Решение № 342 от 05.08.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Ловеч, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101587 по описа за 2023 година

Производството е образувана по повод постъпила искова молба от П. С.

К. и М. И. К. против Р. П. К. за ревандикация на недвижим имот и заплащане на обезщетение за ползването без основание на недвижим имот.

Ищците твърдят, че те и **** са наследници по закон на ****, починал на **** г.

Приживе, по сделка дарение, обективирана в нотариален акт № 85, том X, нот. дело № 4483/1997 г., И.К. придобил право на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 40, бл. „****“, ет. 10, състоящ се от спалня, дневна кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси, със застроена площ от 65,18 кв. м., заедно с прилежащото към него мазе № 17 и припадащите се 1,862 % ид. части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел II, кв. 45 по регулационния план на гр. Ловеч, при съседи на жилището: отдолу – ап. 36 на К.К, запад – апартамент на Б.С.Б. при съседи на избеното помещение: отгоре – апартаменти, на запад и на юг – коридор, на изток – мазе № 6 на М.П. и на север – помещение за общо ползване, при граници на парцела: от четири страни улици. Съгласно действащата кадастрална карта процесното жилище, съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, изпълнена в имот ***.

Твърди се, че имота се ползва от Р. П. К. – бивша съпруга на **** въз основа на решение, постановено по гр. д. № 1109/2020 г. за прекратяване брачната връзка на П и Р. К и одобрено с него споразумение относно последиците от прекратяване на брака. По силата на това споразумение на Р.

1

К. и децата И и М е предоставено ползването на жилището до навършване на 18 години от М.

Уговорката за ползване е включена със съгласието на собственика на жилището към онзи момент – И.К.. След неговата смъртта (на И.К.) ищците поканили ответника да напусне жилището в срок от един месец (поканата е получена на 02.05.2023 г.) или да заплаща наем в размер на 300,00 лв. месечно.

Ищците поддържат, че жилището се ползва без основание, а за периода 20.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба ответникът дължи обезщетение в размер на 5 700,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците, като правоприемници на наследодателя им ****, са собственици на 2/3 ид. части от описания по-горе недвижим имот и осъди ответника да предаде владението върху него и осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за ползването му без основание в размер на 5 700,00 лв. за периода 01.04.2022 г. до 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащането й, като им присъди и сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищците са правоприемници на **** и са носители на 2/3 ид. части от правото на собственост върху процесното жилище.

Ответникът не оспорва също, че ползва имота, а основани за това и дава утвърденото с решение по гр. д. № 1109/2020 г. споразумение за уреждането последиците от прекратяване на брака й с П К.

Твърди, че уговорката за ползване е включена след получено съгласие от И.К. – собственик на имота към онзи момент.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение ответника оспорва да дължи такава в пълен обем, а в такъв съобразно правата на ищците върху имота.

С протоколно определение от 08.07.2024 г. е допуснато изменение в размер на заявената претенция за заплащане на обезщетение за ползване, като тя е увеличена от 5 700,00 лв. на 6 333,33 лв.

В хода на производството ищците се представляват от адв. Л., която по същество излага становище за основателност на иска за собственост.

Поддържа, че имота е ползван без основание от ответника за процесния период 01.04.2022 г. до 07.02.2023 г., а на 01.07.2024 г. ответникът е предал владението върху имота. Адв. Л. оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 56 СК в производството, макар и жилището да е било семейно, тъй като възможността за ползването му е ограничена в рамките на едногодишен срок.

Поддържа искането за разноските, което счита, че следва да се уважи в пълен размер, тъй като ответника е станала повод за завеждане на производството.

Ответникът се представлява по делото от адв. Ст. Т., която излага 2 позицията си по съществото на спора в становище от 25.06.2024 г. В него по иска за собственост заявява, че към датата на приключване на производството владението върху имота е предадено. По отношение на иска за заплащане на обезщетение поддържа, че ответникът не се е обогатил, тъй като е ползвала имота по силата на съдебно решение, което е породило облигационна връзка между нея и собственика. При условията на евентуалност, счита че искът следва да бъде уважен в рамките на обема правата, на които ищците са носители.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищците са правоприемници на ****. Това се установява и от представени по делото удостоверение за наследниците му, издадено от община Ловеч на 08.03.2023 г., от което е видно, че И.К. е починал на **** г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга П. С. К. и низходящите М. И. К. и ****.

Между П и М Ки, от една страна и **** от друга, е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първите даряват на втория апартамент № 40, бл. „****“, ет. 10, състоящ се от спалня, дневна кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси, със застроена площ от 65,18 кв. м., заедно с прилежащото към него мазе № 17 и припадащите се 1,862 % ид. части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел II, кв. 45 по регулационния план на гр. Ловеч, при съседи на жилището: отдолу – ап. 36 на К.К, запад – апартамент на Б.С.Б. при съседи на избеното помещение: отгоре – апартаменти, на запад и на юг – коридор, на изток – мазе № 6 на М.П. и на север – помещение за общо ползване, при граници на парцела: от четири страни улици, като дарението е прието с благодарност от надареното лице. Съгласието между страните е обективирано в нотариален акт да дарение № 85, том X, нот. дело № 4483/1997 г. Актуалният статут на имота се установява от схема, издадена от СГКК Ловеч, като съгласно нея жилището съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, изпълнена в имот ***.

С решение от 02.9.2020 г., постановено по гр. д. № 1109/2020 г. на РС Ловеч, е допуснат развод по взаимно съгласие и е прекратен сключения граждански брак с акт № 148/23.10.2004 г. в гр. Ловеч между **** и Р. П К..

Със същото решение е одобрено споразумение относно последиците от прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище, находящо се в ****, собственост на бащата на ****, с негово съгласие, ще се ползва от Р. П. К. и децата И и М Ки до навършване на 18-годишна възраст от М П К.

В хода на производството не е спорно между страните, че процесният имот се намира във фактическата власт на ответника, като й че на 01.07.2024 г. ответникът е предал на ищците владението върху него, за което е съставена 3 протокол от същата датата.

От изсушаното по делото заключение по допусната оценителна експертиза се установява, че наемната цена за ползване на процесното жилище е 500,00 лв. месечно.

При очертаване на фактите съдът взема предвид представените по делото писмени доказателства, който не са оспорени от страните, а част от фактите, което се установява с тях (че ищците са правоприемници на П К; че по силата на одобрено споразумение за прекратяване брака на ответника със съпруга й е ползвала процесния имот; че владението на имота е предадено от ответника на ищците на 01.07.2024 г.) не са спорни между страните, изключае покана, адресирана до ответника и доказателства за връчването й. Тя не е относима към фактите от предмета на доказване, тъй като състава на нормата, под която се подвежда искането за заплащане на обезщетение не изисква ръчването на такава. Наред с това ползването на имота не е спорно между страните през процесния период, а наличието на основание за това. Съдът дава вяра на гласните доказателства – заключение на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, тъй като при изготвянето му е отчетено фактическото ползване на имота, неговото състояние и местонахождение, оценката е изготвена по два метода с придадена им различна тежест от експерта при определяне на крайната цена на пазарния наем.

Предявени са искове за ревандикация на недвижим имот, с правна квалификация чл. 108 ЗС и заплащане на обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.

По силата на сделка дарение, сключена с П и М Ки, **** и придобил правото на собственост върху процесния имот. Жилището е ползвано за нуждите на семейството на сина на К - П К. След прекратяване брака на П и Р.

Ки, в одобреното от съда споразумение, те са договори жилището да продължи да се ползва от съпругата до навършване на пълнолетие от децата им.

След смъртта на И.К. негови правоприемници са ищците П. и М. Ки и сина му П К.

Между страните не е спорно, че ищците, като универсални правоприемници на собственика на спорния имот, те са носители на идеални части от правото на собственост върху него. Имотът е лична собственост на наследодател К, тъй като е придобит по сделка дарение, макар и през време на брака с ищец П. К. (арг. чл. 22, ал. 1 СК) и всеки от ищците притежава по 1/3 ид. част от правата върху него по аргумент от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.

Спорен е въпроса може ли ответника да противопостави на ищците решението по брачното делото, с което е одобрено споразумението за ползването на спорния имот. За да отговори на този въпроси съдът взе предвид следното:

Семейно жилище по силата на § 1 ДР на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. При 4 прекратяване брака на съпрузите, когато от него има родени деца, съдът решава въпроса във връзка с ползването на семейното жилище. Решението съдът взема служебно при разглеждане на спора относно прекратяването на брачната връзка или следи той да е уреден в съответствие с интересите на децата при допускане на развод по взаимно съгласие.

При решаване на въпросите относно ползването на семейното жилище съдът администрира въпросите във връзка с това, кой фактически ще си служи със семейното жилещо в три хипотези – когато то принадлежи на двамата съпрузи, когато принадлежи на едни от тях или на близки на единия съпруг.

Ползването на семейното жилище, което е съсобствено на съпрузите, не е лимитирано със срок. Когато то (жилището) принадлежи на едни от съпрузите ползването му е ограничено в рамките на периода на упражняване на родителските права или най-късно до навършване на пълнолетие от децата. В случаите, в които жилището е собственост на близки на единия съпруг, ползването му е ограничено до една година.

Във всички коментирани хипотези на ползване на семейното жилище по силата на акта на съда и по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК възниква наемно правоотношение. Дължимите суми във връзка с ползването могат да бъдат определени в производството по развод, така и с следващ процес.

Коментираните правила са приложими както в случаите на развод поради разстройство на брачната връзка, в рамките на което се решават въпросите относно ползването на семейното жилище, така и при одобреното от съда на споразумение относно последиците от прекратяването на брака.

От казаното следва, че с одобряването на споразумението относно последиците от прекратяването на брака между Р. и П Ки в частта относно ползването на семейното жилище, правата върху което са принадлежали на бащата на П К, е възникнало срочно наемно правоотношение. След изтичане на определения в закона едногодишен срок за ползване от прекратяване на брачната връзка между П и Р. Ки, то (правото на ползване на семейното жилище) се е погасено. Обстоятелството, че и след това ответникът К. е продължила да използва жилището без възражения от страна на собственика И.К., не дава основание да се заключи, че решенето и възникналото въз основа на него срочно наемно правоотношение, може да бъде противопоставено на правоприемниците му.