Решение № 22480 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22480 гр. С., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110127267 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 155652/14.05.2024г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 34494/19.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 58578/2023г. на СРС.

Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу П. В. В. и Б. П. В. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и чл.

150 ЗЕ за признаване за установено, че същите дължат на „*************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „********“ 4, бл. 462, вх.

А, ет. 3, ап. 6, аб. № *****, всеки по 1/2 част от сумите, както следва:

10810,13 лева /5405,07 лева за всеки ответник/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното им изплащане;

1856,48 лева /928,24 лева за всеки ответник/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.10.2023г.;

22,13 лева /11,06 лева за всеки ответник/ за главница за дялово разпределение за периода м.09.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до окончателното им изплащане;

5,10 лева /2,55 лева за всеки ответник/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова / юрк. Мелис Ахмедова. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. В. В. и Б. П. В. чрез адв. М. Х. – АК-С., са депозирали Отговор на исковата молба, вх. № 241310/24.07.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Заявяват, че радиаторите в процесния имот са откачени още през м.09.2003г., а водомерите са пломбирани от ищеца. По друго дело между страните с идентичен предмет, но за различен период, исковете били отхвърлени. Изтъква, че за наличието между страните на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия било необходимо да има договор в писмена форма или поне приемане писмено на общите условия на ищеца, каквото не било налице. Сочи, че за исковия период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, не били надлежно издадени и връчени фактури. Лихвата била произволно начислена и недължима. Топлинната енергия била разпределяна и отчитана произволно, а етажната собственост не била вземала решение за разпределяне на топлинната енергия. В имота нито била доставяна, нито била получавана топлинна енергия, отговаряща на изискванията за качество и количество. Правят се възражения за погасяване на вземанията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците не се явяват, като се представляват от адв. Х., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 401117/10.12.2024г. на СРС.

Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало молба, вх. № 325535/15.10.2024г. на СРС, към която представя документи във връзка с отчитането и разпределението на топлинната енергия. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране 2 на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Нотариален акт № 168/10.05.1989г., т. 3, дело № 568/1989г. на 1 Нотариус при Софийския районен съд, П. В. В. и В.П. В. са признати за собственици на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „********“ 4, бл. 2а2б, вх. А, ет. 3, ап. 6, с припадащите му се площи, права и помещения. Видно от Писмо, вх. № РД-7000-60-/1/22.02.2011г. на Столичната община – Район „********“, бл. 2а2б в ж.к. „********“ 4 е идентичен с бл. 462, вх. А и вх. Б в същия комплекс. С Нотариален акт № 62/07.06.2010г., т. 1, рег. № 1398, дело № 58/2010г. на Нотариус № 127 – А.М., В.В.К. е подарила на брат си П. В. В. собствената си придобита по наследство 1/4 идеална част от описания по-горе имот. С Нотариален акт № 158/16.05.2016г., т. 2, рег. № 2192, дело № 232/2016г. на Нотариус № 628 – Хр.В., П. В. В. и А.Д.В. са подарили на сина си Б. П. В. собствената си придобита по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от описания по-горе имот.

Макар по делото да не е представено удостоверение за наследници, то са налице индикации /л.15/, че В.П. В. е починал, като, освен другия ответник, същият е имал за свои наследници още съпруга и дъщеря. Няма данни по делото съпругата да е починала.

Ответниците не оспорват описаните по-горе нотариални актове. При това положение съдът приема, че П. В. е бил изначално собственик на половината от имота /в режим на СИО/ или 2/4 от него. След смъртта на В. В. П. В. вероятно е станал собственик на някакъв дял от имота по наследство, но, доколкото по делото не е доказано как е притежавана половината на В. В. /лична собственост, СИО/ и как е разпределено наследството му между наследниците му, съдът приема за недоказано пълно и главно П. В. да е придобил дял от имота по наследство от В. В.. След това неговата сестра му е подарила още 1/4 целия имот.

Как тя я е придобила по делото няма доказателства, но, доколкото нотариалният акт не се оспорва, съдът приема, че транслативният ефект на сделката също не се оспорва. Така П. В. е станал едноличен собственик на 1/4 ид.ч. от него и на 1/2 в режим на СИО. През 2016г. притежаваната в режим на СИО половина от целия имот е подарена на другия ответник, който е станал неин едноличен собственик. П. В. е останал собственик на 1/4 от другата му половина. Кой е собственик на останалата 1/4 от имота по делото съдът приема да не е установено. При това положение съдът приема, че принципно ответникът П. В. следва да отговаря за 1/4 от дължимите във връзка с доставка до имота на топлинна енергия, а ответникът Б. В. – за половината от тях.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебнотехническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, 3 настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.