Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45295 от 30.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39537/2025
Вид
Определение № 45295
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 335, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 347 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45295 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110139537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС), чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, вр. чл. 342 и сл. от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 347 от ТЗ, вр. чл. 228 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД срещу Д. Й. С., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми, представляващи главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилни устройства и неустойка за клиентски номер 003171006, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 12.03.2025 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2025 г. по ч.гр.д. № 14199/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:

• на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 322.56 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.03.2023 г. до 04.06.2023 г., за които вземания са издадени фактура № 7349263557/05.04.2023 г. на стойност 93.70 лева, фактура № **********/05.05.2023 г. на стойност 114.43 лева и фактура № **********/05.06.2023 г. на стойност 114.43 лева, за следните предпочетени номера ***, ***, ***,

***; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 421.14 лева, представляваща 1 неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги, включваща следните суми по следните договори:

173.49 лева - неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 05.12.2022 г. с предпочетен номер ***;

150.68 лева - неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 13.12.2022 г. с предпочетен номер ***;

54.49 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.12.2022 г. с предпочетен номер ***;

42.48 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.12.2022 г. с предпочетен номер ***; иск с правно основание по чл. 422 ГПК, на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 231.00 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройства съгласно действащата към момента на сключване на договори за мобилни услуги ценова листа и заплатената при предоставянето им, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, включваща следните суми по следните договори:

51.98 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройство KIDS WATCH MyKi Watch 4 LITE Black, съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни услуги от 05.12.2022 г. с предпочетен мобилен номер *** ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса;

179.02 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни услуги от 05.12.2022 г. с предпочетен мобилен номер *** ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса. иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал.

1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 177.99 лева, представляваща сбор от лизингови вноски, включваща следните суми по следните договори:

67.83 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 01.08.2023 г. – 30.11.2024 г., дължима по сключен договор за лизинг от 05.12.2022 г. за устройството мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 7 Graphite Black;

59.33 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 01.08.2023 г. – 2

30.11.2024 г., дължима по сключен договор за лизинг от 05.12.2022 г. за устройството мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Watch 4 LITE Black;

50.83 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 01.08.2023 г. – 30.11.2024 г., дължима по сключен договор за лизинг от 05.12.2022 г. за устройството мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey;

Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Д. Й. С. е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от 07.12.2021 г. с предпочетен номер ***, който е изменен с допълнително споразумение от 05.12.2022 г., както и е сключен договор за лизинг от 05.12.2022 г. за мобилно устройство HUAWEI Band 7 Graphite Black. Посочва, че между страните бил сключен и договор за мобилни услуги от 13.12.2022 г. с предпочетен номер ***.

Твърди, че на 05.12.2022 г. бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и договор за лизинг за мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Watch 4 LITE Black, като съобразно клаузата по т. 5 от договора за мобилни услуги на ответника била предоставена възможност да закупи устройството на лизингова цена от 83.76 лева, като стандартната му цена била в размер на 169.99 лева, а направената отстъпка възлизала на сума в размер на 86.23 лева. Излага и че на 05.12.2022 г. бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и както и договор за лизинг за мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, като съобразно клаузата по т. 5 от договора за мобилни услуги на ответника била предоставена възможност да закупи устройството на лизингова цена от 71.76 лева, при стандартна цена на устройството в размер на 369.90 лева, а направената отстъпка възлизала на сума в размер на 298.14 лева.

Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесните договори, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги в процесните периоди в общ размер от 322.56 лева, като за задълженията на ответника за месечни абонаментни такси и мобилни услуги за процесния период били издадени фактура № 7349263557/05.04.2023 г. на стойност 93.70 лева, фактура № **********/05.05.2023 г. на стойност 114.43 лева и фактура № **********/05.06.2023 г. на стойност 114.43 лева.

Релевира, че ответникът дължал на ищцовото дружество сумата в размер на 177.99 лева, представляваща сбор от лизингови вноски, дължими по сключените договори за лизинг.

Ответникът дължал и разликата между стандартната цена на устройствата без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за посочения размер. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора (т. 11), за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка по процесните договори, която не надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочените мобилни номера. Излага, че ответникът дължи на ищцовото дружество 3 незаплатените лизингови вноски за посочените периоди, както и разликата между стандартната цена на устройствата без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Йеттел България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 21.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 14199/2025 г. на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства.

Претендира разноски.

Ответникът- Д. Й. С., в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

На ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата молба. Въпреки това и за процесуална икономия следва да бъде изготвен проект за доклад по делото.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД: сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и далекосъобщителни услуги на ответника за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.

По исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения по твърдените договори и споразумения, че е изпълнил задълженията си по тях; че в съответните договори е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че договорите са били прекратени, съответно, че посочените устройства са предадени на ответника и в договорите за лизинг е било уговорено задължение за заплащане на неустойка за невърнато устройство по договора; какъв е размерът на неустойката по съответните договори и приложенията към тях, както и размерът на преференциалната цена по договорите, цената без отстъпка и размерът на конкретната отстъпка за съответните устройства. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора, в това число, че е върнал предоставените му устройства.

По исковете с правно основание чл. 335, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване: че между страните били налице облигационни правоотношения по валидно сключени договори 4 за лизинг; че е изпълнил задължението си да предаде вещта по съответния договор на купувача, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски и техния размер. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

Ищецът следва да докаже изискуемост на търсените вземания с настъпването на падежа на плащането им или отправянето на покана до ответника.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за предоставяне на мобилните услуги и за прекратяването на договорите, на които се позовава и търси неустойка по тях.

Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.