Решение № 885 от 24.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.06.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VІ-18, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря КИРИЛКА

ИЛИЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 133 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „В.К.“

ООД поддържа, че по заявление от 11.06.2018г. му е издадена заповед от 19.07.2018г. по чл. 417 от ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№45634/2018г., по силата на която ответникът СД „В.“ ООД е задължен да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за цесия от 30.05.2016г., както и неустойка в размер на 33 332 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2018г. и направените разноски. Сочи, че е уведомен със съобщение, връчено му на 08.10.2019г. за указанията за предявяване на иск, което е сторил в срок. Твърди, че на 08.12.2011г. била учредена договорна ипотека между него и „СД В.“ ООД като ипотекарен длъжник за сумата от 1 216 957,50 лв., като същата е върху описаното дворно място, находящо се в гр. София, ул.“******и поземлен имот, находящ се в гр. София, ул.“******, район Надежда. Твърди, че на 30.05.2016г. бил сключен договор за цесия за сумата от 1 096 957,50 лв., както и нотариално заверен анекс към същия договор, между ищеца, „П.Г.“ ЕООД, „СД В.“ ООД, В.Г.Т., А.Д.Т., Й.Г.Р.и С.Д.Р., физическите лица в качеството на цесионери. Съгласно сключения анекс изрично е посочено ликвидно вземане от „СД В.“ ООД в размер на 100 000 лв., което да бъде погасено до 30.05.2018г. като е уговорена и неустойка.

Твърди, че на 26.03.2018г. е подписан и последващ анекс към договора за цесия, в който е посочено, че е е дължима сума от 50000 лв. и неустойка от 16 666 лв., но се касело според него за различни облигационни правоотношения, а не различни размери на вземането му. Предвид горното претендира, че ответникът продължава да му дължи сумата от 133 332 лв., така както е описано по заповедта и претендира признаване за установено дължимостта на сумите.

Допълнителна искова молба ищецът не е подал, въпреки че му е дадена възможност с връчването на 24.02.2020г. на препис от отговора и срокът за горното е изтекъл на 10.03.2020г. Депозирал е подробно становище от 08.06.2020г., в което сочи, че представените от ответника доказателства са неотносими към спора и касаят друг имот. В хода на съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си представител – адв. К., като претендира и разноски.

Ответникът „СД В.“ ООД оспорва иска по съображения изложени в писмения отговор от 13.02.2020г., както и в хода на съдебното производство чрез адв. Вангелова. Поддържа, че е притежавало собственост върху бивша административна сграда в курортен комплекс Боровец, а „П.Г.“ ООД развивало дейност в района на гр. Несебър и околността, свързана с морския туризъм.

Твърди, че двете дружества решили да изградят хотелски комплекс, което било в зависимост от определяне на прилежащата площ към съществуващата в имота му административна сграда след изготвяне на кадастрална карта на курорта, разрешение от министерството и сделка с община Самоков. Твърди, че не била уточнена организационната форма на съвместното участие в детайли, но ответникът участвал с апорт на сградата и земята, а „П.Г.“ ООД чрез предоставяне на парични средства, което обаче не било документирано. Сочи, че финансовата криза през 1997г. ги принудила да се откажат от намеренията си, като тогава се появило дружеството „В.К.“ ООД като колекторско дружество. Сочи, че на 08.12.2011г. било сключено споразумение, по силата на което той следвало да заплати на „П.Г.“ ООД 70% от сумата от 1 116 957,50 лв., а останалите 30% или сумата от 350 087,25 лв. – на „В.К.“ ООД в двугодишен срок, а отделно и само на ищеца сумата от 50 000 лв. в седмодневен срок от освобождаване на сметките на дружеството от наложените запори. Твърди, че на три пъти заплатил на ищеца суми от задължението по споразумението съответно 1/7 и 3/7 или общо сумата от 200 049,86 лв., сумата от 20 000 лв. и сумата от 50 000 лв. За горното се позовава на приложената разписка от 28.07.2015г., споразумението от същата дата и спогодба от 03.11.2015г. Твърди, че през 2016г. кредиторите му предложили да уредят отношенията си като съпрузите В.и А.Т., съдружници в „СД В.“ ООД и съпрузите Й.и С.Р.като собственици на урегулиран поземлен имот с площ от 5610 кв.м. в гр. Банкя, продадат имота на трето лице, посочено от кредиторите „В.“ ООД за сумата от 115 000 лв., като част от тази сума се плати по банков път на продавачите от „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД за сметка на купувача, а купувачът за заплати остатъка на два пъти по 25 000 лв., като заедно с това кредиторите да цедират вземането си към СД в.“ ООД заедно с обезпеченияат, като това било добро решение с оглед високата цена на имота. Предвид горното с договор от 30.05.2016г. „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД са прехвърлили на съпрузите В.и А.Т. и съпрузите Й.и С.Р., вземането си към „СД Виана“ заедно с обезпеченията, а продажбата на имота била сключен с представения нот. акт №91, т.ІІ, рег.№2085, дело № 247/30.05.2016г., а бил сключен и договор за прихващане, поради което не се дължи според ответника плащане и по двете сделки – и за недвижимия имот, и за цесията.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява от приложеното заповедно производство, че по заявление от 11.07.2018г. на ищеца е издадена заповед от 19.07.2018г. по чл. 417 от ГПК от СРС, 169 състав по ч.гр.д.№45634/2018г., по силата на която ответникът СД „В.“ ООД е задължен да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за цесия от 30.05.2016г., както и неустойка в размер на 33 332 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2018г. и направените разноски в размер на 22 245,34 лв. срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а с определение от 16.10.2018г. заповедният съд е указал предявяването на иск по чл.422 от ГПК на ищеца, което е съобщено видно от разписката на стр. 46 от делото на 17.10.2018г. Първоначално с определение от 11.03.2019г. СРС е обезсилил заповедта и прекратил производството, но горното определение е отменено с определение на СГД от 18.09.2019г. по в.гр.д.№10125/2019г., като е прието, че доколкото в определението от 16.10.2018г. е обективиран и акт по чл. 420 от ГПК, а не е изрично уточнено в коя част подлежи на обжалване, то срокът за предявяване на иска не е започнал да тече на 17.10.2018г. с връчването му, тъй като същото е обжалвано и е било предмет на ч.гр.д.№ 16335/2018., по което е постановено определение от 21.02.2019г., с отбелязване, че е влязло в сила на същата дата, а съгласно писмото, делото е върнато в СРС на 05.03.2019г. С разпореждане от 01.10.2019г. заповедният съд повторно е дал указания по чл. 415 от ГПК, които са съобщени на заявителя на 08.10.2019г., видно от съобщението ан стр. 56 от делото, а исковата молба е заведена на 08.11.2019г., първоначално пред СРС, изпратена на СГС по подсъдност с определение от 09.12.2019г.

Съгласно представения с исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №14, том IV, рег. №7563. дело № 549/08.12.2011г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 НК, район на действие - СРС ответникът

„СД Виана“ учредява в полза на ищеца и дружеството „П.Г.“ ООД ипотека върху следните имоти: дворно място, находяшо се в гр. София, ул. „******, съставляващо поземлен имот № - 478а, в квартал № пол. 44, по плана на гр. София, местност ж.к. „******Част, Северен парк с площ 985 кв.м. и поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. ..******. Район ..Надежда“, съставляващ поземлен имот 5а, от полигон 44 по плана на гр. София, местност - ж.к „******Част, кв. „Свобода“ - Северен парк, с площ 515 кв.м. В нотариалния акт е отразено в т.1, че на основание спогодба от 08.06.2011г., сключена между трите дружества, „СД В.“ ООД се е задължил да заплати сума в размер на 1 116 957,50 лв. по следния начин: 50 000 лв. на ищеца „В.К.“ ООД в едноседмичен срок от вдигане на запора върху банковите сметки, а сумата от 1 166 957,50 лв. – в двугодишен срок от датата на спогодбата, като в полза на ищеца бъдат заплатени 30%, а на „П.Г.“ ООД – 70% от сумата. В т.1.3 от нотариалния акт е вписано, че в случай, че длъжникът плати доброволно предсрочно, а именно в срок от една година, задължението по чл.1.2 се намалява с 50 000 лв., която сума се опрощава. В т. 2 е уговорено, че ако „СД В.“ ООД не изпълни задължението по уговорения начин, дължи общо на двамата кредитори неустойка в размер на 0,10% на ден от неплатената сума, но не повече от 10%, която също се разпределя в съотношение 30/70%. Ипотеката върху имотите е за обезпечаване на вземането.

С исковата молба е представен договор за цесия от 30.05.2016г., сключен между „В.К." ООД „П.Г.“ ЕООД, „СД В." ООД, В.Г.Т., (цесионер), А.Д.Т., (цесионер), Й.Г.Р., (цесионер), С.Д.Р., (цесионер), съгласно който договор, като се посочва, че „В.К." ООД и „П.Г.“ ЕООД са титуляр на вземане срещу „СД В." ООД в размер на 1 096 957,50 лв., която сума представлява главница, както и на акцесорни вземания за лихви и разноски, което вземане съгласно т. 2 произтича от спогодба от 08.12.2011г., сключена с нотариална заверка на подписите и съдебна спогодба по т.д.№474/2011г. на VІ-6 състав и изпълнителен лист от 09.02.2015г. по същото дело, както и че вземането е обезпечено с ипотека върху описаните два имота, са цедирали в ползва на горепосочените лица - В.Г.Т., А.Д.Т., Й.Г.Р.и С.Д.Р., вземането, описано в чл.1 и чл.2 от договора срещу СД „В.“ ООД за цена от 65 000 лв., ведно с обезпеченията. Договорът е с нотариална заверка на подписите от нотариус Танев от 30.05.2016г.

На същата дата – 30.05.2016г. е подписан анекс към договора за цесия между същите горепосочени лица, в чл. 1 от който се посочва, че след извършената цесия „СД В.“ ООД продължава да дължи на „В.к.“ ООД сума в размер на 100 000 лв., която се задължава по чл.2 да плати в срок от две години. В чл.3 е уговорено, че в случай, че не плати задължението в уговорения срок, се дължи неустойка в размер на 33332 лв., като за обезпечение на задължението се запазва съразмерна ипотека върху двата описани имота. Анексът също е с нотариална заверка на подписите от нотариус Д.Т.от 30.05.2016г.

Представен е и втори анекс към договора за цесия, без посочена дата, но с нотариална заверка на подписите от нотариус А.Г., съответно на 15.11.2016г., 22.11.2016г. и 23.11.2016г., а на управителя на ищеца заверката е от 26.03.2018г., в чл. 1 от който се посочва, че след извършената цесия „СД В.“ ООД продължава да дължи на „В.к.“ ООД сума в размер на 50 000 лв., която се задължава по чл.2 да плати в срок от две години. В чл.3 е уговорено, че в случай, че не плати задължението в уговорения срок, се дължи неустойка в размер на 16 666 лв., като за обезпечение на задължението се запазва съразмерна ипотека върху двата описани имота.

От ответника е представен с отговора на исковата молба нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №91, том II, рег. №2685, дело № 247/30.05.2016г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 НК, съгласно който В.Г.Т., А.Д.Т., Й.Г.Р.и С.Д.Р., като продавачи и обещатели, с участието на „В.“ ООД като купувач и на „В.К." ООД и „П.Г.“ ЕООД като уговарящи / стипулатни/ са прехвърлили на купувача подробно описания поземлен имот в гр. Банкя, за продажна цена от 115 000 лв., платима по банков път.

От ответника е представена и приета като писмен документ разписка от 28.07.2015г., съгласно която „В.к.“ ООД е получил от „СД В.“ ООД сумата от 50 000 лв. съгласно постигнато споразумение. Приложено е и споразумение от същата дата, в което „В.к.“ ООД е заявило, че е удовлетворено и няма претенции за 1/7 част от вземането си, произтичащо от спогодба с нотариална заверка на подписите от 08.12.2011г.

Представена е и спогодба от 03.11.2015г., също сключена между СД „В.“ ООД и „В.к.“ ООД, съгласно която ищецът е посочил, че е удовлетворен и няма претенции за 3/7 ид.части от вземането си, произтичащо от спогодба с нотариална заверка на подписите от 08.12.2011г., като в т.2 е посочено, че извън погасяване на задължението по този начин, са заплатени 20 000 лв. на 09.10.2015г. и ще заплати сумата от 50 000 лв. за погасяване на задълженията по спогодбата.