Решение № 273 от 06.10.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 483/2025
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 06.10.2025
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.45, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. Д. като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200483 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Същото е второ по ред след като с Решение №868/19.05.25 г. по КАНД№165/25 г. на АС-Враца е било обезсилено Решение №2/03.01.25 г. по НАХД№885/24 г. на РС-Враца с връщане на делото за ново разглеждане и дадени задължителни указания по приложението на процесуалния закон-конституиране на надлежни страни.
На свой ред първоначалното НАХД№885/24 г. на РС-Враца е било образувано по жалба на „ОТП-Лизинг“ЕООД-София против НП № 006128/05.09.24 г. на Председателя на КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във 1 връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при следните съображения:
На 19.03.24 г. и 30.04.24 г.служители на КЗП-Враца между които и св.Г.С., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис в гр.Враца, находящ се на ул.********, както и последваща проверка на документи на 26.03.24 г..
По време на проверките са изискани и съответно представени общо пет договора за финансов лизинг, между които и договор за финансов лизинг №248440388064/09.01.24 г. / клиентски №84403, кратък номер на договора №88064/.
При проверката е установено, че при сключване на този договор със съответен потребител, му е изискано заплащане на „такса за одобрение“ в размер на 84.76 евро без ДДС.След последващ детайлен анализ на цялостното съдържание на процесния договор и приложенията към него, проверяващите са приели, че при сключване на процесния договор на 09.01.24 г., кредиторът е изискал заплащане на такса под формата на така наречената от него „такса за одобрение“ като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната по чл.10а, ал.2 ЗПКр. Всички констатации и резултати от въпросната проверка са подробно обективирани в нарочно съставени констативни протоколи за проверките.
След приключване на проверката, срещу търговецът-настоящ жалбоподател е съставен АУАН №006128/12.06.24 г. за нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПКр.
От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на 2 св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- Г.С.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- процесният договор за финансов лизинг с приложения, констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП. Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание. Процесуални нарушения във връзка с формата и съдържанието на процесните АУАН и НП, в случая не се твърдят и от страна на жалбоподателя.
От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че кредиторът –настоящ жалбоподател, в стопанисван от него офис, находящ се в гр.Враца, ул.******, на 09.01.24 г. сключвайки процесния договор за финансов лизинг с кратък №88064/клиентски номер 84403 от същата дата, е нарушил забраната по чл.10а, ал.2 ЗПКр. като е изискал от потребителя заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, под формата на така наречената „такса за одобрение“. За това си поведение дружеството следва да понесе административно-наказателна отговорност, съгласно чл.45, ал.1 ЗПКр.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за липса на нарушение, обосновани с факта, че се касае до допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, 3 ал.1 ЗПКр., която клиентът сам и доброволно е решил да заплати:
Данните от всички събрани по делото доказателства-процесният договор с приложени към него погасителен план, СЕФ, приемо-предавателенпротокол за предаване на лизинговата вещ-предмет на договора и др., в случая категорично сочат, че наименованата от жалбоподателя „такса за одобрение“ е едновременно изрично включена в договора и към погасителния план към него и е била платена/усвоена след сключването на договора, в деня на последващото предаване на лизинговата вещ на потребителя на 11.01.24 г. Въз основа на тези обстоятелства се извежда несъмнен правен извод, че процесната такса е свързана с усвояването на кредита, независимо как е наименована от кредитора-жалбоподател. Извън горното и за да се приеме, че процесната такса е такава по чл.10а, ал.1 ЗПК би следвало тя да се дължи от всички лица, подали документи за съответния вид кредит, и то предварително, без значение дали се одобрява или не искания кредит /в случая лизинг/.
Настоящият случай очевидно не е такъв, тъй като както и самият жалбоподател сочи в жалбата си, от предоставените общо за проверка на КЗП 5 бр. договори за лизинг, само в два от случаите /включващ процесния договор/, от потребителите е било изискано заплащане на подобна такса.
При определяне вида и размера на следващото се наказание, АНО, съобразно чл.45, ал.1 ЗПКр. е наложил имуществена санкция в размер от 3000.00 лв. Тъй като този размер е в законовия минимум, то и не се налага последващо обсъждане относно законосъобразността на този размер на санкцията.
По разноските:
От страна на АНО се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение само и единствено пред настоящата инстанция - в размер на 150.00 лв. Предвид изхода от делото и доколкото от насрещната страна няма надлежно противопоставено възражение за прекомерност, то и това искане следва да бъде уважено в пълния предявен размер.
При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №006128/05.09.24 г., издадено от Председателя на КЗП, с което на “ОТП Лизинг“ЕООД- София, с ЕИК:131391369, за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
ОСЪЖДА “ОТП Лизинг“ЕООД- София, с ЕИК:131391369 ДА
ЗАПЛАТИ на КЗП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5