Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260169 от 05.10.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 5209/2019
Вид
Решение № 260169
Подписан
05.10.2020
В сила
31.05.2021
Състав
ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 5.10.2020 г.

Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 16 септември 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: ДИАНА

СТОЯНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева гр. дело № 5209 по описа за 2019 година.

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 223 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД 432 .

Ищецът С.Г.С. твърди в исковата си молба, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента И.Д.К. с ответното застрахователно дружество.

Сочи, че е внук на починалия С.Г.С., с ЕГН: **********. Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което било създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпял от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Сочи, че с починалият му дядо били изключително близки. Между тях съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своя внук като за свой син.

Макар да не били живели в едно домакинство, ищецът често ходил на гости на дядо си, както и последният често посещавал внука си. Ищецът С.С. изпитвал любов и уважение към своя дядо, който бащински се грижил за него и помагал в отглеждането и възпитанието му. Отношенията им с починалия били изключително близки, били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца С. била неизмерима и му причинявала неимоверни страдания. Сочи, че много трудно преживявал загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищецът всекидневно общувал с дядо си и разчитал на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищеца и дядо му била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката на ищеца. Същият претърпял и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът бил много близък със своя дядо, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищецът С.С. все още страдал от загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния му начин на живот.

Предвид изложеното и тъй като ищецът не получавал каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от деликвента, за ищеца С.С. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

На

13.10.2014 г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора се движел л.а. „Хюндай Елантра“ е peг. № ***, управляван от С.Г.С. - дядо на ищеца. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част на денонощието, с нормална видимост. Автомобилът, управляван от С. се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ е peг. № ***, управляван от водача И.Д.К.. Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което водачът на автобуса, за да избегне удар в предно движещото се превозно средство, задействал спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В това време автомобилът, в които пътувал пострадалият С.Г.С., се намирал на около 33 м. от автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като управляваният от водача И.К. автобус внезапно навлязъл в южната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от С.С., последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. При това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване на произшествието била навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента, където към този момент се е движил насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ на пострадалия С.Г.С.. С. бил заклещен от колонката на предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на С. назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят. На мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ.

След като срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия С. ***, където въпреки проведеното лечение по-късно същият починал.

От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача И.К., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015 г.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорели друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържала и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.

226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвали посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можел да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).

За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014 г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач И.Д.К. бил предаден на съд по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора. С влязла в сила Присъда № 25 от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с Решение № 137 от 09.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 298/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и

- чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С., с ЕГН: **********, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бил отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да са били налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма бил осъществен, което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.

От протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 559/13.10.2014 г. било видно, че не било установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на починалия С.Г.С..

Във връзка с описаното ПТП и настъпилата вследствие на него смърт на С.Г.С., с ЕГН:

**********, било образувано гр. д. № 7847/2016 г. по описа на СГС, по което неговите наследници по закон - били предявили своите претенции срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния близък роднина.

По посоченото гражданско дело било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017 г., влязло в законна сила на 23.11.2018 г., изменено с Решение № 688 от 22.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017 г. по описа на Апелативен съд - София, като с Определение № 667 от 23.11.2018 г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В описаните решения съдилищата категорично и обосновано приели, че в конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на С.Г.С. - обстоятелство, което се ползвало със силата на пресъдено нещо.

Така, безспорно се установило, че вследствие на противоправното си поведение, водачът И.Д.К. причинил на ищеца, вреда - изгубил много близък за него човек - своя дядо. Инцидентът белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта, подкрепата и грижите на дядо му.

Счита, че претендираното обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., при което починал дядо му (също с имена С.Г.С.), било справедливо, като се имало предвид преживените от ищеца болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек, и с оглед младата възраст на ищеца. Претендираният размер на обезщетението бил справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следвало да бъде уважен изцяло. На основание чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 13.10.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.