Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27501 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9821/2026
Вид
Определение № 27501
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27501 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110109821 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Е. И. А. срещу С. В. Т. и К. В. С. с искане съсобствени между страните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото, направени са искания за издаване на съдебни удостоверения и искане за назначаване на експертиза.

В срока за отговор ответниците подават общ такъв. Взимат становище за недопустимост и неоснователност на иска. Представят документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото, правят искане за назначаване на експертиза и за разпит на свидетели.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира исковата молба за допустима. Отговорът на наведените от ответниците възражения за недопустимост изисква провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства. Поради това на тези възражения ще бъде отговорено с крайния съдебен акт. Направените от ищцата искания за удостоверения са основателни и следва да се уважат. Направеното от нея искане за назначаване на експертиза е основателно на този етап, тъй като поставените въпроси са необходими за установяване на реалното положение на имотите към настоящия момент. Направеното от ответниците искане за експертиза е основателно и следва да бъде уважено. Направеното искане за разпит на свидетели също е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска до разпит един свидетел.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26 октомври 2026 г. от 13:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в исковата молба и отговора на исковата молба документи така, както са описани в тях.

ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищцата съдебни удостоверения, по проекти, представени от нея в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка на място в имота да отговори на поставените с исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Е. Ц., ****** при депозит от 180 евро, платим от ищцата и депозит от 180 евро от всяка от ответниците или общо 540 евро.

ДОПУСКА на ответниците един свидетел при режим на довеждане.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.

1 от ЗС от Е. И. А. срещу С. В. Т. и К. В. С. с искане да бъдат допуснати до съдебна делба следните съсобствени между страните недвижими имоти.

Имот 1:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (******), с площ от 90.5 кв.м., разположен на етаж О(сутерен), включващ първоначално построените северозападно и североизточно избени помещения, с площ от 70 кв.м. по отношение на увеличената площ след пристрояването от 20,5 кв.м.;

Имот 2:

Самостоятелен обект с идентификатор ***** (******), с площ от 63.9 кв.м., разположен на етаж О(сутерен), включващ първоначално построените северозападно и североизточно избени помещения, с обща площ от 40 кв.м. по отношение на увеличената площ след пристрояването от 20,39 кв.м.;

Имот 3:

Самостоятелен обект с идентификатор ******* (******), с площ от 90.5 кв.м, включващ първоначално построеното жилище, находящо се на първи етаж(партер), със застроена площ от около 70 кв.м. по отношение на увеличената площ след пристрояването от 20,5 кв.м. ;

Имот 4:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (******), с площ от 63.90 кв.м, включващ първоначално построеното жилище, находящо се на първи етаж (партер), със застроена площ от около 40 кв.м. по отношение на увеличената площ след пристрояването от 23,9 кв.м. ;

Имот 5:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (******), с площ от 90.50 кв.м, включващ първоначално построеното жилище, находящо се на втори етаж, със застроена площ от около 70 кв.м, по отношение на увеличена площ след пристрояването от 20.50 кв.м;

Имот 6:

2

Самостоятелен обект с идентификатор ***** (*******), с площ от 63.9 кв.м, включващ първоначално построеното жилище, находящо се на втори етаж, със застроена площ от около 40/четиридесет/кв.м, по отношение на увеличена площ след пристрояването от 23.9 кв.м.;

Имот 7:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (*******), с площ от 90.5 кв.м, находящ се на трети етаж;

Имот 8:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (******), с площ от 63.9 кв.м, находящ се на трети етаж;

Имот 9:

Самостоятелен обект с идентификатор ****** (*****) с площ от 52 кв.м, включващ първоначално построената лятна кухня, находяща се в двора, със застроена площ от около 20 кв.м, по отношение, на увеличена площ след пристрояването от 32 кв.м.;

Имот 10:

Навес, построен около мястото на самостоятелен обект с идентификатор ****** (******), с площ от 20 кв.м.

Ищцата твърди, че заедно с ответниците били съсобственици на поземлен имот с идентификатор ******* (********), находящ се в гр.

*******, с площ от 536 кв.м. и на построените в него жилищна сграда и постройки на допълващо застрояване. Основната постройка в имота представлявала жилищна сграда, построена през петдесетте години на двадесети век. До 1998 г. по инициатива на съсобствениците в сградата било извършено пристрояване с цел разширяване на сградата на всеки един от съществуващите етажи в западна посока от към вътрешната страна на двора и надстрояване на още един допълнителен жилищен етаж. След извършените изменения по сградата, била установено следното положение: имоти 1 и 2 били разположени на нулев (сутеренен) етаж; имоти 3 и 4 били разположени на първи етаж; имоти 5 и 6 били разположени на втори етаж; имоти 7 и 8 били разположени на трети етаж. Имоти 9 и 10 били постройки, намиращи се в поземления имот, отделни от основната постройка. Застроената площ на надстроения етаж по проект била 169.70 кв.м. Отделно от извършеното надстрояване било извършено пристрояване в сградата, с което се увеличавала площта на всеки от съществуващите етажи с 43.60 кв.м. Ищцата била изключителен собственик на жилище, находящо се на първи етаж (партер), със застроена площ от около 40 кв.м. към което били извършени пристроявания, с обща площ 23,9 кв.м. за да се образува Имот 4. Счита, че по отношение на тези 23,9 кв.м. била налице съсобственост. Също така била изключителен собственик на помещение, със застроена площ от около 40 кв.м. към което били извършени пристроявания, с обща площ 23,9 кв.м. за да се образува Имот 6. Счита, че по отношение на тези 23,9 кв.м. била налице съсобственост.

Ответницата К. В. С. била изключителен собственик на жилище, находящо се на първи етаж от основната сграда, със застроена площ от около 70 кв.м. към което били извършени пристроявания, с обща площ 20,5 кв.м. за да се образува Имот 3. Ищцата счита, че по отношение на тези 20,5 кв.м. била налице съсобственост. Била също така собственик на навес, който бил разрушен напълно през 2024 г. и на негово място бил изграден Имот 10.

3

Ищцата счита, че този имот бил изцяло съсобствен между страните.

Ответницата С. В. Т. била изключителен собственик на жилище находящо се на първи етаж от основната сграда, със застроена площ от около 70 кв.м. към което били извършени пристроявания, с обща площ 20,5 кв.м. за да се образува Имот 5. Ищцата счита, че по отношение на тези 20,5 кв.м. била налице съсобственост. Била също така собственик на лятна кухня, намираща се извън основната постройка, със застроена площ от около 20 кв.м. към което били извършени пристроявания, с обща площ 32 кв.м. за да се образува Имот 9. Ищцата счита, че по отношение на тези 32 кв.м. била налице съсобственост.

Имоти 7 и 8 били изградени без издадено разрешение за строеж и на основание чл. 92 ЗС принадлежали общо на тримата съсобственици. Към имот 1 били извършени пристроявания, с обща площ 20,5 кв.м. Ищцата счита, че по отношение на тези 20,5 кв.м. била налице съсобственост. Към имот 2 били извършени пристроявания, с обща площ 23,9 кв.м. Ищцата счита, че по отношение на тези 23,9 кв.м. била налице съсобственост.

Ищцата моли съда да допусне до делба посочените имоти при съответните квоти.

В срока за отговор ответниците подават общ такъв. Взимат становище за недопустимост и неоснователност на иска. Считат, че основната постройка била разделена на три жилища, обозначени като жилище А, жилище В и жилище С. Основната постройка била разделена на две отделни сгради с калканна стена. Сутеренът се състоял от северна и южна част, отделени със стена. В южната част били разположени помещения към жилище А, помещения към жилище В, а в северната - помещения към жилище С. Имоти 1 и 2 не представлявали отделни обекти на собственост, а обслужващи жилище А и жилище В мазета. Партерният етаж се състоял също от южна и северна част, отделени със стена, без връзка помежду си. Имоти 3 и 4 всъщност представлявали части съответно от жилище А и жилище С. Първият етаж се състоял също от южна и северна част на сградата, които не били свързани.

Имоти 5 и 6 всъщност представлявали части съответно от жилище В и жилище С. Вторият етаж също се състоял от южна и северна част на сградата, които не били свързани. Имоти 7 и 8 всъщност представлявали части съответно от жилище В и жилище С. Таванският етаж се състоял от прилежащи към жилищата тавански помещения. Ответниците твърдят, че между страните не съществувала съсобственост, тъй като постройките в поземления имот били отделни обекти на собственост, всеки от които бил изключителна собственост на конкретни лица. Оспорват правото на собственост на ищцата. Считат, че всички допълнителни строежи по основната сграда служели за обслужване на жилища А, В и С. Ответницата К.

С. била придобила по давност, на база владение от 1998 г. Имоти 9 и 3, както и част от Имот 1, а ответницата С. Т. била придобила по давност, на база владение от 1998 г. Имоти 5, 7 и 10, както и другата част от Имот 1. Молят съда да остави без разлеждане делбения иск, евентуално да го остави без уважение. Претендират разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. В тежест на ищцата е да докаже наличието на посочените от нея Имоти като самостоятелни, годни обекти на право на собственост, тяхното разположение в основната постройка и допълнителните постройки – лятна кухня и навес-гараж – правото си на собственост върху поземления имот и прехвърлителните сделки, по силата на които се е достигнало до настоящата съсобственост. Представени са 4 доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на тези факти. В тежест на ответниците е да докажат наличието на посочените от тях Жилища като самостоятелни, годни обекти на право на собственост и тяхното разположение в основната постройка, правото си на собственост върху Жилищата и отделните постройки – лятна кухня и навес-гараж – правото си на собственост върху тях, както и владението върху твърдените от тях имоти за периода от 1998 г. до 2026 г. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на тези факти.

УКАЗВА на всяка от страните по делото, че, ако тя или нейният процесуален представител по делото живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение, всички съобщения и призовки ще бъдат прилагани по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.