Определение № 22433 от 20.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22433 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 вр. чл. 130 ГПК Образувано е по частна жалба на Н. Й. А. против разпореждане от 15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 13073/2026 г. по описа на СРС, 85 състав, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба на жалбоподателя е върната като недопустима.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като предявеният иск по чл. 439 ГПК бил основан на конкретни твърдения за настъпила след издаване на изпълнителен лист погасителна давност на парични вземания, като при тези обстоятелства жалбоподателят нямал друг път на защита освен да предяви посочения иск. Предмет на делото било несъществуване на изпълняемо право по издаден изпълнителен лист, а не установяване на страните по договора за цесия, поради което изложените от ищеца възражения за липса на действие на цесията спрямо него не го лишавали от правен интерес от иска. Поддържа, че изводът за липса на правен интерес бил преждевременен. Съдът следвало първо да изясни обстоятелствата относно моментите на сключване на цесията, на пораждането й на действие спрямо длъжника, на образуване на изпълнителното дело, и на предприемане на изпълнителните действия по същото. По делото било налице изрично изявление на ищеца за готовност спорът да бъде разрешен с участие на лицето, което докаже, че е носител на изпълняемото право. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 13073/2026 г. по описа на СРС, 85 състав е образувано по искова молба на Н. Й. А. с предявен против „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1756,12 евро, представляващи задължение по 1 изп. д. № 201684100408492 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 02.10.2015 г., издаден по гр.д. № 57679/2015 г. на СГС, 40 състав, поради погасяване на вземането по давност. В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.01.2016 г. ответникът е прехвърлил вземанията си по посочения изпълнителен лист на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но длъжникът бил уведомен за извършената цесия едва на 07.12.2022 г., в рамките на посоченото изпълнително дело, като от образуване на делото през 2016 г. до 2022 г. по същото не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което вземанията се явявали погасени по давност.

С разпореждане на съда от 14.05.2026 г. на ищеца са дадени указания за уточняване на правния му интерес от насочване на иска срещу цедента при наведени твърдения, че вземането е прехвърлено с договор за цесия, съобщена на длъжника. В изпълнение на дадените указания, ищецът е посочил, че правният му интерес произтича от обстоятелството, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист с образувано въз основа на него изпълнително дело от 2016 г. Към момента на образуване на делото извършеното от кредитора прехвърляне на вземането по изпълнителния лист не било съобщено на длъжника, съответно цесията не е произвела действие спрямо последния преди уведомяването му от съдебния изпълнител на 07.12.2022 г.

В мотивите на обжалваното разпореждане съдът е посочил, че исковата молба е предявена на 13.05.2026 г., а ищецът е изложил твърдения, че процесната цесия от 2016 г. все пак му е съобщена на 07.12.2022 г. Така настъпилото частно правоприемство на вземанията по изпълнителния лист е произвело действие спрямо длъжника преди предявяване на иска, съответно за длъжника единствен титуляр на вземанията се явявал цесонерът. По тази причина по делото липсвал правен интерес от установяване на несъществуване на процесните вземания спрямо цедента, като нямало и твърдения за поведение на последния, с което той е считал себе си за титуляр на вземанията въпреки цесията.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл.

429, ал. 1 ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството се установява с писмени доказателства.

В случая ищецът е предявил отрицателен установителен иск срещу титуляря на издадения срещу него изпълнителен лист, като оспорва изпълняемото право с твърдения за наличието на факти за погасяване на вземанията по изпълнителния лист.

В същото време не оспорва, че вземанията по листа са били предмет на цесия, съобщена му след образуване на изпълнителното дело, но преди предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Налице е утвърдена съдебна практика, намерила отражение в решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т. д. 20/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с която се приема, че искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана в Глава тридесет и девета „Защита 2 срещу изпълнението“ на ГПК. В този смисъл са и разрешенията, дадени с решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. 694/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО - че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, основан на твърдения че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Счетено е, че липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Аналогично е даденото тълкуване и с решение № 58 от 20.07.2022 г. по т. д. 309/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, с което е прието, че искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, с който се оспорва вземането на взискателя въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява. В решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. 903/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, като е прието, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Цитираните, постановени по реда на чл.

290 ГПК, решения по дела с предмет искове по чл. 439, ал. 1 ГПК са израз на константата практика на съдилищата, намерила отражение и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и др.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване срещу цедента „Юробанк България“ АД на посочения отрицателен установителен иск, който е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство. По изложените по-горе съображения искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Искът е отрицателен установителен, с който се оспорва вземането на взискателя въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява, и цели да установи липсата на изпълняемо право. В този смисъл интересът на ищеца, така както е очертан с исковата молба и депозираната по делото уточнителна молби, е да установи липсата на изпълняемо право, поради погасяването му при изтекъл давностен срок, по отношение на кредитора му, конституиран и като взискател в образуваното срещу него изпълнително производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел - да изключи принудителното изпълнение на сумата по изпълнителното основание.

Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството по договора за цесия от 2016 г. е произвело действие спрямо длъжника през 2022 г., т. е. няколко години преди образуване на делото през 2026 г. При това положение е налице предявен отрицателен

3 установителен иск при липса на пасивна процесуална легитимация, респективно правният интерес не е доказан по делото и се опровергава изложените от ищеца обстоятелства. При твърдение, че процесните вземания имат нов титуляр и че цесията е породила действие през 2022 г. спрямо длъжника, същият разполага с друг път за защита - като предяви иск именно срещу посочения цесионер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че на ищеца са дадени надлежни указания за уточняване на правния му интерес от насочване на иска спрямо цедента, след които той е продължил да поддържа претенцията си, както е предявена. Воден от така посоченото, въззивния съд намира, че правилно са били приложени последиците на чл.130 от ГПК.

Изложените съображения за недопустимост на производството налагат обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 13073/2026 г. по описа на СРС, 85 състав, с което исковата молба на Н. Й. А., ЕГН **********, е върната като недопустима на основание чл. 130 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4