Решение № 11437 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11437 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110102326 по описа за 2026 година

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № 0312240191047560, валидна към датата на ПТП, и след изпълнение на всички изисквания на застрахователния договор, е заплатил на застрахования сума в размер на 488,01 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 212042485 за вреди н а л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 07.06.2025 г. в ***, на ул. „***“, за което бил съставен ДКП за ПТП от същата дата. Виновен за ПТП бил водачът на МПС „*** *“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество, който започнал внезапна маневра за завой наляво за навлизане по черен път без да се съобрази с вече започналия маневра за изпреварване л.а. „Х.А.“, с рег. № *** и така реализирал ПТП с материални щети с л.а. „Х.А.“, с рег. № ***. Излага, че предявил регресна претенция срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение в размер 503,01 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, но ответникът отказал да погаси задължението си.

Моли за осъждане на ответника – „Д.О.З.“ ЕАД, да му заплати сума в размер на 102,26 евро (200 лв.), частичен иск от вземане в общ размер 257,18 евро (503,01 лв.), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.01.2026 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.О.З.“ ЕАД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва 1 механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинноследствената връзка на ПТП с вредите. Твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, който не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и действията на другите участници в движението. Оспорва размера на вредите, като намира, че обезщетението е определено в завишен размер, който не съответства на средни пазарни цени.

Оспорва дължимостта на ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи д о изключване или намаляване на отговорността му, вкл. твърдяното от него противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ищеца, респ. твърдяното от него съпричиняване.

С доклада по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл.

153 ГПК за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. „Х.А.“, с рег. № *** към датата на ПТП; че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на МПС „***“, с рег. № ***; че ищецът е заплатил на увредения сумата от 488,01 лева по процесната щета, които обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства – застрахователна полица № 0312240191047560, валидна в периода 21.12.2024 г. – 20.12.2025 г.

(л. 11-25), преводно нареждане от 13.06.2025 г. (л. 36), справка от базата данни на Информационен център към ГФ (л. 37).

Основните спорни между страните въпроси са досежно механизма на процесното ПТП, в частност – по чия вина е настъпило същото.

За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна автотехническа експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 07.06.2025 г. (л. 9, 10, 63, 86), искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 09.06.2025 г. (л. 27), от документите по 2 застрахователната преписка по щета № 212042485, от приетото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. С., водач на л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, и М. М., водач на л.а.

„***“, с рег. № ***, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ на л.а.

„Х.А.“, с рег. № ***, на 07.06.2025 г. в *** л.а. „Х.А.“, с рег. № *** се движи по ул. „***“ и предприема маневра за изпреварване на л.а. „***“, с рег. № ***. В същото време водачът на л.а. „***“, с рег. № *** предприема маневра за завой наляво, вследствие на което траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях в предна дясна част на л.а.

„Х.А.“, с рег. № *** и в странична лява част на л.а. „***“, с рег. № ***.

Така установеният механизъм на ПТП се потвърждава както от заключението на САТЕ, така и от показанията на двамата свидетели, които в тази част не си противоречат. Свидетелят М. посочва, че ПТП се случва на главната улица в ***, която е с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, като управляваният от него автомобил – л.а. „***“, с рег. № *** се движел пред л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, а двата автомобила се движели в една посока – в посока гр. Плевен. Свидетелят посочва, че завил наляво, за да спре пред къщата на брат си, която се намирала от другата страна на пътя, в който момент другият автомобил го изпреварвал и така настъпило ПТП. Уточнява, че на мястото, на което е завивал няма кръстовище. Свидетелят С. посочва, че ПТП настъпило в ***, на улица с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, като управляваният от него автомобил – л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, се движел след л.а. „***“, с рег. № *** в същата посока. Свидетелят предприел маневра за изпреварване на л.а. „***“, с рег. № ***, навлязъл в насрещната лента, в който момент водачът на л.а. „***“, с рег. № *** завил наляво и така настъпило ПТП. Посоченото от свидетеля кореспондира и със заявеното от него в искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 09.06.2025 г., а именно, че е предприел „заобикаляне“ на другото МПС, което било намалило скоростта си, в който момент водачът на другия автомобил предприел маневра за ляв завой. Установеният механизъм на ПТП, не на последно място, кореспондира и с приетия по делото ДКП за ПТП от 07.06.2025 г., в т. 12 „Обстоятелства“, от който е отразено: за лек автомобил „Х.А.“ – „при изпреварване“ и „навлиза в лентата за насрещно движение“, а за лек автомобил „***“ – „при завиване наляво“.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви относно това кой пръв е предприел съответната маневра – завиване на ляво, респ. изпреварване, както и относно това какво е било поведението на водачите в тази връзка. Свидетелят М. посочва, че подал мигач десетина метра преди да завие наляво, както и че не бил видял другия автомобил да го изпреварва, а възприел последния едва, когато го ударил. Свидетелят С. посочва, че водачът на л.а. „***“ намалил скоростта от 40 или 50 км/час до към 5 или 10 км/час и тръгнал да отбива с аварийни светлини в дясната част на лентата за движение, в която се движели двата автомобила. Свидетелят 3 предположил, че водачът на другия автомобил има намерение да спре пред къщата отдясно на пътя и затова включил ляв мигач и тръгнал да го изпреварва, като навлязъл в насрещната лента. Преди да настъпи ПТП двата автомобила били разположени успоредно, като другият автомобил бил понапред от този на свидетеля. В този момент водачът на л.а. „***“ завил наляво.

От заключението на САТЕ и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че водачът на лек автомобил „***“ е предприел маневра за завой наляво в момент, в който лек автомобил „Х.А.“ вече се е намирал в лентата за насрещно движение. Вещото лице пояснява, че за да настъпят точно тези зони на увреждане на двата автомобила – предна дясна част на лек автомобил Хонда и странична лява част на лек автомобил ***, като и предвид местоположението на превозните средства в момента на удара, водачът на лекия автомобил Хонда е трябвало да извърши едно косо отклонение наляво с последващо изправяне на движението, което е свързано с изминаване на значително разстояние както по широчина на пътното платно, така и по дължина, докато изминатото от лекия автомобил *** разстояние по широчина на пътното платно е много малко, поради което следва да се приеме, че лекият автомобил Хонда вече се е намирал в лентата за насрещно движение, когато водачът на лекия автомобил *** е предприел отклонение наляво. Местоположението на автомобилите в момента на удара, инициалните точки на съприкосновение, както и зоните на увреждане на двата автомобила, установени от вещото лице, съответстват на начертаната скица на пътната обстановка и ПТП (т. 13), както и на отразеното от водачите в т.т. 10 и 11 от приетия ДКП за ПТП от 07.06.2025 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП н а пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

При завой наляво приложение намират чл. 36 и чл. 37 ЗДвП. В нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП е регламентирано, че водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

Приложение намира и чл. 25 ЗДвП. Съгласно ал. 1 на разпоредбата водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в 4 друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Ал. 2, изр. първо на същата разпоредба предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

В нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП е регламентирано, че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.