Определение № 26107 от 19.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26107 гр. София, 19.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110120224 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 226387/15.07.2026 г., с която от името на „**********“ ЕАД, ЕИК ********** против Л. Й. М., ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********.

Безспорно е в производството, че в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********, длъжникът по делото и ответник в настоящото производство, е сключил споразумение с ********** ЕАД и е представил доказателства по заповедното производство за заплащане на дължимите вноски с настъпил падеж, съгласно сключеното споразумение.

От страна на ********** ЕАД не се оспорват горепосочените факти, както и че сключеното споразумение и извършените в тази връзка плащания, са извършени от длъжника в изпълнение задълженията му по издадената заповед за изпълнение в заповедното производство по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********.

Следва да се отбележи, че с молба вх. № 6863/22.06.2026 г. по описа на Районен съд – **********, подадена от името на Л. Й. М., ЕГН: **********, изрично се прави признание дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, посочва се, че за същите суми има сключено споразумение с ********** ЕАД, с което изпълнението на общото задължение е разсрочено и се представят доказателства за извършени плащания с настъпил падеж, 1 съобразно уговорения между страните погасителен план. Тоест в производството по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – ********** липсва подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, дори напротив, извършено е признание дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение.

Следователно, по становище на настоящия съдебен състав, заповедният съд не е следвало да дава указания за иск на заявителя в заповедното производство, поради липса на предпоставките за това /съгласно разрешенията, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането; съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство/. В случая длъжникът по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – ********** нито е подал възражение по чл. 414 ГПК /молбата, с която признава задълженията и представя сключено между него и заявителя споразумение, с предмет сумите по заповедта за изпълнение, не представлява такова възражение, дори напротив, представлява признание дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение/, нито оспорва вземането на заявителя, за което е издадена заповедта за изпълнение, поради което и процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в процесния случай. За заповедния съд са налице други процесуални възможности за продължаване действията по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********, но даване на указания за иск не е сред тях.

Образуване, водене и приключване на исково производство с предмет вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********, дължимостта на които не е оспорена от длъжника и за които от същия не е подадено възражение, би довело до недопустимост на постановено в исковото производство решение, поради липсата на процесуални предпоставки за образуването му /в този смисъл разрешенията, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

Образуването и разглеждането на такова исково производство би довело единствено до генериране на допълнителни разноски за длъжника, които вече с поведението си изрично е демонстрирал, че не оспорва вземанията на заявителя, за които на същия е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 213/2026 г. по описа на Районен съд – **********, и е предприел действия по погасяване на задълженията си към заявителя.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че настоящото исково производство, следва да бъде прекратено, поради 2 недопустимост на предявените искове и липса на правен интерес за ищеца от същите.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, производството по гр. дело № 20224/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3