Определение № 264 от 19.04.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 149/2024
- Вид
- Определение № 264
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264 гр. Ловеч, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500149 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 532/23.02.2024 г., по ч.гр.д. № 125/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Л. В. П..
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че не е налице несъответствие в заявлението по отношение на означените в него вземания за главница и лихви; поддържа, че сумата по застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и се заплаща от кредитополучателя чрез масово платежно нареждане; че сключването на застрахователния договор не се явявало условие за сключване на договора за кредит и с оглед на това разходите за заплащане на застрахователни премии не следвало да се включват в размера на ГПР. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (06.03.2024 г.), същият е изтекъл на 13.03.2024 г. - в деня, в който частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с 1 последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.
С разпореждане от 15.02.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като с писмена молба допълни обстоятелствената му част с излагане на твърдения за: размера на отпуснатия кредит; начина, по който формирана главницата и договорната лихва, включена ли е в главницата и допълнителни суми по договора, как е формиран ГПР, каква част от сумите за главница и договорна лихва са погасени от направените вноски, без да в тях да са включени компонентите за застраховката и еднократната такса за оценка на риска.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са изложени съображения за редовност на заявлението и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че общият размер на предоставената сума по договора е 1810,09 лв. и се формира като сбор от преведената на длъжника сума (1784 лв.) и от заплатените на застрахователя премии по избрани от кредитополучателя застраховки (119,88 лв. – премия по застраховка „Банк пакет 4 сметка“, 135,76 лв. – премия по застраховка „Банк пакет 4 кредит + уред + сметка“ и 4,65 лв. – премия по застраховка „Банк пакет 4 уред“. Посочва се, че кредитополучателят пожелал да сключи застраховките, за което направил изрично волеизявление в чл. 13 от заявление-декларация за установяване а договорни отношения от 04.01.2023 г. и че потребителят не е бил длъжен да сключва нито една от застраховките. В уточняващата молба се посочва, че означената в чл. 10 „Обща сума, дължима от потребителя“ е в размер на 2027,29 лв. и включва размера на отпуснатия финансов ресурс (1282,29 лв.) и уговореното между страните възнаграждение, с което се предоставя отпуснатия кредит, изразено като годишен лихвен процент 21,46 %, че годишният лихвен процент на разходите е в установения нормативен лимит.
При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:
Обжалваното разпореждане е правилно.
В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това 2 несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е 1145,03 лв., а в заявлението и документа по чл. 417 ГПК тя е означена размер на 1282,44 лв., като в уточняващата молба се посочва, че в размера на непогасената главница са включени освен усвоения размер на и сумите по заплатени застрахователни премии. От уточнението не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху усвоения кредитен лимит, или върху сумите по осъществените застрахователните премии, или върху главницата по извлечението от счетоводните книги.
При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
Водим от гореизложеното, съдъта
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 532/23.02.2024 г., по ч.гр.д. № 125/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Л.
В. П..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3