Решение № 16276 от 29.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16276 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110134740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„А1 България” ЕАД е предявило срещу „Суити 1“ ЕООД искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 119,32 лева – месечни такси и цена за потребление на електронни услуги по договор **5 за периода 07.07.2021г. – 06.12.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 6,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2021г. – 26.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 09.08.2022г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28300 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав, както и искове по чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 227,37 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги, ведно със законната лихва от 30.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 7,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 26.01.2022г. – 26.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2022г. по ч.гр.д. № 28300 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор **5 от 16.02.2021г. По договора била предоставена услуга фиксиран интернет „А1 НЕТ“ при уговорена месечна абонаментна такса от 20,99 лева. Услугата била прехвърлена от Б.Г.И. на ответното дружество със заявление за смяна на абонат от 16.02.2021г., на която дата бил сключен и процесният договор и анекс към него за продължаване на ползване на услугата с още 24 месеца – до 16.02.2023г. По договора за процесния период били начислени задължения за предоставената услуга фиксиран интернет в общо в размер от 119,32 лева. Договорът бил едностранно прекратен от мобилния оператор, считано от 25.01.2022г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на ползваните услуги на основание т.85.4 от Общите условия към договора, според която клауза договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната продължи повече от 124 дни. При прекратяване на договора по вина на абоната се дължала и неустойка, която се равнявала на сумата от 227,37 лева, платима в срок до 25.01.2022г. Дължимата неустойка се равнявала на оставащите до края на срока на договора 13 бр. месечни такси по 17,49 лева всяка. За забавено плащане върху главниците се дължало и 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва материалноправната си легитимация да отговаря за претендираните задължения, като възразява, че през процесния период не е бил в договорно правоотношение с ищеца, доколкото договорът бил сключен с друго лице.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД иска по чл.226 ЗЕС:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 12.08.2020г. е сключен договор (Приложение № 1 към договор № 505006318) между Б.Г.И. в качеството й на абонат и ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор за ползване на услуга фиксиран интернет (А1 НЕТ) при избран тарифен план „А1 НЕТ 300“ при месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева. Установява, че по така възникналото договорно правоотношение от 16.02.2021г. е настъпила промяна на абоната, а именно старият абонат Б.Г.И. е заменен с нов абонат по договора с ищеца, а именно ответното дружество – „Суити 1“ ЕООД, видно от приетите писмени доказателства – заявление за смяна на абонат, подписано и от стария, и от новия абонат – ответното дружество, както и от договор № 505852130 между ответното дружество и ищеца. Въз основа на анекс от 16.02.2021г. към последния договор срокът за ползване на услугите е продължен до 16.02.2023г. Предвид така събраните доказателства съдът приема, че през процесния период страните са били обвързани от договорно правоотношение по силата на договор № 505852130 за предоставяне на услуга фиксиран интернет.

По делото не се доказва (при тежест на ищеца за това) след сключване на договора от 12.08.2020г. да е бил предоговарян размерът на месечната абонаментна такса за предоставената услуга, поради което съдът е обвързан да приеме, че договорената през процесния период абонамента такса е в размер на 20,99 лева, посочена в първоначално сключения договор от 12.08.2020г. Съгласно изложеното по - горе за процесния период се дължи абонаментна такса в общ размер от 104,95 лев, като няма твърдения и данни за извършено плащане съгласно задължението на абоната съгласно т.15.2 от Общите условия. Дължимите месечни суми са платими в 15 – дневен срок от издаване на фактурата – т.21.5 от Общите условия. При това ответникът е изпаднал в забава за плащане на неиздължените месечни абонаментни такси за процесния период и дължимият размер на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период възлиза на сумата от 6,03 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 104,95 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 6,03 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По исковете по чл.92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД :

Предвид установеното по – горе неизпълнение на задължения за плащане на месечни абонаментни такси съдът приема, че процесният договор е прекратен автоматично при установената забава в плащането, продължила повече от 124 дни съгласно клаузата на т.85.4 ОУ.

Съгласно т.8 от договора от 12.08.2020г. при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната последният дължи на абоната неустойка в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.

Съдът дължи служебно, без да е направено възражение на заинтересованата страна, да обсъди въпроса за нищожността на отделни договорни клаузи от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от договора или от събраните по делото доказателства – в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.

В изпълнение на горното задължение съдът приема, че горецитираната клауза за неустойка в размер на дължимите до края на срока на договора абонаментни такси е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Изхождайки от това, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 2 санкционна функции /в този смисъл задължителните разяснения по т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС/, съдът в случая съобразява, че неустойката е уговорена в размер, който е равен на дължимите до крайния срок на договора дължими месечни абонаментни такси. Така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и води до неоснователно обогатяване за ищеца, тъй като макар и при прекратен договор за доставка на електронни съобщителни услуги, при което абонатът няма да ползва услугата, ищецът ще има право да получи такса за абонамент, която по същество представлява цена за предоставена услуга в уговорен обем, без реално да е предоставил уговорената услуга. Очакваните вреди от предсрочното прекратяване на договора не се съразмеряват с неполучените абонаментни такси до края на уговорения срок на договора, защото макар и ищецът да пропуска да ги получи, той не разходва ресурс за доставката на уговорените услуги.

По въпроса за действителността на посочената клауза за неустойка съдът намира за ирелевантно решение на Съда на Европейския съюз от 22.11.2018г. по дело C – 295/2017г.

Решението третира въпроси относно данъчното облагане, като за целите на данъчното облагане е прието, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги. Възприетото в същото решение становище, че сумата при неспазване на минималния срок на обвързаност е част от общата цена и това, че става изискуема незабавно при неизпълнение, е дадено при решаване на преюдициалния въпрос относно данъчното облагане на тези суми, които в конкретния случай според българското право за неустоечни задължения. В решението обаче изобщо не е разискван въпросът за валидността на подобни клаузи по отношение на противоречието им с добрите нрави, като такъв въпрос не е бил предмет на преюдициалното запитване. Изследването на характера на тези задължения е наложено единствено с оглед необходимостта от облагането им с данък.

Предвид горното неустоечната клауза е нищожна, поради което претендираната неустойка не се дължи. При това искът за главното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Като обусловен от иска за главното вземане искът за акцесорното вземане също е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски за настоящото производство в пълен размер от 25 лева следва да се присъди сумата от 7,68 лева и за заповедното производство при пълен размер на разноските от 325 лева се следва сумата от 99,86 лева.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете или от разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 400 лева, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за платената сума, следва да се присъди сумата от 250,21 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Суити 1“ ЕООД, ЕИК 206068138, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Дунав“ № 28, ет.2, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 104,95 – месечни такси и цена за потребление на електронни услуги по договор **5 за периода 07.07.2021г. – 06.12.2021г., ведно със законната лихва от 30.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 6,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2021г. – 26.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС за разликата до пълния предявен размер от 3

119,32 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатени абонаментни такси за разликата до пълния предявен размер от 6,86 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „Суити 1“ ЕООД, ЕИК 206068138, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Дунав“ № 28, ет.2, искове по по чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 227,37 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги по договор **5, ведно със законната лихва от 30.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 7,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 26.01.2022г. – 26.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2022г. по ч.гр.д. № 28300 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b38d1ee6-8fb1-4ae0-b4d2-83b5c6941066