Определение № 14778 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14778 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100502148 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Рос Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 202073771, срещу протоколно определение от 29.10.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. № 25033/2023 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 168-ми състав.

С обжалвания акт, на основание чл. 130 от ГПК, е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК. С определението е оставено без уважение и искането на ответника за присъждане на разноски.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното определение. Жалбоподателят поддържа, че въпреки установеното в хода на производството плащане на процесната сума (мораторна лихва в размер на 246,80 евро), за него продължава да съществува правен интерес от постановяване на решение със сила на пресъдено нещо, с което да се установи недължимостта на вземането.

Твърди, че това е необходимо, за да се предотврати бъдещо недобросъвестно принудително изпълнение, доколкото изпълнителният лист остава в държане на кредитора.

Ответникът по частната жалба – „Юробанк България“ АД, в депозирания отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че след като спорната сума е събрана принудително и преведена на банката, правният интерес от воденето на установителния иск е отпаднал.

Подадена е и частна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се 1 обжалва Определение №50291/08.12.2025 г., с което е отказано присъждането на разноски в полза на ответника.

Софийският градски съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, като аргументите за това са следните.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че за ищеца е отпаднал правният интерес от водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, тъй като в хода на производството е установено по безспорен начин, че оспорваното вземане е изцяло погасено чрез плащане, извършено в рамките на друго изпълнително производство.

Настоящият състав намира изводите на СРС за правилни и законосъобразни. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно през цялото времетраене на производството. Искът по чл. 439 ГПК е специален способ за защита на длъжника, насочен срещу изпълняемото право, и неговата цел е да предотврати предстоящо или висящо принудително изпълнение.

Съгласно константната съдебна практика (вкл. Определение № 5157 от 05.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 20251100505696 на СГС и Определение № 3535 от 16.11.2023 г. по к.ч.гр.д. № 4298/2023 г. на ВКС), правният интерес от такъв иск е налице само докато принудителното изпълнение не е реализирано.

Когато вземането е изцяло събрано и сумите са преведени на взискателя, както е в настоящия случай видно от приетите по делото писмени доказателства, правният интерес от установителна защита отпада. Евентуално уважаване на иска в този момент не би довело до търсената от ищеца промяна в правната му сфера, тъй като установителното решение не е основание за автоматично връщане на вече платените суми. След като изпълнението е осъществено, защитата на длъжника, който твърди, че е платил недължимо, се трансформира от установителна в осъдителна чрез предявяването на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По отношение на частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определението в частта за разноските, следва да бъде казано следното.

Правилно първоинстанционният съд е отказал да присъди разноски в полза на ответника. Отговорността за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК е обусловена от поведението на ищеца и изначална недопустимост на претенцията му. В случая прекратяването на делото не се дължи на първоначална недопустимост на иска, а на новонастъпил в хода на процеса факт – плащането на задължението. Към момента на завеждане на делото правният интерес за ищеца е бил налице, поради което той не следва да носи отговорност за 2 направените от ответника разноски.

По изложените съображения обжалваното протоколно определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 25033/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 168-ми състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото и Определение №50291/08.12.2025 г., с което е оставено без уважение искането на „Юробанк България“ АД за присъждане на разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3