Определение № 102 от 20.03.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 37/2026
- Вид
- Определение № 102
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1,2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1,2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 337, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 4 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102 гр. С., 20.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Йорданов като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20261800900037 по описа за 2026 година
Ищецът А. О. К., ЕГН-**********, с адрес гр. К., ул. „В. 16А е предявил срещу „Ю.Б.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Младост 4“, БИЗНЕС ПАРК С., СГР 14, правоприемник на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК******** иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. за установяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит РЕН8-15901104 от 11.04.2018г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 10792,05 лева, представляваща недължимо платено по нищожен договор.
С исковата молба се твърди, че на 11.04.2018г. ищеца А. О. К. е сключил с „Б.П.П.Ф.” ЕАД (кредитор) /Ю.Б. АД (правоприемник на Б.П.П.Ф. С.А./ Договор за потребителски паричен кредит РЕН8-15901104, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели - 18 000.00 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” - 0 лв., застрахователна премия - 6480.00лв., общ размер на кредита - 18 000.00 лв., такса ангажимент -630.00лв., брой погасителни вноски -96, месечна погасителна вноска - 338.73лв., обща стойност на плащанията - 32 518.08лв., годишен процент на разходите 11.29%, лихвен процент - 9.73%.
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материално-правни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на 1 ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. пот .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според възраженията описани по-долу в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.
„Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.
1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно е обаче, че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора - нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено г погасителната вноска.
Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.
2
В чл.5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл.9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.
Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, тк. конкретика за точните допускания, които евентуално са взети предвид - липсва/.
Според чл.19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
3
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 11.29%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 9.73% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№2355/2016 г.; Решение №656/26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11,т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, 4 лихва и застраховка, както и различни други такси при забава напр. /чл.З/. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също така - самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора /в т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение № 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
Разпечатката съдържа 39 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b38e0499-8d52-4162-a317-a5bd4ba59215