска Градина“ по причина на преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) и обезщетение за забава в размер на размер на законната лихва.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ Лев Инс“ АД, град София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Столична община, град София , ул. „ Московска“ № 33 разноски за възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК в общ размер на 153,39 евро за двете производства и за платената държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,78 евро.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участие на третото лице – помагач „ Трейс Груп Холд“ АД, град София.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6