Решение № 538 от 23.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110205279 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790, със седалище в гр.Варна, депозирана чрез представляващия П.И.Н. против Наказателно постановление № 733052 -F736701 от 24.10.2023 год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“, в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178, ал.1 от ЗДДС за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка-декларация за данъчен период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г., в срок до 14.09.2023г.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че дружеството не е извършвало дейност в данъчния период.

В съдебно заседание възз. дружество се представлява от своя управител П.Н., който поддържа жалбата , не оспорва фактите, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент, че нарушението попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а наложената санкция била непосилна.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от 1 юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2023г., св. Д. Г., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАПВарна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по партидата на „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790. При проверката било установено, че „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790 като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г.,в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 14.09.2023г. Поради това срещу „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790 бил съставен акт за установяване на административно нарушение №F736701/03.10.2023 г., в който било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството нарушител, бил му предявен и връчен и той го подписал без отбелязване на възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било посочено, че дружеството не е извършвало дейност в отчетния период и било посочено, че са налице основания а приложение на чл.28 от ЗАНН.

АНО не възприел възраженията, а възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 24.10.2023г. издал обжалваното наказателно постановление срещу „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ на основание чл.178, ал.1 от ЗДДС. НП било връчено на 13.11.2023г., срещу обратна разписка, на представляващия дружеството.

Ведно от приложените в хода на с.з. материали и от гласните доказателства справката- декларация за отчетния период е подадена от възз. дружество в деня на съставяне на АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справка-декларация и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Д.Г..

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.11.2023г./, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – представител на ЮЛ „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790, спрямо което е издадено атакуваното НП.

Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписан П.И.Н..

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК 202278790.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение 3 на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Тъй като видно от календара за 2023г., четиринадесетото число на месец септември е било в четвъртък- работен ден, то правилно актосъставителят и АНО са счели, че срокът е изтекъл именно на тази дата, доколкото се касае за работен ден и нарушението се явява довършено именно на 15.09.23г.-дата посочен в АУАН и НП. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.

В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС от 2012г. Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-декларация за данъчен период месец август 2023год. Последната е била дължима по силата на закона независимо от обстоятелството, че дружеството не е развивало дейност.

Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св.Д.Г.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се установява от извлечението от ел.регистри на подадените декларации по ЗДДС от 16.04.2024г, видно от които за периода от 01.08.2023г.-31.08.2023г. справки – декларация по ЗДДС е подадена едва на 06.10.2023г. т.е. с близо два месеца 4 закъснение.

В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато погоре е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец август 2023г., като не е подало справка декларация в законоустановния срок.

Съдът споделя изцяло и становището на АНО, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са установени. Напротив видно от писмените и гласни доказателства справката -декларация е била подадена след съставяне на АУАН, което е приблизително два месеца след изтичане на срока. Нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно.

От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такива е подадена много след изтичане на срока- почти два месеца покъсно, т.е. информацията за извършените и получените доставки, както и за резултата за периода, е предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива, респективно данъкът за възстановяване, което безспорно е свързано и с планиране на фискалната политика на държавата. Без всякакво отношение към маловажността е и обстоятелството какви са доходите на дружеството, в частност незначителността или липсата на такива. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне размера на санкцията.

Съдът намира , обаче, че административно-наказващият орган неправилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.178 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500 до 5000 лв. за данъчно задължено лице, което като е длъжно, не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове. В случая приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 179, ал.1 от ЗДДС, защото точно тя предвижда наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в 5 предвидените срокове. Доколкото ,обаче, нарушението по чл. 179, ал.1 от ЗДДС е потежко наказуемо от това по чл. 178 от същия закон /предвиденото в чл. 179, ал.1 от ЗДДС административно наказание за ЮЛ е имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв., а предвидената санкция за ЮЛ в нормата на чл. 178 е в размер от 500 до 5 000лв., т.е. санкцията на разпоредбата на чл.179, а.1 от ЗДДС е с по-голям специален максимум/, то за съда не съществува възможност да преквалифицира нарушението и да приложи правилния материален закон. Противното би довело до нарушаване правото на защита на въззивното дружество, а и случаите, в които съдът може да измени НП са изчерпателно посочени в нормата на чл. 63, ал.7 от ЗАНН и настоящият случай не е сред тях. Не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а приложимият закон се явява за по-тежко наказуемо нарушение.